Нищо друго освен истината
Шрифт:
Харди с радост забеляза издайнически блясък в очите на Брон.
— Ако искате да задържите някого в затвора, господин Рандъл, ще ви се наложи да ми дадете по-добро основание от голословните ви твърдения.
— При цялото ми уважение, ваша светлост, няма нужда от други основания, освен отказа на свидетелката да отговори на изключително съществен въпрос.
Фримън, застанал до Харди, го сръга с лакът и хвърли бърз, признателен поглед на отдавнашния си съдружник. Бяха разигравали Рандъл, докато го докарат дотук, и в момента
Така и стана. Тя впи пламнал поглед в младия обвинител.
— Аз решавам кои въпроси и кои дела ще се разглеждат от моя съд, господин Рандъл. Разбирате ли?
Прат сметна за необходимо да се намеси.
— Ваша светлост, може би да минем в тяхната зала?
Съдията насочи гнева си към областната прокурорка.
— Току-що започнах заседанието си тук, госпожо Прат.
— Сниши глас. — Сигурно сте забелязали неколцината важни личности ей там — сред тях вероятно и следващият ни губернатор — и не съм склонна да им губя повече време, отколкото е необходимо. И в тази зала можем да кажем същото, каквото и пред съдебните заседатели.
Ала Рандъл, верен на правилата, явно не можеше да се остави току-така и след кратка безмълвна размяна на мнения с шефката си, незабавно се обади:
— В случая имаме изключително необикновено стечение на обстоятелства, ваша светлост. В момента подготвяме призовки за пред разширения състав на господин Харди и лейтенант Глицки, за да дадат показания във връзка с делото. Рамите те може да се окажат изложени на обвинение в престъпления.
Харди поклати отрицателно глава и цялото му същество изрази присмех, но не пророни дума.
— Освен това — продължи Рандъл, — Областната прокуратура неспирно настояваше за заповед за арестуване на господин Бомонт, който и в момента, докато разговаряме, седи в залата.
— Значи издаването на нареждане ще бъде лесно — сухо отвърна Брон.
— Да, само дето не е налице, ваша светлост.
— И защо така?
Най-после Харди бе принуден да се намеси:
— Защото липсват каквито и да било улики, ваша светлост.
— Това е смешно! — избухна Рандъл. — Разполагаме с повече от достатъчно доказателства за предявяване на обвинение.
— Ами покажете едно де — изсъска Харди.
Брон му хвърли суров поглед.
— Адвокатите да се обръщат към съда, а не един към друг. Ясна ли съм? — След като получи извинителни кимвания, Брон заговори с по-мек тон: — И тъй, господин Рандъл, поправете ме, ако греша, но ми се струва, че доводът на господин Харди бе изложен приемливо. Ако разполагате с улики да предявите обвинение на господин Бомонт, представете ги на съдебните заседатели, а те ще се разпоредят за съответното съдебно нареждане. Така се постъпва. Редно е да го знаете.
Прат се обади да защити помощника си:
— Той го знае, ваша светлост, но в това дело нашето разследване на всяка крачка се натъкваше на спънки. Всъщност смятаме, че господин Харди е въздействал на лейтенант Глицки да се възползва от поста си началник на отдел „Убийства“ да се замеси в систематично прикриване дейността на господин Бомонт.
Харди театрално вдигна ръце.
— Ваша светлост! Това наистина минава всякакви допустими граници.
Но Брон желаеше да чуе повече и му махна да замълчи.
— Отправяте сериозни обвинения, госпожо Прат…
Рандъл отново взе думата:
— И тъкмо поради това, ваша светлост, искахме да ги разпитаме пред съдебните заседатели в присъствието на представители от полицейския отдел „Управление и контрол“ и на собствените ни следователи.
— С други думи, господин Рандъл, вие като че ли искате да поемете цялото разследване, само че или всъщност не сте го сторили, или пък не сте открили нищо.
Улучен по слабото място, Рандъл заекна:
— Ааами не, ваша светлост, разбира се, че не. Разполагаме със силни доказателства…
— Ваша светлост, те не разполагат с нищо — прекъсна го Харди.
— Разработваме доказателствата.
С очи, вперени в Брон, Харди всъщност спореше с Рандъл.
— И отправяте обвинения, преди да сте намерили каквото и да е, за да ги подкрепите. — Изви се към съдията. — Ако разрешите, ваша светлост, имам предложение, свързано конкретно с изслушването днес, което ще засегне крайно сериозните въпроси и обвинения, повдигнати от Областната прокуратура… — помълча достатъчно, за да наблегне на най-важното: — … и от служителите й.
Брон започна да проявява нетърпение. Погледна над адвокатските глави към неспокойната зала. Вече бяха загубили прекалено много от времето на съда, пък и на всички останали.
— Добре, господин Харди, да го чуем, но по-бързичко.
Харди си пое дъх. В него напираха бурни емоции, но той все пак не им се поддаваше, защото едва ли биха му послужили за нещо. Когато най-сетне заговори, прозвуча гласът на разума:
— В основата на обвинението в незачитане, повдигнато срещу клиентката ми, обект на това изслушване, стои отказът й да разкрие пред съдебните заседатели сведения, отнасящи се до разследването за убийство. Надявам се, че всички са съгласни с това.
Никой не възрази.
— Както господин Рандъл, така и госпожа Прат дадоха да се разбере ясно и недвусмислено, че сведенията, които клиентката ми отказва да разкрие, имат връзка с мотивите, поради които господин Бомонт е или не е убил съпругата си. Прав ли съм?
Не кимна нито Прат, нито Рандъл — вече бяха нащрек, така че Харди реши да стреля в целта по-енергично.
— С други думи, ако Рон Бомонт не е убил Брий, каквато и тайна да е споделил с клиентката ми, тя няма пряко отношение към съдебните заседатели и разследването.