Нищо друго освен истината

Лескроарт Джон

Харди напредваше и не изпитваше потребност да отговаря на язвителните забележки, които стигаха до ушите му. Убеден бе, че тази демонстрация е инсценирана или от Бакстър Торн, когото зърна да стои опрян на стената, или пък от лагера на Кери. А може би и от двете страни.

Случаят със Скот Рандъл беше друг. Той не бе нает от някого актьор и имаше свое основание да се ядосва, че му се налага да се примирява с това лекомислено изслушване, че го разиграва някакъв си нахален адвокат на защитата, вероятно самият той престъпник.

Е, Харди щеше да си

разчисти сметките със Скот Рандъл, когато му дойдеше времето. Както и с всички тях. Нямаше да се остави да го въвлекат в размяна на крясъци с шайка вбесени свидетели и приятелите им.

Глицки ги преведе оттатък перилата и скришом даде предварително уговорения знак на съдебните пристави, които излязоха напред да се уверят, че неприкосновеността на реда в съдебната зала ще бъде спазена. Дейвид Фримън някак си бе успял вече да се настани зад банката на защитата и наблюдаваше ставащото с развеселено и толерантно изражение. Театърът на закона! Обожаваше го.

— Добро утро, Дизмъс — проточи напевно глас той. — Май току-що си настъпил някого по мазола.

И в същия миг благословеният глас на секретаря се извиси над неистовата глъч.

— Тишина, тишина. Заседава двайсет и четвърта секция на Върховния съд на град и окръг Сан Франциско, щат Калифорния, под председателството на съдия Мариан Брон. Всички да станат.

Тъй като повечето присъстващи бяха вече на крака, влизането на съдията не промени почти нищо, освен дето прекъсна врявата. Брон, схванала какво прозира зад общото настроение, се въздържа да заеме мястото си и предпочете да остане права. Взе чукчето си и удари с него няколко пъти.

Взря се навъсено в секретаря и остро прошепна:

— Господин Дармън, публиката в галерията да си намери места за не повече от две минути, след което аз ще се върна в залата и ще определя последствията за онези, които не са в състояние да го сторят.

Когато се върна, Брон оправи тогата си и седна. Харди седеше до Фримън зад банката на защитата. Глицки и Рон Бомонт си бяха намерили места точно зад тях, на първия ред за публиката. Адвокатът се обърна и различи Валънс и Кери, които също го забелязаха. Ако човек можеше да убива с поглед…

Фримън му прошепна:

— Всички играчи ли са налице?

— С изключение на един.

— Кой е той?

— Джим Пиърс — отвърна Харди. — От „Калоко“.

— Мислиш ли, че ще се появи?

По лицето на Харди се изписа непоколебимост.

— За него така ще е най-добре.

Когато Брон се върна и зае съдийското място, само един човек стоеше прав. Шарън Прат се намираше на пътеката в средата на галерията.

— Госпожо областен прокурор, добро утро — напевно проточи Брон. — Имате ли работа в този съд?

— Да, ваша светлост. Разрешете да приближа.

— Господин Харди има назначено изслушване. Аз…

— Разрешете да приближа, за да обсъдим това изслушване, ваша светлост.

Брон се намръщи, че я прекъсват.

— Добре. Господин Харди?

Харди знаеше точно накъде вървят нещата. След извършените от него основни

проучвания, с които се надяваше да предразположи Брон към изгодно постановление, той бе взел голяма преднина, връчвайки призовки на Прат и Рандъл. Всъщност имаше такава преднина, че трябваше да положи усилия, за да сдържи смеха си.

Изправи се.

— Не възразявам, ваша светлост, но предполагам, че клиентката ми се намира в стаята за задържани зад нашия пристав и се питам дали съдът ще започне разглеждането на делото и ще й позволи да влезе сега в съдебната зала, преди успоредно да разгледаме молбата на госпожа Прат.

Франи бе облечена с шити по поръчка светлокафяви панталони и тъмнокафяв пуловер с шпиц деколте. Тъмнозеленото малахитово колие и съответните обици към него подчертаваха красивия цвят на очите й. Бе опънала назад червената си коса, прибрала я бе на тила и я бе оставила да падне до средата на гърба й.

Когато приставът отвори вратата към стаята за задържани, тя пристъпи напред и отправи на Харди нервна, объркана усмивка, а после се остави приставът да я отведе при банката на защитата и седна до него. Той я целуна по бузата.

— Обичам те. Не се тревожи. Всичко ще се нареди.

След това стана и се запъти към съдийската маса.

Скот Рандъл се промъкна в съдебната процедура, образно казано, под шлейфа на Прат и двамата с нея застанаха пред съдийската маса заедно с Харди и Фримън. Рандъл пое разговора — страстно и убедително, както винаги, — а Харди се задоволи да го остави да затъне толкова дълбоко, колкото му се иска. Обикновено на никого не се разрешаваше да обсъжда вътрешните дела на разширения състав от съдебни заседатели, но днес Рандъл бе принуден да свали картите си на масата, за да оправдае продължаването на обвинението за незачитане, отправено срещу Франи.

— Разширеният състав заседава в момента в същата тази сграда, ваша светлост, и разглежда уликите, свързани със смъртта на Брий Бомонт, както и на двамата полицаи, включени в разследването на убийството й.

— На двамата полицаи ли? — Брон, естествено, бе чула за смъртта на сержантите Грифин и Канета, но новината за връзката им с това дело очевидно я изненада.

— Да, ваша светлост. Щатът смята, че три са убийствата, свързани с делото на Брий Бомонт, което в момента се разглежда от съдебните заседатели. Тъй като отдел „Убийства“, оглавяван от лейтенант Глицки, систематично отказва да разкрие уликите, отнасящи се…

— Ваша светлост — кротко се намеси Харди, — единствената цел на това изслушване е да анулира обвинението в незачитане, повдигнато срещу клиентката ми. В тази процедура нямат място действията на отдел „Убийства“, свързани с други аспекти на случая.

Но Рандъл не прие възражението му.

— Моите почитания, ваша светлост, но нищо от делото не подлежи на разглеждане от този съд. Единствено разширеният състав е в правото си да решава. Дори не би следвало да го подлагаме на обсъждане извън залата му за заседания.