Нищо друго освен истината

Лескроарт Джон

Усещаше, че се налага да представи още факти и изложи доказателствата от аутопсията и доклада на съдебния лекар за двамата полицаи. Прат и Рандъл нямаха възражения по откритията на доктор Страут, свързани с причината и времето на смъртта.

Харди ги изложи гласно за протокола:

— Според доклада на съдебния лекар, ваша светлост, сержант Грифин е бил застрелян между десет и половина и дванайсет на обяд в понеделник, пети октомври. Госпожа Прати господин Рандъл не оспорват този период от време.

За сведение на съда през същия ден се е състояло погребението на Брий Бомонт.

— Добре, господин Харди. Нататък.

— Искам да призова отец Мартин Бърнардин.

Свещеникът бе облечен с расото и якичката си. Премина през залата и застана на свидетелското място. Бърнардин бе стегнат, посивял мъж с лице на аскет на възраст някъде между четирийсет и петдесет. След като секретарят го закле, Харди отдели минута за установяване на самоличността му като енорийски свещеник на „Св. Катерина“, църквата, в която се е състояло опелото на Брий. И започна по същество:

— Отче Бърнардин, познавате ли Рон Бомонт?

— Да, познавам го.

— А виждате ли го тук, в съдебната зала?

— Да. — Свещеникът го посочи. — Господинът в зеления костюм на първия ред ей там.

Неколцина от седящите в галерията се понадигнаха да разгледат главния герой във всички тези събития. Залата зашумя тихичко, но Брон леко удари с чукчето си и прекрати глъчката.

— И тъй, отче Бърнардин. На пети октомври, в деня на погребението на Брий Бомонт, имахте ли възможност да прекарате известно време с господин Бомонт?

— Да, сър. Почти целия ден.

Галерията отново се оживи, но този път Брон остави шумът да затихне от само себе си.

Макар Бърнардин вече да го бе заявил, Харди го накара да разкаже за деня час по час: за закуската, опелото, погребението, обяда в „Клиф Хаус“.

— С други думи, отче — заключи адвокатът, — вие свидетелствате под клетва, че непрекъснато сте били с господин Бомонт от седем сутринта до около два и половина следобед на пети октомври тази година?

— Точно така.

— И нито за миг не сте се отделяли от него?

— Не, сър.

— А има ли и други хора, които според вас могат да свидетелстват за същото?

— Ами да. Децата му, неколцина приятели. Тежък ден беше, както е често при погребения.

Харди постоя известно време, та значимостта на свещеническите думи да проникне в съзнанието на всички, а после се извърна и се изправи срещу Прат и Рандъл.

— Предоставям ви свидетеля.

Какво можеха да направят те? Пред тях се намираше заслужаващ пълно доверие свещеник, създал неоспоримо алиби за главния им заподозрян. Дълго се съвещаваха на банката си и накрая се изправи Прат.

— Нямаме въпроси, ваша светлост.

Брон каза на Бърнардин, че може да слезе, свали си очилата, отново си ги сложи и премести очи от Харди, застанал в средата на залата, към банката на Прат и Рандъл.

— Господин Харди? — попита.

— Ваша светлост, от показанията на отец Бърнардин —

а очевидно има още няколко свидетели, които биха подкрепили изявленията му, — става ясно, че господин Бомонт не е бил в състояние да убие сержант Грифин. В такъв случай той не е убил и сержант Канета и въз основа на по-раншната ни дискусия може да се предположи, че що се отнася до това изслушване, той не е убил Брий Бомонт.

Лицето на Брон остана непроницаемо.

— Адвокатите да приближат до масата.

Когато застанаха там, тя отправи суров поглед към Прат и Рандъл.

— Струва ми се, господа адвокати, че загубихте доста време на съда — да не говорим за госпожа Харди, — при положение, че достатъчно задълбочено разследване по смъртта на сержант Грифин би извадило на бял свят това направо очебийно алиби.

— Ваша светлост — Рандъл си бе подготвил извинение, — по времето, когато отправих обвинение в незачитане срещу госпожа Харди, нямах представа за каквато и да е връзка между смъртта на сержант Грифин и Брий Бомонт.

Редно беше Харди да се намеси. Постара се гласът му да не издаде злорадство:

— Връзка, установена от лейтенант Глицки, би следвало да добавя, ваша светлост.

Но извиненията не интересуваха Брон. Беше се вбесила.

— Обърнете се и вижте тази съдебна зала, господин Рандъл. Казах _да се обърнете_ Госпожо Прат, и вие също.

И двамата го сториха неохотно, така направи и Харди и забеляза, че Ейб Глицки се е върнал. Имаше и други приятни попълнения сред публиката. Господин Ли от химическо чистене „Херитидж“, макар Харди да не му бе връчил призовка, му беше казал, когато адвокатът се обади днес сутринта, че ще се опита да пристигне в съда, и ето го тук. А освен това най-после се бе явил Джим Пиърс. Дори в момента си проправяше път в един от редовете за сядане, придружен от друг известен в града адвокат — Джаред Райт.

„И съвсем навреме“, помисли си Харди.

Прат и Рандъл отново се обърнаха с лице към съдията.

— _Погледнете_ колко хора сте обезпокоили сериозно в безотговорната си гонитба очевидно не на някакъв убиец, а просто на човек, когото полицията все още не е сметнала за подходящо да обвини, защото все още не са приключили с доказателствата. И вече, изглежда, разбрахме защо, нали? — Тя негодуващо поклати глава. — Ужасяващо безотговорно поведение.

Рандъл стоеше и мълчеше. Прат мърмореше нещо.

Тъй като публиката зашумя, Брон ги отпрати по местата им и повиши глас:

— Господин Харди, струва ми се, че вече съм готова да изляза с постановление по доведената в съда затворничка.

Харди ровичкаше в куфарчето си и подреждаше още документи на масата пред себе си. Вдигна поглед и заговори с премерен тон:

— Може ли още няколко минути?

Думите му накараха съдията да се смръщи, а сред публиката отново се чу мърморене.

— За какво, господин Харди?

Той излезе иззад масата и застана пред подиума на Брон.