Обикновен гений
Шрифт:
— Излизате без съпруга си? Нима този човек не вижда с какво го е дарила съдбата?
— Не влизайте в ролята на досадника — предупредително вдигна пръст тя.
— Моля за извинение. Веднага се оттеглям на по-достойна позиция. С какво си запълвате времето?
— С нищо. Имала съм достатъчно забавления през живота си. Сега всичко върви надолу.
— Хайде де! Като ви слуша, човек може да реши, че сте с единия крак в гроба!
— А може би съм.
— Да не сте болна?
— Не в смисъла, в който питате.
Шон се облегна
— Признавам, че се класирате в тройката на най-интересните жени, които съм срещал — промълви той. — А за да получите приблизителна представа за какво говоря, ще добавя, че бившата ми съпруга никога не успя да влезе в десятката.
— Което ми говори, че не сте добър познавач на човешката душа.
— О, вече съм по-добър — усмихна се той.
— Моят съпруг със сигурност ще намери място сред първите пет на всеки списък. Изключително интересен човек. Най-вече по отношение на професията си.
— А каква е професията му?
Валъри поклати глава.
— Бъбривата уста потопява кораби. Нали знаете поговорката?
— Потопява кораби? — направи се на учуден Шон. — Да не би да е военен? Доколкото ми е известно, в района има силно военно присъствие.
— Работи за правителството, но не в тази област. Но преди време действително е бил военен, във Виетнам.
— Виетнам ли? Не ми изглеждате чак толкова стара!
— Дълго време е бил ерген — уточни тя. — Не мога да ви кажа защо е решил да създаде семейство, след като толкова години е бил сам.
— Какъв е тогава? Агент на ФБР? Неколцина мои приятели постъпиха на работа в Бюрото, след като се уволниха от армията.
— Чували Ли сте за Кемп Пиъри?
Шон се замисли и бавно поклати глава.
— Не, но ми звучи познато. Не беше ли някакъв детски лагер?
— В известен смисъл — усмихна се тя. — Но за пораснали деца със съответните играчки.
— За какво говорите?
— Кемп Пиъри е тренировъчна база на държавна институция, чиито инициали започват с Ц и завършват с У. Без да обиждам вашата интелигентност, ще ви помоля да отгатнете коя е тази агенция.
— ЦРУ?! — попита с напрегнат шепот Шон. — Съпругът ви работи в ЦРУ?!
— А вие наистина ли не сте чували за Кемп Пиъри? — подозрително го изгледа тя.
— Аз съм от Охайо. Това място може и да е популярно тук, но в Дейтън дори не са чували за него. Съжалявам.
— На практика съпругът ми е шеф на базата. Не бих казала, че това е държавна тайна.
Шон направи смаяна физиономия, помълча малко и попита:
— Може ли да ви задам един прост въпрос, Валъри?
— Защо човек като него позволява на съпругата си да ходи сама по заведения и да вечеря с непознати? — изпревари го тя и той само кимна. — Е, добре, ще ви дам прост отговор: той не се интересува вече от мен. Понякога се питам защо изобщо се ожени за мен. Вярно е, че правя силно първоначално впечатление, но при Иън това чувство отдавна е изчезнало.
— Добре, разбрах. Но след
— Разводът е гадна работа и отнема твърде много енергия — сви рамене тя. — Би трябвало да го знаете от собствен опит.
— Знам го, и то много добре — призна той. — Предполагам, че той е много зает. Имам предвид войната с тероризма и всичко останало.
— Или аз не съм му интересна — добави тя повече за себе си, отколкото за него.
Шон се облегна, помълча малко и промълви:
— При нас беше любов от пръв поглед и всичко изглеждаше страхотно. Но после тя се промени, а може би аз също. Знае ли човек? Тя не харесваше адвокатите. Предполагам, че още от началото бракът ни е бил обречен.
— Май и при нас се случи така.
— Как се запознахте с Иън?
— Работех в частна фирма, която изпълняваше поръчки на ЦРУ. Занимавах се с проблемите на биотероризма, много преди това понятие да придобие популярност. Исках да смая света. Срещнахме се на конференция в Австралия. Разбира се, тогава той все още не беше шеф на Кемп Пиъри. Всъщност бях посещавала базата, преди да се запознаем. На даден етап се уморих и напуснах, но Иън и до днес обича този свят. Това всъщност е разликата между нас, която с течение на времето се превърна в пропаст.
— Чакайте, чакайте. Сега започвам да включвам. Не откриха ли там някакъв труп наскоро?
Валъри бавно кимна.
— Човекът се прехвърлил през оградата и се застрелял.
— Защо го е направил, за бога?
— Всеки си има проблеми. Някои хора умеят да ги решават, други не — сви рамене тя.
— Говорите така, сякаш имате опит в тези неща.
Очите й се насълзиха.
— Всички говорим на базата на опита си, Шон.
Приключиха с вечерята, напуснаха ресторанта и тръгнаха по улицата.
— Вечерята беше много приятна, Валъри — промълви Шон. — Благодаря ви.
— Изглежда, адвокатите умеят да лъжат. Беше по-скоро досадна, благодарение на мен — отвърна тя.
Шон замълча просто защото нямаше какво да отговори.
— Ще остана в града още една седмица — обади се той след продължително мълчание. — Искате ли да се видим отново?
— Идеята не е добра — поклати глава тя.
— Дайте ми поне телефона си.
— Защо?
— Нима има нещо лошо да си поговорим?
— Във всичко има нещо лошо — въздъхна тя, но бръкна в чантичката си, извади лист и химикалка и надраска няколко цифри.
— Оставете съобщение, ако не вдигна. Благодаря, че ме спасихте от още една самотна вечер в бара. Сбогом.
След тези думи тя докосна ръката му, обърна се и бързо тръгна надолу по улицата. Шон остана да гледа след нея с чувство на дълбоко безпокойство. По всяка вероятност Валъри Месълайн наистина беше една самотна жена, която просто се носеше по течението. Единствената му реална връзка с Кемп Пиъри бавно се стопяваше в далечината. Как ли да открие друга?