Обикновен гений
Шрифт:
— Затворници чужденци?
— Не храня симпатии към терористите, но борбата с тях трябва да се води със законни средства! — решително отсече Саут. — Подозирам обаче, че ЦРУ избира кого да спипа и да го доведе тук без съд и други „незначителни“ подробности. Списъкът трябва да е дълъг, защото те отдавна действат така. — На лицето му отново се появи усмивка. — Убеден съм, че наградата „Пулицър“ е в кърпа вързана на журналиста, който успее да разкрие това.
— А ако публикува разкритията си в „Магрудър Газет“, ударът ще бъде двоен, нали? — иронично каза
— Наскоро са удължили пистата за големи самолети и са получили средства за строителство на нови спални помещения уж за обучения на бойци срещу тероризма — подхвърли Шон. — Какво мислите за това?
— Елате да ви покажа какво мисля — изправи се Саут.
Насочиха се към съседната стая. Шон изостана няколко крачки, след което се върна и направи няколко бързи снимки на сателитната карта на Кемп Пиъри, използвайки камерата на мобилния си телефон. На голямата маса в другата стая имаше огромна карта на района.
— Тук бяха Биглърс Мил и Магрудър. — Саут заби пръст в част от територията на Кемп Пиъри. — Виждате ли колко много солидни и добре построени къщи има, с хубави улици и всичко останало? При наличието на толкова много и запазени жилища те получават пари да строят още? Не виждам смисъла!
— Може би къщите се нуждаят от ремонт или просто са ги съборили — обади се Мишел.
— Не е така — поклати глава Саут. — Вече ви казах, че съм говорил с хора, които работят там. А ако тръгнеш да разрушаваш цели квартали, нали някъде трябва да извозиш отпадъците? Тук не се е случило нищо подобно. — Пръстът му се премести на друг участък от картата. — На територията на Кемп Пиъри е Порто Бело — единственият обект от Националния исторически регистър, който никога няма да бъде отворен за широката публика. Там е бил домът на Джон Мъри, четвърти граф на Дънмор и последен кралски представител и губернатор на Вирджиния. Дори ЦРУ не може да го докосне, без да си навлече огромни неприятности.
— Но как подобна резиденция се е озовала в Кемп Пиъри? — попита Мишел.
— Официалната резиденция на Дънмор е била в Уилямсбърг, а в Порто Бело се е намирала ловната му хижа. Офейкал е там по време на Войната за независимост, когато армията на Уошингтън била пред стените на града. После, обзет от панически ужас, страхливецът се качил през нощта на някакъв британски кораб и отпътувал за Англия. В Норфък има улица на негово име. Не в негова чест, разбира се, а като последното място, където гаднярът със синя кръв е бил в Америка. Но исках да кажа, че ако там разполагат с много готови жилища, защо им е да строят нови?
— Имате ли познати в Кемп Пиъри, на които можете да разчитате?
— Ако имах, щях да ги използвам. Събирам откъслечна информация, най-често от обикновени работници. Няма кой да ми даде списъка с пътниците на някой от големите самолети, ако това имате предвид. — Пръстът му се плъзна по картата. — Тук почти непрекъснато тренират паравоенни формирования. Да не им попадаш пред очите. Предполагам, че ги учат как да извиват вратове и да трошат гръбнаци. Или да убиват от името на правителството.
— Това се прави с цел симулация на сражение в пустинята — обади се Мишел. — Като например в Афганистан.
Двамата с Шон останаха още няколко минути в компанията на Саут Фрийман, след което се сбогуваха с обещанието да го държат в течение. Той от своя страна обеща да ги запознае с всичко по-интересно, което научи.
— Кой знае, може пък да успея да си върна бащината къща — подхвърли на сбогуване Саут. — Би било страхотно, а?
Мобилният телефон на Шон иззвъня в момента, в който се качваха в джипа на Мишел.
— Кинг — натисна копчето той, послуша малко с вкаменено от изненада лице и извика: — По дяволите!
— Още някой ли е умрял? — погледна го Мишел.
— Да. А двама мъртъвци са още по-мъртви.
— Какво искаш да кажеш?
— Обади се шериф Хейс. Моргата току-що е хвръкнала във въздуха.
48
— Изтичане на газ — обясни шериф Хейс, втренчил мрачен поглед в овъглените останки на временната морга. Два офиса също бяха обгорени.
— Обичайното обяснение на причините — каза Мишел.
— Съдебният лекар е загинал, така ли? — попита Шон.
— Да. Работел е върху останките на Райвест. По ирония на съдбата от него не е останало нищо, годно за аутопсия.
— А труповете на Райвест и Мънк?
— Същата работа. Само кости и пепел.
— Не мислиш ли, че това е твърдеудобно за някого?
— Аз казах ли ви да не ми се пречкате? — чу се заплашителен глас зад тях и тримата едновременно се обърнаха.
Специален агент Вентрис крачеше гневно към тях. Спря на сантиметри от Шон и извика:
— Проблеми със слуха ли имаш, или искаш да прекараш известно време в затвора?
— Той работи с мен, агент Вентрис — намеси се Хейс.
— Не ми пука, дори да работиш с Всевишния! Казах ти да не ми се пречкаш!
— Тук съм по молба на шериф Хейс — отговори с равен глас Шон. — А вас ще помоля да ми обясните защо ФБР има юрисдикция над разследването на един инцидент, който изобщо не е свързан с федерални въпроси или лица!
Вентрис го изгледа така, сякаш се готвеше да го удари, и Мишел побърза да застане между тях.
— Вижте какво, агент Вентрис — спокойно го погледна тя. — Ние с Шон също сме работили за федералното правителство. Лен Райвест беше основният ни контакт тук, преди да умре. Шон откри трупа и няма нищо чудно, че искаме да бъдем информирани по въпроса. Затова ни плащат. Но по никакъв начин няма да се намесим във федералното разследване. Познаваме добре правилата и ще ги спазваме. Единствената ни цел е да разкрием истината, също като вас.