Обикновен гений
Шрифт:
Изявлението й отне малко от парата на Вентрис и той отстъпи назад.
— Шон, може би не е зле да запознаеш агент Вентрис с хипотезата си относно Райвест — предложи Хейс.
— Не искам да смятат, че се намесвам — мрачно поклати глава Шон.
— Хайде, говори! — сопна се Вентрис.
Шон неохотно разказа за липсата на кърпи и хавлии в банята, за изчезналата вакуум помпа за отпушване на канали, за догадките си относно начина, по който е бил убит Райвест.
— Помолихме
Вентрис помълча известно време, забил очи в асфалта.
— Всъщност и аз забелязах липсата на кърпи — каза той накрая. — Но не знаех, че в банята е имало вакуум помпа с дръжка.
— Значи и вие сте подозирали убийство? — поинтересува се Мишел.
— Винаги подозирам убийство — отвърна Вентрис. — Всеки момент тук ще дойде екип, който ще огледа всичко. Но газопроводът е стар и може да е било случайност.
— Може, но не е. А интересът ви към смъртта на Райвест се дължи на предположението, че тя е свързана с тази на Мънк Тюринг, която е настъпила на федералнатеритория, нали така? — подхвърли Шон.
— В такъв случай не е ли по-добре да обединим усилията си? — добави Мишел.
— Изключено! — отсече Вентрис. — Нямам нищо против желанието ви да споделите информацията си с мен, но улицата си остава еднопосочна! В Бюрото се придържаме към точно определен стил на работа.
— Който не изключва сътрудничество с местната полиция, нали? — засече го Шон.
— Представител на която съм аз — добави Хейс.
— Ти да, но не и те! — яростно го сряза Вентрис и заби тежък поглед в лицата на Шон и Мишел.
— Нали най-важното е да заловим престъпниците? — невинно попита Мишел.
— Най-важното е азда ги заловя! — отсече Вентрис.
— Добре, нека улесним нещата — обади се Шон, едва прикривайки яда си. — Ще направим състезание. Който ги открие пръв, той ще обере лаврите. Но да знаете, че няма да се дадем лесно!
Той се отдалечи бързо.
Вентрис го проследи с поглед и се обърна към шерифа.
— Имай предвид, че ако започне да ми създава трудности, ти също ще го отнесеш, Хейс!
— Върша си работата! — сопна се шерифът. — Или поне се опитвам.
Вентрис забеляза усмивката на Мишел.
— Какво си ме зяпнала, госпожичке?
— Не е ли по-добре да обсъдим още веднъж предложението ми за сътрудничество? — отвърна с въпрос тя. — Имай предвид, че когато ние решим случая, ще изглеждаш като пълен идиот!
— Мога да те арестувам за обида! — кресна след нея Вентрис.
— Не можеш! — завъртя се на пети
Минута по-късно Хейс се присъедини към тях при джипа на Мишел.
— Страхотно, няма що — унило каза той. — След като вбесихме ЦРУ, успяхме да сторим същото и с ФБР! Кой е следващият в списъка? Може би Агенцията за борба с наркотиците?
— А защо не Белият дом? — озъби се Шон.
— Ако приемем, че моргата е била взривена умишлено, стигаме до въпроса защо — намеси се Мишел.
— Отговорът изглежда очевиден — каза Шон. — В двата трупа е имало нещо, което щеше да ни насочи по вярната следа. И патологът несъмнено е щял да го открие.
— Да не забравяме, че аутопсията на Мънк вече беше приключила — напомни Хейс. — От което следва, че заключенията на патолога не са били интересни за извършителите.
— Точно така — кимна Шон. — Докато изгарянето на Райвест ни поставя пред свършен факт и вече няма как да потвърдим или отхвърлим догадките относно смъртта му.
— Знаем ли дали патологът е извършил частична или цялостна аутопсия на Райвест? — изгледа ги последователно Мишел.
— Нямаме информация, дори да го е сторил — въздъхна Хейс. — Аз го помолих да ми позвъни в момента, в който открие нещо, но той не се обади.
— Все пак можем да тръгнем по една следа, която е неизвестна на Вентрис — убедено тръсна глава Шон.
— Коя е тя? — погледна го Мишел.
— Валъри Месълайн.
— Боже мили! — простена Хейс. — Страхувах се, че ще кажеш точно това!
49
Хорейшо Барнс стисна ръчичката на Виджи под неспокойния поглед на Алиша Чадуик. Намираха се в малката всекидневна на къщата, в която той беше отседнал.
Без да чака обичайните първоначални любезности, Виджи скочи на крака и седна пред малкото пиано в дъното. Хорейшо бавно се приближи към нея, изчака встъпителната мелодия и попита:
— Може ли да се включа?
Момичето кимна. Той седна на пейката и ловко се присъедини към нея. Свириха на четири ръце в продължение на пет-шест минути, след което Виджи рязко прекъсна и обяви:
— Свърших.
Хорейшо я изчака да седне на мястото си и се настани срещу нея.
— Ти си превъзходна пианистка — с уважение промърмори той. — А чух, че и с математиката те бива.
— Числата са забавни — отвърна Виджи. — Харесвам ги, защото, когато събираш едни и същи числа, винаги получаваш едни и същи отговори. Не са много нещата, които го правят.
— Искаш да кажеш, че животът е непредвидим, а? Съгласен съм, че е точно така. Значи числата ти се струват безопасни?