Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2
Шрифт:
— Не. Разбира се, че не. Това е част от проблема. — Тя си пое дълбоко дъх и след това го
изпусна. — Добре. Колкото по-бързо научиш за това, толкова по-добре. В крайна сметка то
ще спести неприятности и на двама ни. — Погледна ме право в очите. — Ти си уличница.
— Какво каза? — примигнах аз.
— Съсредоточи се за момент. Не си глупав. Трябва вече да си осъзнал, че има огромни
културни различия между това място и там, където си израснал във…
—
бяха далеч по-големи в сравнение с другите наемници от Винтас.
Вашет кимна.
— Донякъде причината е в това, че Темпи е повече мускули, отколкото мозък — каза тя.
— И по отношение на света той е неопитен като малко пиленце. — Махна с ръка. — Като
изключим това, ти си прав. Има огромни различия.
— Забелязах. Например изглежда, че нямате табу по отношение на голотата. Или това е
така, или Темпи е ексхибиционист.
— Би ми било любопитно да разбера как си открил това — изкикоти се тя. — Но си прав,
колкото и да ти се струва странно, ние не се притесняваме особено от голото тяло.
Тя сякаш се замисли за момент, след това явно взе решение.
— Виж сега. Ще бъде по-просто да ти го покажа. Наблюдавай!
Видях как лицето и застина в характерната за адемците безизразност и стана празно като
чист лист хартия. Същевременно гласът и загуби по-голямата част от интонацията си и от
него изчезна всякаква емоция.
— Кажи ми какво означава, когато правя това? — попита ме.
Приближи се и ме погледна в очите. Ръката и каза уважение.
— Биеш се като тигър — рече тя, като лицето и беше безизразно, а гласът и равен и
спокоен.
Хвана горната част на рамото ми с едната ръка, а с другата взе дланта ми и я стисна.
— Това е комплимент — казах аз.
Вашет кимна и отстъпи назад. След това се промени. Лицето и се раздвижи. Тя се
усмихна и срещна погледа ми. Пристъпи по-близо до мен.
— Биеш се като тигър — каза тя с изпълнен с възхищение глас.
Постави едната си ръка върху рамото ми, а другата се плъзна по бицепса ми. Тя го
стисна.
Изпитах внезапно смущение, защото сме застанали толкова близо един до друг.
— Това е опит за сексуално сближаване — заявих аз.
Тя отстъпи и кимна.
— Вие смятате определени неща за интимни — голата кожа, физическия контакт,
близостта на тялото, любовната игра. За адемците в тези неща няма нищо забележително. —
Тя ме погледна право в очите. — Можеш ли да се сетиш дори за един-единствен път, в който
да си чул някой от нас да вика? Или да
силно, за да бъде чут отстрани?
Замислих се за момент и после поклатих глава.
— Това е така, защото за нас разговорите са нещо лично и интимно. Изражението на
лицето също. А също и това… — Тя допря пръсти до гърлото си. — Топлината, която може
да създаде гласът. Емоцията, която разкрива той. Това е нещо много лично.
— А нищо друго не носи толкова емоция, колкото музиката — добавих аз, внезапно
разбрал какво искаше да ми каже тя.
Беше твърде странно за мен, за да мога да го приема изведнъж.
Вашет кимна сериозно.
— Ако членовете на едно семейство са близки помежду си, те могат да пеят заедно.
Майката може да пее на детето си. Жената може да пее на мъжа си. — Страните и се
покриха с лека червенина, когато каза това. — Но само ако двамата са много влюбени и
съвсем сами. А ти? — Тя ме посочи. — Музикант? Правиш това пред цяла стая, пълна с хора.
Пред всички наведнъж. И за какво? За няколко пенита? За едно ядене? — Изгледа ме
сериозно. — И го правиш отново и отново. Нощ след нощ. С всеки.
Тя ужасено поклати глава, докато лявата и ръка несъзнателно правеше груби жестове:
ужас, отвращение, укор. Беше доста стряскащо да получа от нея и двата вида емоционални
сигнали едновременно.
Потиснах представата за себе си гол на сцената на „Еолиан“ и след това движещ се през
тълпата и докосващ тялото си до всички, които бяха там — млади и стари, дебели и слаби,
богати благородници и бедни, обикновени хора. Мисълта за това беше отрезвяваща.
— Но трийсет и осмата позиция в кетан е „свирене на лютня“ — запротестирах аз.
Хващах се за сламки и го осъзнавах много добре.
— А дванайсетата е „спящата мечка“ — сви рамене тя. — Но тук няма да намериш нито
мечки, нито лъвове или лютни. Някои имена разкриват истината. Имената в кетан са
предназначени да я потулят, така че когато говорим за него, тайните ни да не се разкриват
на всеки, който слуша.
— Разбирам — най-сетне казах аз. — Но много от вас са ходили по света. Самата ти
говориш отлично атурански и в гласа ти има много топлина. Със сигурност знаеш, че няма
нищо лошо в това, че човек пее.
— Ти също си обикалял света — спокойно отбеляза тя. — И сигурно знаеш, че по
принцип няма нищо лошо в това някой да прави любов с трима души подред върху плочата