Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2
Шрифт:
Език на варварин
Иска ми се да мога да кажа, че очите ми останаха затворени, но това няма да е истина.
Чух скърцането на пръстта под подметките на ботушите на Вашет и не можах да се сдържа
да не ги отворя.
Не надничах. Така само щях да изглеждам детински. Просто отворих очи и я погледнах.
Тя отвърна на погледа ми и ме гледа в очите по-продължително, отколкото Темпи би го
направил за няколко дни. Светлосивите и очи бяха
Счупеният и нос вече не изглеждаше не на място. Той беше като мрачно предупреждение
към света.
Вятърът свиреше помежду ни и космите върху голите ми ръце бяха настръхнали.
Вашет въздъхна примирено, след което подхвърли дървения меч, за да го хване откъм
дръжката. Тя го претегли замислено и с двете ръце, за да усети тежестта му. Сетне го вдигна
над рамото си и замахна да ме удари.
Само дето не го направи.
— Добре! — отчаяно възкликна тя и вдигна ръце. — Ти, малък негоднико! Лайна и лук!
Облечи си ризата. Като те гледам, ми става студено.
Отпуснах се и седнах на пейката.
— Слава богу! — отдъхнах си аз.
Започнах да си обличам ризата, но ми беше трудно, защото ръцете ми трепереха и
причината не беше в студа.
Вашет видя това.
— Знаех си! — победоносно извика тя и насочи пръст към мен. — Изглеждаш така,
сякаш ще те бесят. Знаех си, че си готов да побегнеш като заек! — Ядосано тропна с крак. —
Знаех си, че трябваше да замахна към теб!
— Радвам се, че не го направи — признах аз.
Успях да облека ризата си, но осъзнах, че е наопаки. Реших да я оставя така, вместо
отново да я сваля през парещия си гръб.
— Какво ме издаде? — попита тя.
— Нищо — отвърнах аз, — беше майсторско изпълнение.
— Тогава откъде знаеше, че няма да ти разцепя черепа?
— Бях премислил нещата — отвърнах аз. — Ако Шехин наистина искаше да ме прогони,
тя просто можеше да ми каже да си събера нещата и да се махна. Ако ме искаше мъртъв,
можеше и това да направи. — Изтрих потните си ръце в панталоните. — Това означава, че
ти наистина си определена за моя учителка. Така че имаше само три разумни възможности.
— Вдигнах пръст. — Това е бил някакъв ритуал на посвещаване. — Вдигнах втори пръст. —
Изпитание на моята непоколебимост…
— Или пък наистина съм се опитвала да те прогоня — довърши Вашет и седна на
пейката срещу мен. — Ами ако ти бях казала истината и те пребиех жестоко?
Свих рамене.
— Поне щях да разбера дали е така. Но ми се стори малко вероятно Шехин да избере
такъв човек. Ако искаше да бъда пребит, можеше да
Вдигнах глава. — Любопитно ми е какво беше всъщност? Посвещаване или изпитание на
моята решимост? Всеки ли минава през това?
Тя поклати глава.
— Изпитание на решимостта ти. Трябваше да те проверя. Нямах намерение да си губя
времето да уча страхливец или някой, който се плаши от едно-две пошляпвания. Освен това
трябваше да знам дали наистина си решил да се посветиш на обучението.
— Това ми се стори най-вероятното — кимнах аз. — Реших да си спестя няколко дни
удари с пръчка и да ускоря нещата.
Вашет ме изгледа продължително и на лицето и се изписа искрено любопитство.
— Трябва да призная, че досега никога не съм имала ученик, който сам да предложи да
бъде жестоко пребит, за да докаже, че заслужава да му отделя от времето си.
— Това не е нищо — безгрижно я уверих аз. — Веднъж скочих от един покрив.
Прекарахме цял час в разговори за незначителни неща, позволявайки напрежението
помежду ни бавно да се разсее. Тя ме попита каква точно е била причината, за да ме бият с
камшик, и аз и разказах историята в общи линии, доволен, че имам възможност да обясня
какво се е случило. Не исках да ме мисли за престъпник.
След това Вашет разгледа белезите ми по-отблизо.
— Онзи, който се е погрижил за теб, със сигурност е знаел какво прави — отбеляза тя с
възхищение. — Много добра работа. По-добра от всичко, което съм виждала досега.
— Ще предам похвалите ти — казах аз.
Ръката и внимателно докосна ръба на парещата резка по цялата дължина на гърба ми.
— Между другото, съжалявам за това.
— Трябва да ти призная, че ме боли повече от ударите с камшик.
— До ден-два ще е изчезнало — увери ме тя. — Което не означава, че тази нощ няма да
ти се наложи да лежиш по корем.
Тя ми помогна да си облека ризата и след това се премести на другата пейка с лице към
мен.
Поколебах се, преди да кажа:
— Не се обиждай, Вашет, но изглеждаш различна от другите адемци, които съм виждал.
Имай предвид, че не съм срещал много.
— Просто ти липсва познатият език на тялото — рече тя.
— Това е вярно — съгласих се аз, — но ти изглеждаш… по-изразителна от другите
адемци, които съм виждал. — Посочих лицето си.
— Там, от където идвам, израстваме, изучавайки вашия език. Освен това прекарах четири
години като лична охрана на един поет от Малките кралства, който се оказа и крал.