Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2
Шрифт:
тях са дори легендарни.
Когато видя, че все още съм развълнуван, тя ме прикани с жест да се успокоя.
— Аз също не разбирам летхани, не и по начин, по който може да бъде обяснено на
някой друг. Преподаването на летхани е изкуство, което не владея. Ако Темпи е успял да
задейства летхани в теб, това е голямо постижение от негова страна. — Вашет се наведе
напред със сериозен вид и добави: — Част от проблема е твоят език. Атуранският е много
конкретен
загатнати и завоалирани, затова за нас е по-лесно да приемем съществуването на неща,
които не могат да бъдат обяснени. Най-голямото от тях е летхани.
— Би ли ми дала пример за друго такова нещо освен летхани? — попитах аз. — И моля
те, не казвай „тъжен“, защото направо ще обезумея.
Тя се замисли за момент.
— Любовта е такова нещо. Знаеш какво е тя, но не можеш да го обясниш както трябва.
— Идеята за любовта е наистина неуловима — признах аз. — Тя се изплъзва, също както
и представата за справедливост, но за нея може да бъде дадено определение.
— Направи го тогава, мой умни ученико. — В очите и проблеснаха искри. — Разкажи ми
за любовта.
Замислих се — в началото за кратко, а после по-задълго.
— Нали разбираш колко лесно ще бъде за мен да открия недостатъците на всяко
определение, което дадеш — ухили се Вашет.
— Любовта е готовността да направиш всичко за някой друг — казах аз, — дори и в твоя
собствена вреда.
— В такъв случай по какво се различава от дълга и верността? — попита тя.
— Освен това тя е съпроводена и с физическо привличане — добавих аз.
— Дори и майчината любов?
— В този случай е съчетана с изключителна привързаност — поправих се аз.
— А какво точно имаш предвид с „привързаност“? — попита тя с влудяващо
спокойствие.
— Това е… — не довърших аз, напрягайки ума си да измисля как да опиша любовта, без
да прибягвам към други, също толкова абстрактни термини.
— Такава е природата на любовта — заяви Вашет. — Ако се опиташ да я опишеш, само
ще подлудиш една жена. Това е причината за несекващите писания на поетите. Ако някой
можеше да я опише подробно върху хартия, то на другите щеше да им се наложи да оставят
перата си. Но това не може да бъде направено. — Тя вдигна пръст. — Само глупакът може
да твърди, че няма такова нещо като любовта. Разбираш го в мига, когато видиш двама млади
да се гледат един друг с навлажнени очи. Там любовта е в такова изобилие, че можеш да я
намажеш върху филия хляб и да я изядеш. Откриваш я и когато видиш майка с детето и.
Разбираш
опишеш с думи. — Вашет направи триумфален жест. — Същото е и летхани. Но тъй като то
е по-всеобхватно, е по-трудно да го посочиш с пръст. Затова са въпросите. Задаването им е
като да попиташ едно момиче за момчето, което харесва. Отговорът може и да не включва
самата дума, но въпреки това разкрива дали в сърцето на момичето има любов или не.
— Как може отговорите ми да разкрият познаването на летхани, след като аз всъщност
не знам какво е то? — зачудих се аз.
— Ти очевидно разбираш летхани — отвърна тя. — То е дълбоко вкоренено в теб. Твърде
дълбоко, за да можеш да го видиш. Понякога така е и с любовта. — Вашет ме потупа по
челото. — Що се касае до този „въртящ се лист“, чувала съм за подобни неща, практикувани
от други пътища. Не ми е известна атуранска дума, с която да мога да го нарека. То е като
кетан за ума. Упражнение, което правиш с мислите си, за да ги тренираш. — Равнодушно
махна с ръка. — Така или иначе, това не е опит за измама, а е начин да разкриеш онова,
което е скрито в дълбините на съзнанието ти. Фактът, че сам си го открил, е доста
забележителен.
— Прекланям се пред мъдростта ти, Вашет — кимнах към нея аз.
— Прекланяш се пред необоримата ми правота. — Тя плесна с ръце. — А сега, има
много неща, на които трябва да те науча. Ала тъй като все още те боли от ударите с пръчка,
нека пропуснем упражняването на кетан. Вместо това ми демонстрирай познанията си по
адемски. Искам да чуя как ще нараниш очарователната ни реч с грубия си варварски език.
* * *
През следващите няколко часа научих много за адемския език. Беше приятно да задавам
подробни въпроси и да получавам ясни и точни отговори. След цял месец жестикулиране и
чертане в пръстта да се уча от Вашет беше толкова лесно, че направо ми се струваше
непочтено да го правя.
От друга страна, тя ми даде ясно да разбера, че моят език на жестовете е смущаващо
недодялан. Можех да кажа каквото искам, но в най-добрия случай езикът ми беше като на
някое бебе, а в най-лошия — приличаше на празнодумството на побъркан.
— В момента ти говориш така. — Тя се изправи, размаха ръце над главата си и посочи
към себе си с двата палеца. — Искам да се бия добре — усмихна се широко и насила — с
меч! — Потупа се по гърдите с юмруци и след това скочи във въздуха като възбудено дете.