Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2
Шрифт:
изненадващо, защото пътят бил счупен и никой никога не го използвал.
— Хей, здравей, момче! — извикал калайджията и се подпрял на тоягата си. — Ще
дадеш ли нещо за пиене на един старец?
Джакс донесъл малко вода в напукана глинена халба. Калайджията отпил и свел поглед
към детето.
— Не изглеждаш щастлив, синко. Какво не е наред? — попитал той.
— Нищо ми няма — отвърнал Джакс. — Изглежда, че човек има нужда от нещо, за да е
щастлив,
Момчето изрекло тези думи с толкова унил и примирен глас, че сърцето на калайджията
направо се свило от мъка.
— Обзалагам се, че в дисагите си имам нещо, което ще те направи щастлив — рекъл той.
— Какво ще кажеш за това?
— Ще кажа, че ако ме направиш щастлив, наистина ще съм ти благодарен — отговорил
Джакс. — Но нямам никакви пари за харчене, няма откъде да заема или да изпрося дори
едно пени.
— Е, това вече е проблем — съгласил се калайджията. — Нали разбираш, аз все пак съм
търговец.
— Ако в дисагите си намериш нещо, което да ме направи щастлив — предложил Джакс,
— ще ти дам къщата си. Тя е стара и счупена, но все струва нещо.
Калайджията вдигнал поглед към огромната стара къща, която била голяма почти
колкото имение.
— Така да бъде — съгласил се той.
Тогава детето вдигнало поглед към калайджията и малкото му лице станало сериозно.
— А ако не можеш да ме направиш щастлив, тогава какво? Ще ми дадеш ли дисагите си,
тоягата в ръката ти и шапката на главата ти?
Калайджията обичал обзалаганията и познавал кога един облог е добър. Освен това
дисагите му били претъпкани със съкровища от четирите краища на света и той бил убеден,
че може да впечатли едно малко момче. Затова се съгласил и двамата си стиснали ръцете.
Калайджията извадил първо една торбичка с топчета за игра, оцветени във всички
цветове на дъгата. Но те не направили Джакс щастлив. Тогава мъжът извадил по-голямо
топче с чаша. Но и то не направило детето щастливо.
„Топчето с чашата не е направило никого щастлив — промърмори Мартен. — Това е
най-лошата играчка, създавана някога. Всеки, който има поне малко разум, не харесва
топчето с чашата.“
Калайджията преровил първия си денк. Той бил пълен с всевъзможни неща, които биха
зарадвали някое обикновено момче — зарче, кукли, сгъваемо ножче, гумена топка. Но нито
едно от тях не направило Джакс щастлив.
Затова търговецът започнал да тършува във втория денк. В него имало по-редки неща —
войник със зъбни колела,
рисуване с четири различни четки, книга с тайни, парче желязо, паднало от небето…
Това продължило през целия ден, до късно през нощта, и накрая калайджията започнал
да се тревожи. Не се безпокоял, че ще загуби тоягата си, но си изкарвал прехраната със
стоките в дисагите, а и доста харесвал шапката си.
Осъзнал, че ще му се наложи да отвори и третия денк. Той бил малък и в него имало само
три неща. Но това били предмети, които показвал само на най-заможните си клиенти. Всеки
от тях струвал повече от една счупена къща, но той си помислил, че е по-добре да загуби
някой от тях, отколкото да загуби всичко, включително и шапката си.
Точно когато калайджията се пресягал към третия си денк, Джакс посочил и попитал:
— Какво е това?
— Това са очила — отвърнал калайджията. — Те са като втори чифт очи, които помагат
на човек да вижда по-добре.
Той ги взел и ги сложил на лицето на Джакс.
Момчето се огледало.
— Нещата си изглеждат същите — отбелязало то и вдигнало поглед нагоре. — А това
какво е?
— Това са звезди — отвърнал калайджията.
— Никога преди не съм ги виждал. — Джакс се обърнал на другата страна, все така
вперил поглед нагоре, и внезапно се заковал на място. — Какво е това?
— Това е луната — казал търговецът.
— Мисля, че тя ще ме направи щастлив — заявило детето.
— Чудесно — облекчено въздъхнал калайджията. — Вече си имаш очила…
— Като я гледам, не ставам щастлив — прекъснал го Джакс, — също както не се
засищам, когато гледам вечерята си. Искам я. Искам да е моя.
— Не мога да ти дам луната — рекъл мъжът. — Тя не ми принадлежи. Принадлежи на
самата себе си.
— Само луната ще свърши работа — настояло момчето.
— Е, тогава не мога да ти помогна — тежко въздъхнал калайджията. — Дисагите ми и
целият товар в тях са твои.
Джакс кимнал, без да се усмихне.
— Ето ти и тоягата ми — тя е доста хубава и здрава.
Детето я взело в ръка.
— Надявах се — колебливо казал търговецът, — че ще се съгласиш да ми оставиш
шапката. Доста съм привързан към нея…
— Тя ми принадлежи по право — не се съгласил Джакс. — Ако си привързан към нея, не
трябваше да я залагаш.
Калайджията се намръщил и му подал шапката си.
Темпи издаде нисък, гърлен звук и поклати глава. Хеспе се усмихна и кимна. Очевидно