Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2
Шрифт:
Темпи погледна отново към едрия мъж.
— Ако искаш да се бием, спри с празните приказки. — Адемецът махна широко с ръка
към останалата част на стаята. — Доведи и други, които да се бият заедно с теб. Доведи
достатъчно жени, за да се чувстваш в безопасност. Става ли? — Спокойствието му внезапно
се изпари, когато се обърна отново към мен и каза с изпълнен с раздразнение глас: — Вие,
хората, не спирате да говорите.
Там се върна при масата, където
— Вижте сега. Чухте го к’во говори. Малкото лайно казва, че се равнява на четирима от
нас, така че нека му покажем к’во моем четирима. Бренден, Вен, Джейн, готови ли сте?
Един плешив мъж и една висока жена се изправиха усмихнати. Но третият махна с ръка
презрително.
— Твърде пиян съм, за да се бия, Там. Но трябва да съм много по-пиян, за да се изправя
срещу някой от онези с кървавочервените ризи. Те се бият много мръсно. Виждал съм го с
очите си.
Сбиванията в кръчмите не бяха нещо ново за мен. Може би си мислите, че в място като
Университета те са нещо рядко, но алкохолът не прощава никому. След шест-седем сериозни
напитки разликата между мелничаря, който се кара с жена си, и младия алхимик, който не
се е справил добре на изпитите, е много малка. И двамата са еднакво нетърпеливи да ожулят
кокалчетата си в нечии зъби.
Дори и в „Еолиан“, която бе толкова изтънчено място, понякога се случваха сбивания.
Ако човек останеше достатъчно до късно, съществуваше доста голяма вероятност да види
някои от натруфените благородници да си разменят шамари.
Искам да кажа, че когато човек е музикант, става свидетел на много сбивания. Някои
хора отиват в кръчмите, за да пият, други — за да играят зарове. Някои отиват, за да се
сбият, а други — с надеждата, че ще станат свидетели на сбиване.
Хората не се нараняват толкова много, колкото бихте предположили. В най-лошия
случай се стига до синина или сцепена устна. А ако нямате късмет, можете да загубите зъб
или да си счупите ръката, но има голяма разлика между приятелско сбиване в кръчма и
нападението в гръб в някоя задна уличка. Кръчмарските сбивания си имат правила, както и
неофициални съдии, които да ги налагат. Ако нещата загрубеят, зрителите бързо ще скочат и
ще разтърват биещите се, защото биха искали някой друг да постъпи по същия начин, ако те
са на тяхно място.
Разбира се, има и изключения. Случват се и нещастия и от времето, прекарано в Медика,
ми е добре известно колко е лесно човек да си навехне китката или да си изкълчи пръст.
Тези наранявания може да са незначителни за някой търговец
странноприемница, но за мен, при положение че прехраната ми зависеше от ловките ми
ръце, мисълта за счупен палец беше направо ужасяваща.
Стомахът ми се сви на възел, докато наблюдавах как Темпи отпива още една глътка от
уискито си и се изправя на крака. Проблемът беше, че ние бяхме чужденци тук. Ако нещата
загрубееха, можех ли да разчитам на раздразнените наемници да се намесят и да прекратят
боя? Трима срещу един изобщо не беше честна борба и положението щеше да стане
неприятно доста бързо.
Темпи отпи глътка бира и ме погледна спокойно.
— Пази ми гърба — нареди ми той, след което се обърна и се отправи към мястото,
където стояха другите наемници.
За момент бях просто впечатлен от това колко добре говори атурански. Откакто го
познавах, се беше развил от човек, който е практически ням, до такъв, който използва
идиоматични изрази. Но гордостта ми бързо угасна, докато се опитвах да измисля какво
мога да сторя, за да спра боя, ако ситуацията излезе извън контрол.
Нищо не ми хрумваше. Не бях предвидил такова развитие на нещата и не разполагах с
някой и друг трик, скрит в ръкава. Тъй като нямах особен избор, извадих ножа си от канията
и го стиснах в ръка под масата, така че да не се вижда. Последното нещо, което исках, бе да
намушкам някого, но поне можех да ги заплаша и така да спечеля на двама ни достатъчно
време, за да се измъкнем през вратата.
Темпи изгледа преценяващо тримата наемници. Там беше десетина сантиметра по-висок
от него и раменете му бяха като на вол. Вторият беше плешивият мъж с белези по лицето и
неприятна усмивка. Трета беше блондинката, която се извисяваше цяла глава над адемеца.
— Жената е само една — отбеляза Темпи и погледна Там право в очите. — Това
достатъчно ли е? Можеш да доведеш още една.
Наемницата се наежи.
— Ти, наперено петле — злобно изсъска тя. — Ще ти покажа как може да се бие една
жена.
Темпи кимна учтиво.
Фактът, че продължаваше да запазва самообладание, ме поуспокои. Разбира се, бях чувал
за истории, в които един-единствен адемски наемник се справя с цяла дузина редовни
войници. Дали наистина бе възможно Темпи да се бие с тези тримата едновременно? Той
поне със сигурност мислеше така…
— Това е първата ми подобна битка — погледна ги Темпи. — Как трябва да започне тя?
Ръката ми, която стискаше ножа, започна да се поти.