Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2
Шрифт:
против, че няма да ти отговоря. Ако знаеш името ми, ще имаш власт над мен, не е ли така?
— Така ли? — учудил се младежът.
— Разбира се — намръщил се възрастният мъж, — така стоят нещата. Въпреки че не
изглеждаш много вещ в слушането, по-добре да внимавам. Ако успееш да се сдобиеш дори и
с част от името ми, ще притежаваш пълна власт над мен.
Джакс се зачудил дали този човек няма да може да му помогне. Макар той да не
изглеждал съвсем обикновен, момъкът знаел,
да хване крава, щял да поиска помощ от някой фермер. Но за да хване луната, може би се
нуждаел точно от помощта на такъв странен старец.
— Ти каза, че някога си гонил вятъра — подхванал Джакс. — Успя ли да го хванеш?
— Донякъде да — отвърнал отшелникът — и донякъде не. Нали разбираш, този въпрос
има повече възможни отговори.
— Можеш ли да ми помогнеш да хвана луната?
— Навярно мога да ти дам някой и друг съвет — колебливо отвърнал старецът, — но,
момчето ми, първо сам трябва да премислиш нещата. Когато обичаш нещо, трябва да си
сигурен, че и то отвръща на любовта ти, иначе преследването му ще ти донесе само
неприятности.
Докато казваше това, Хеспе не погледна нито веднъж към Дедан. Гледаше навсякъде
другаде, но не и към него. Ето защо не видя нещастното му и безпомощно изражение.
— Как да разбера дали тя ме обича? — попитал младежът.
— Можеш да се опиташ да слушаш — почти свенливо отвърнал възрастният мъж. — Това
върши чудеса, да знаеш. Мога да те науча как да го правиш.
— Колко време ще отнеме?
— Горе-долу няколко години — отговорил отшелникът. — Зависи дали ти се удава.
Истинското слушане е трудно нещо. Но щом веднъж го научиш, ще разбереш всичко за
луната.
— Това е твърде дълго — поклатил глава Джакс. — Ако успея да я хвана, мога да говоря
с нея. Мога да я накарам…
— Ами, точно това е част от проблема ти. Не би искал да я хванеш наистина. Би ли
желал да се влачиш след нея по небето? Разбира се, че не. Искаш да се срещнеш с нея. Това
означава, че трябва да направиш така, че луната да дойде при теб.
— Как мога да го направя? — зачудил се момъкът.
Старецът се усмихнал.
— Точно това е въпросът, нали? Имаш ли нещо, което луната да иска? Имаш ли какво да
и предложиш?
— Само онова, което нося в тези денкове.
— Нямах това предвид — промърморил мъжът. — Но можем да хвърлим поглед на
онова, което си донесъл.
Старият отшелник прегледал първия денк и открил много практични неща.
Съдържанието на втория денк било по-скъпо и рядко, но не особено полезно.
Тогава старецът
— А какво имаш там?
— Така и не успях да го отворя — признал младежът. — Възелът е твърде труден за мен.
Отшелникът затворил очи за момент и се заслушал. После ги отворил и се намръщил на
Джакс.
— Възелът казва, че си се опитвал да го разкъсаш. Че си го рязал с нож и си го хапал със
зъби.
Момъкът се изненадал.
— Така е — признал той. — Казвам ти, опитах всичко, за да го развържа.
— Едва ли всичко — пренебрежително отбелязал старецът и вдигнал денка, докато
възелът се оказал пред лицето му. — Ужасно съжалявам — казал му той, — но би ли се
развързал? — Направил пауза. — Да. Извинявам се. Той няма да прави повече така.
Възелът се развързал и отшелникът отворил денка. Когато погледнал вътре, очите му се
разширили и той леко подсвирнал.
Но когато онзи разстлал съдържанието на денка на земята, Джакс посърнал. Той се
надявал, че вътре ще има пари, скъпоценни камъни или някакво съкровище, което ще може
да предложи на луната като подарък. Но в денка имало само парче изкривено дърво,
каменна флейта и малка желязна кутия.
От тези три неща единствено флейтата привлякла вниманието на момъка. Тя била
направена от бледозелен камък.
— Когато бях малък, имах флейта — споделил той. — Но тя се счупи и аз така и не успях
да я поправя.
— Всички неща тук са доста впечатляващи — отбелязал отшелникът.
— Флейтата е доста хубава — свил рамене Джакс. — Но каква е ползата от парче дърво и
кутия, която е твърде малка, за да ти служи?
Мъжът поклатил глава.
— Не ги ли чуваш? Повечето неща шепнат. А тези тук крещят. — Той посочил към
парчето изкривено дърво. — Ако не греша, това е сгъваема къща. Доста хубава при това.
— Каква е тази сгъваема къща?
— Нали знаеш как когато сгъваш парче хартия, при всяко следващо прегъване то става
по-малко? — Старецът посочил парчето изкривено дърво. — Сгъваемата къща е нещо
подобно. Само дето е къща, разбира се.
Джакс взел парчето изкривено дърво и се опитал да го изправи. Внезапно в ръцете му се
оказали две парчета дърво, които приличали на част от рамка на врата.
— Не я разгъвай тук! — извикал отшелникът. — Не искам в пещерата ми да има къща,
която да спира слънчевата светлина!
Младежът се опитал да събере отново двете парчета дърво.
— Защо не мога да я сгъна?
— Предполагам, че защото не знаеш как — отвърнал му старецът. — Предлагам първо да
решиш къде искаш да я сложиш, преди да разгънеш останалата част.