Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2
Шрифт:
— Какво е летхани? Сериозно.
Темпи ме изгледа продължително, след което внезапно избухна в смях.
— Не знам. И не мога да ти кажа. — Той се засмя отново. Омаловажаване. — И все пак
трябва да говорим за това.
Поколебах се и се зачудих дали това не беше някоя от странните му шеги, които,
изглежда, никога не можех да схвана.
— Сложно е — каза той. — На моя език е трудно. А на твоя? Безсилие.
знаеш за летхани.
Опитах се да измисля как да опиша какво съм чувал за летхани, като използвам само
думите, които той знае.
— Чувал съм, че летхани е нещо тайно, което прави адемците силни.
— Да — кимна Темпи. — Това е вярно.
— Казват, че ако познаваш летхани, не можеш да загубиш битка.
Отново кимване.
Поклатих глава, защото разбирах, че не успявам да му обясня достатъчно добре.
— Казват, че летхани е тайна сила. Адемците задържат думите в себе си. — Направих
жест, сякаш събирам някакви неща близо до тялото си и ги натрупвам в него. — След това
тези думи са като горски пожар. Този пожар на думите прави адемците невероятно силни,
невероятно бързи, с кожа, твърда като желязо. Затова можете да се биете с много хора и да
побеждавате.
Темпи ме погледна внимателно и направи жест, който не успях да разпозная.
— Това са побъркани приказки — най-сетне рече той. — Това ли е правилната дума?
Побъркани?
Той изплези език, започна да върти очи и да мърда пръсти край главата си.
Не се сдържах и се разсмях нервно.
— Да. „Побъркани“ е правилната дума. А също и „налудничави“.
— Тогава онова, което казваш, е побъркано, а също и налудничаво.
— Но онова, което видях днес — възразих аз. — Носът ти не се счупи, когато те удариха
с глава. Това не е естествено.
Адемецът поклати глава и се изправи.
— Ела тук. Изправи се.
Станах и Темпи пристъпи по-близо до мен.
— Ударът с глава е хитър. Той е бърз. Може да изненада, ако противникът не е готов. Но
аз не съм не готов.
Той се приближи още повече, докато гърдите ни почти се докоснаха.
— Ти си гръмогласният мъж — обясни той. — Главата ти е твърда. Моят нос е мек. —
Той се пресегна и хвана главата ми с двете си ръце. — Ти искаш това.
Бавно наведе главата ми надолу, докато челото ми не се притисна в носа му.
— Ударът с глава е бърз. — Темпи пусна главата ми. — За мен — малко време. Мога ли
да се движа?
Той премести главата ми надолу и едновременно с това се дръпна назад. Този път челото
ми допря устата му, все едно се готвеше да ме целуне.
— Това не е добре. Устата е мека.
Отново наклони главата ми назад.
— Ако съм
Темпи отстъпи цяла крачка назад и свали главата ми още по-ниско, докато челото ми не
докосна гърдите му.
— Това пак не е добре. Гърдите ми не са меки. Но главата на този мъж е по-твърда от
повечето. — Очите му леко проблеснаха и аз се изкикотих, осъзнавайки, че той се е
пошегувал.
— Значи — каза адемецът и се върна на мястото, където бяхме започнали, — какво може
да направи Темпи? — Той ми махна. — Удари с главата. Бавно. Аз покаже.
Леко неспокоен, бавно сведох глава надолу, сякаш се опитвах да му разбия носа.
Като се движеше със същата бавна скорост, Темпи се наведе напред и прибра леко
брадичката си към гърдите. Промяната не беше голяма, но когато този път наведох глава
надолу, носът ми срещна горната част на главата му.
— Видя ли? — Темпи отстъпи назад. — Хитрост. А не побъркано мислене за думи огън.
— Беше много бързо — казах аз, като се почувствах малко неудобно. — Не можах да го
видя.
— Да. Битката е бърза. Упражнявай се да бъдеш бърз. Упражнения, а не думи огън.
Той направи жест за „настойчивост“ и ме погледна в очите нещо, което рядко правеше.
— Казвам това, защото ти си водачът. Трябва знаеш. Ако мислиш, че имам някакви тайни
начини и желязна кожа… — Той отмести поглед и поклати глава. Опасно.
Двамата седнахме обратно при раниците си.
— Чувал съм го в една история — подхванах аз в опит да обясня, — като онези, които си
разказваме вечер край огъня.
— Но ти — посочи ме той — имаш огън в ръцете си. Имаш… — Той щракна с пръсти и
направи жест като огън, чиито пламъци внезапно са избуяли. — Можеш да правиш това и си
мислиш, че адемците имат думи огън в себе си?
Свих рамене.
— Точно затова те разпитвам за летхани. Изглежда налудничаво, но съм виждал
налудничави неща, които са истина, затова съм любопитен. — Поколебах се, преди да задам
другия си въпрос. — Ти каза, че който познава летхани, не може да загуби битка.
— Да. Но не с думи огън. Летхани е вид познание. — Темпи направи пауза, като
очевидно подбираше внимателно следващите си думи. — Летхани е най-важното нещо.
Всички адемци го научават. Наемниците го учат два пъти. Шехините го учат три пъти. Най-
важното. Но сложно. Летхани е… много неща. Но нищо, което да бъде докоснато или
посочено. Адемците прекарват целия си живот в мислене за летхани. Много трудно.
Проблем — продължи той. — Не е моя работа да уча мой водач. Но ти си мой ученик за