Патриотични игри
Шрифт:
— Значи се опитвате да избегнете боя?
— Искате да кажете МВБ — маневриране при въздушен бой, Джек — обясни Роби на невежия наблюдател. — Това ще се промени, когато получим новите двигатели, капитане, но колкото по-отдалеч можете да го свалите, толкова по-добре. Понякога човек се въвлича в най-напечени ситуации, но ако допуснете това, губите най-голямото си предимство. Нашата задача е да влезем в бой с другия от колкото е възможно по-голямо разстояние. Затова го наричаме външен въздушен бой.
— Това би било много полезно на Фолклендските острови —
— Правилно. Ако влезете в бой с противника си над своята палуба, вие вече сте загубили по-голямата част от битката. Трябва да започваме боя на петстотин километра от кораба и да ги ритаме по задника през цялото време. Ако вашият военноморски флот имаше един самолетоносач, тази малка ненужна пойна никога не би съществувала. Извинете, сър. Вината не е ваша.
— Искате ли да разгледате къщата? — попита Джек. Винаги ставаше така. Трудиш се, за да може единият ти гост да се запознае с другия, а после изведнъж се оказваш изолиран от разговора.
— На колко години е тя, Джек?
— Нанесохме се няколко месеца преди да се роди Сали.
— Дърводелската работа е съвършена. Това там библиотеката ли е?
— Да, сър. — Къщата беше проектирана така, че човек можеше да гледа от хола в библиотеката. Голямата спалня беше над нея. В стената имаше квадратен отвор, от който се виждаше в хола, но Райън постави върху него картина. Джексън забеляза, че тя е на релса и може да се мести настрани. Причината беше напълно ясна. Джек ги поведе към библиотеката. Всички харесваха това, че единственият прозорец в нея се намираше над бюрото му и гледаше към залива.
— Нямаш ли прислужник. Джек?
— Не, сър. Кати мисли да вземе гледачка, но все още не е успяла да ме убеди. Всички готови ли са за вечеря?
Отговорът беше енергичен. Картофите вече се намираха във фурната и Кати беше готова да започне царевицата. Джек извади месото от хладилника и изведе мъжете навън.
— Ще ви хареса, капитане. Джек прави страхотен стек.
— Тайната е във въглищата — обясни Джек. Беше взел шест разкошни на вид парчета телешко филе и хамбургер за Сали. — Става добре и ако месото е хубаво.
— Зная, че е късно да те питам, Джек, но откъде се снабдяваш с такова месо?
— Мой бивш клиент от борсата снабдява ресторанти. Тези парчета са от Канзас сити. — Джек ги постави на решетката с вилица с дълга дръжка. Разнесе се приятно пращене. Той намаза месото с малко сос.
— Панорамата е впечатляваща — отбеляза негово височество.
— Приятно е човек да гледа как минават корабите — съгласи се Джек. — Но сега май са по-нарядко.
— Сигурно слушат радио — каза Роби. — Тази вечер се очаква силна буря.
— Не съм чул такова нещо.
— Това е предната част на студения фронт. Много бързо се развива над Питсбърг. Понеже утре ще излитам, преди да тръгнем насам, се обадих до метеорологичната служба в Пакс. Казаха ми, че на радара бурята изглежда много свирепа. Силен дъжд и вятър. Очаква се към десет часа да завали.
— Тук често ли има такива бури? —
— Да, капитане. Няма смерчове като в Средния запад, но от гръмотевичните бури тук на човек му се изправят косите. Миналата … не, преди две години докарвах един самолет от Мемфис и имах чувството, че се намирам върху някой от онези пръти за скачане*. Просто нямаш никакъв контрол над самолета. Тези бури могат да бъдат наистина страшни. Долу в Пакс вкарват всички самолети в хангари, а тези, които останат, ги връзват здраво за земята.
[* Pogo stick (англ.) — прът с дръжка в горната част, стъпала за краката в средата и пружина в долната част, така че човек може да подскача нагоре-надолу и настрани. — Б.пр.]
— Няма да е зле да ни поохлади малко — каза Райън.
— Така е. Това е просто гръмотевична буря, капитане. Големи бури има само три или четири пъти в годината. Може и да се съборят няколко дървета, но ако човек не е на открито или в някоя малка лодка, няма страшно. Долу в Алабама при наближаването на такава буря бихме се плашили от смерчове. А това наистина е страшно!
— Виждали ли сте смерч?
— Неведнъж, капитане. Повечето се появяват през пролетта. Когато бях десетгодишен, видях как един смерч пресече пътя, вдигна една къща, сякаш е новогодишна играчка, и я пусна четвърт миля встрани. Странни са смерчовете. Онзи дори не събори ветропоказателя от черквата на баща ми. Такива са. Струва си да ги види човек, но от безопасно разстояние.
— Значи главната опасност при полета е турбулентността?
— Да. Но другата опасност е водата. Има случаи, когато самолети са всмуквали толкова много вода през въздухозаборниците, че двигателите им са загасвали веднага. — Роби щракна с пръсти. — Изведнъж се озоваваш на безмоторен самолет. Определено това не е приятно. Затова, ако е възможно, трябва да се избягват бурите.
— А когато не е?
— Капитане, веднъж трябваше да кацна на един самолетоносач по време на буря — беше вечер. Тогава без малко не намокрих панталонките си — за първи път, откакто съм бил на две години. — Той дори потрепера.
— Ваше височество, трябва да ви благодаря, че измъкнахте всичко това от Роби. Познавам го повече от година, но никога не си е признавал, че леко се притеснява горе във въздуха — ухили се Джек.
— Не исках да разваля имиджа — обясни Джексън. — Човек трябва да опре пистолет в главата на Джек, за да го накара да се качи на самолет, и не исках да го плаша повече.
Беше добре, че сега на верандата имаше сянка и духаше лек северен бриз. Джек обръщаше стековете над въглищата. В залива имаше няколко кораба, но повечето от тях, изглежда, се насочваха към пристанището. Джек за малко не припадна от страх, когато един реактивен изтребител префуча с рев покрай скалата. Обърна се навреме, за да види белия самолет, който се отдалечаваше на юг.
— По дяволите, Роби, за какво е всичко това? Правят го от две седмици.
Джексън гледаше как двойната опашка на самолета изчезва в маранята.