Патриотични игри

Клэнси Том

— Изпитват ново оборудване на F-18. Какво толкова има?

— Шумът! — Райън преобърна стековете.

Роби се засмя:

— О, Джек, това не е шум. Това е звукът на свободата.

— Не е лошо, майоре — отсъди негово височество.

— Е, а какво ще кажете за звука на обяда? — попита Райън.

Роби грабна чинията и Джек натрупа месото в нея. Салатите вече се намираха на масата. Кати правеше превъзходна спаначена салата с домашен сос. Джек видя Сиси, която носеше царевицата и картофите, и беше наметнала престилка, за да пази роклята си. Той раздаде

месото и направи хамбургер на Сали с питка хляб. След това сложи дъщеря си в специалния висок стол. Неприятно беше само това, че никой не пиеше. Беше купил четири бутилки отбрано калифорнийско вино за стековете, но, изглежда, всички, бяха в пълно въздържателско настроение.

— Джек, пак има проблеми с тока — каза жена му. — За момент дори си мислех, че няма да мога да довърша царевицата.

Агентът от тайната служба застана в средата на пътя и принуди микробуса да спре.

— Да, сър? — попита шофьорът.

— Какво правите тук? — Сакото на агента беше разкопчано. Не се виждаше пистолет, но шофьорът знаеше, че той е някъде там. Преброи още шест души на около десет метра от микробуса, и други четирима, които се виждаха лесно.

— Хей, аз тъкмо обясних на полицаите. — Мъжът махна е ръка назад. Двете коли на щатската полиция се намираха само на двеста метра по-назад.

— Ще ми кажете ли?

— Има проблем с трансформатора в края на пътя. Искам да кажа, виждате, че това е кола на „БГ&Е“, нали?

— Ще почакате ли тук?

— Няма проблеми, човече. — Шофьорът се спогледа с пътника на дясната седалка. Агентът се върна е още един човек, който държеше радиотелефон.

— Какъв е проблемът?

Шофьорът въздъхна:

— Трети път. Има проблем в електротрансформатора на края на пътя. Хората тук оплакаха ли ви се от електричеството?

— Да — каза Авери. — И аз забелязах това. Какво ги предизвиква?

Мъжът от дясната седалка обясни:

— Казвам се Алекс Добенс, инженер съм. Монтирали сме на тази линия нов експериментален трансформатор. В кутията има монитор, който изпраща много особени сигнали и може би тя ще гръмне. Дошли сме да я проверим.

— Можем ли да видим някакви документи?

— Разбира се. — Алекс излезе от микробуса и го заобиколи. Подаде пропуска си за фирмата „БГ&Е“. — Какво става тук, по дяволите?

— Не мога да ви кажа. — Авери разгледа пропуска и му го върна. — Имате ли заповед за тази задача? Добенс подаде папката си.

— Вижте, ако искате да проверите какво става, обадете се на този номер отгоре. Това е службата за поддържането по обектите и се намира в седалището на фирмата в Балтимор. Търсете мистър Грифин.

Авери се обади по радиотелефона си и накара и хората си да направят това.

— Имате ли нещо против да разгледаме колата?

— Моля — отговори Добенс. Поведе двамата агенти около колата. Забеляза, че четирима други мъже много отблизо наблюдаваха какво прави и стояха далеч един от друг с незаети ръце. Други гледаха от отвъдната страна на двора. Той рязко отвори плъзгащата се врата и покани с жест агентите.

Вътре

те видяха купчина инструменти, кабели и пробна апаратура. Авери остави подчинените си да извършат проверката.

— Трябва ли непременно да идете там?

— Трансформаторът може да изгори. Мога и да го оставя да гръмне, но хората от околността ще се обезпокоят, ако угасне токът. Хората са такива, нали знаете? Мога ли да попитам вие кои сте?

— Тайна служба. — Авери извади картата си. Добенс се изненада.

— Господи! Искате да кажете, че там е президентът?

— Не мога да кажа кой е там — отговори Авери. — Какво му е на трансформатора? Казахте, че е нов.

— Да. Той е експериментален модел. Използва охладители от инертни газове вместо полибромидни бифенилни вещества, а има и вградено устройство за потискане на колебанията. Вероятно там е проблемът. Изглежда, агрегатът е чувствителен към околната температура. Регулирахме го няколко пъти, но не можем да го нагласим правилно. Аз работя по проекта от два месеца. Обикновено оставям хората си сами да го правят, но този път шефът настоя лично да го погледна. — Той вдигна рамене. — Мой проект е.

Другият агент излезе от микробуса и поклати глава. Авери кимна. След това главният агент се обади по радиотелефона до комуникационния микробус, чиито обитатели бяха звъннали в „Балтимор-газ и електричество“ и потвърдиха казаното от Алекс.

— Искате ли да изпратите човек с нас, за да наблюдава? — попита Добенс.

— Не. Няма нужда. Колко време ще ви трябва? — попита Авери.

— Зная толкова, колкото и вие, сър. Вероятно е нещо просто, но все още не сме разбрали какво е. Простите неща са най-неприятните.

— Наближава буря. Не бих искал да съм на някой стълб в такава буря — отбеляза агентът.

— Да. Е, както си стоим тука, не вършим никаква работа. Всичко наред ли е сега?

— Да. Давай.

— Наистина ли не можете да ми кажете кой е тук?

Авери се усмихна:

— Съжалявам.

— А, аз и без това не съм гласувал за него — засмя се Добенс.

— Стоп! — извика вторият агент.

— Какво има?

— Предната лява гума. — Мъжът посочи.

— По дяволите, Луис! — изръмжа на шофьора Добенс. Стоманената оплетка на гумата се показваше на едно място.

— Шефе, не съм виновен аз. Трябваше да са я сменили тази сутрин. Записах я още в сряда — запротестира шофьорът. — Ето и квитанцията от поръчката.

— Добре. Спокойно. — Добенс погледна към агента. — Благодаря.

— Не можете ли да я смените?

— Нямаме крик. Откраднаха ни го. Това е проблемът на фирмените коли. Винаги липсва по нещо. Ще се оправим. Е, имаме да ремонтираме и трансформатор. Довиждане. — Алекс се качи в микробуса и махна с ръка, когато потеглиха.

— Добре, Луис.

Шофьорът се усмихна.

— Да. Помислих, че добре стана с гумата. Преброих четиринадесет.

— Точно така. Трима между дърветата. Предполагам, че има още четирима в къщата. Те не ни интересуват. — Замълча и погледна към облаците над хоризонта. — Надявам се Ед и Уили да са се измъкнали.