Патриотични игри
Шрифт:
Брекенридж ходи напред-назад по вълнолома в продължение на минута, като проверяваше огневите позиции и видимостта. Пистолетът „Колт 45“ изглеждаше малък в ръката му. По лицето му разбираха, че ситуацията не му харесва и че няма да му хареса, докато не дойдат повече от хората му тук и цивилните не бъдат прибрани на безопасно място. След това прегледа жените.
— Вие, госпожи, добре ли сте… о, извинете, мисис Джексън. Веднага ще ви закараме в болницата, мадам.
— Има ли начин светлините да бъдат изключени? — попита Райън.
— Не зная…и
— Както каза Роби, извадихме късмет. Той очисти двама от тях с ловната пушка. Аз гръмнах един в лодката. Другия го застреля свой човек. — Райън потрепера, но този път не от вятъра или дъжда. — По едно време стана малко страшно там.
— Вярвам ви. Онези биваше ли ги?
— Терористите ли? Сам можеш да се досетиш. Изненадата беше на тяхна страна и преди, а това означава много.
— Ще видим — кимна Брекенридж.
— Там има лодка! — това беше Мендоса от катера.
— Добре, момчета — пое дъх старшината, като вдигна пистолета си до главата. — Само почакайте още две минути, докато пристигнат малко истински оръжия.
— Идват бавно — извика морският пехотинец.
Първата работа на Брекенридж беше да провери дали жените са под безопасно прикритие. След това заповяда на всички да се разпръснат и да си изберат пролуки между закотвените катери.
— И дръжте проклетите си глави ниско, за бога!
Райън си избра едно място. Другите сториха същото, застанали на разстояние от два до над тридесет метра един от друг. Опипа бетонния вълнолом с ръка. Сигурен беше, че ще може да спре куршум. Четиримата моряци от охраната на катерите стояха при жените, като от двете им страни имаше и по един морски пехотинец. Брекенридж беше единственият, който се движеше, приклекнал зад вълнолома, като следваше белия силует на лодката. Стигна до Райън.
— Ето ги, на около осемдесет метра, движат се отляво надясно. И те се опитват да разберат какво става. Само ми дайте още две минутки, хора — прошепна той.
— Да. — Райън спусна затвора, като с едно око гледаше над ръба на вълнолома. Виждаше се само един силует, но се чуваше заглушеното пърпорене на двигателя. Лодката зави към мястото, където Роби беше завързал откраднатата от тях лодка. Райън си помисли, че това е първата им сериозна грешка.
— Чудесно. — Старшината изравни автоматичния си пистолет, като се криеше зад кърмата на един катер. — Добре, господа. Ако ще идвате, хайде…
Още един пикап дойде по улица „Симс“. Фаровете му не светеха и той спря до жените. Отзад изскочиха осем души. Двама морски пехотинци затичаха край стената и бяха осветени от един лъч между два катера. Във водата малката лодка избухна от пламъците на изстрели и двамата морски пехотинци
— Огън!
Районът експлодира. Райън се прицели към изстрелите и внимателно натисна спусъка. Автоматът изстреля четири куршума, а след това спря в отворено състояние, като показа, че пълнителят е празен. Изруга и глупаво се загледа в оръжието, преди да се досети, че в колана си е затъкнал зареден пистолет. Вдигна браунинга и изстреля един куршум, но осъзна, че целта му вече не се намираше там. Звукът на двигателя на лодката се усили рязко.
— Спри огъня! Спри огъня! Измъкват се! — извика Брекенридж. — Има ли ранени?
— Тук — извика някой отдясно, където се намираха жените.
Райън последва старшината. Двама морски пехотинци бяха повалени, единият улучен в ръката, а другият беше ударен в хълбока и пищеше като ирландски дух. Кати вече го преглеждаше.
— Мендоса, какво става? — извика Брекенридж.
— Измъкват се… чакай… да, отиват на изток!
— Отмести си ръцете, войнико — казваше Кати. Редникът беше ударен точно под колана отляво. — Добре, добре. Ще се оправиш. Боли, но можем да го оправим.
Брекенридж посегна надолу и взе пушката на войника. Подхвърли я на сержант Къмингс.
— Кой командва тук? — попита капитан Питърс.
— Предполагам, че аз — обади се Роби.
— Господи, Роби, какво става?
— На какво ти изглежда, по дяволите!
Пристигна още един камион с шестима пехотинци. Погледнаха към ранените и посегнаха към затворите на пушките си.
— По дяволите, Роби… сър! — извика капитанът.
— Терористи. Опитаха се да ни спипат в къщата на Джек. Опитваха се да хванат… е, виж!
— Добър вечер, капитане — каза принцът, след като провери състоянието на жена си. — Улучихме ли някого? Аз не можах да се прицеля добре. — В гласа му се усещаше истинско разочарование.
— Не зная, сър — отговори Брекенридж. — Видях, че някои от куршумите удрят лодката, но пистолетни куршуми не могат да пробият лодка като тази.
Нова серия светкавици освети района.
— Виждам ги, отиват към залива! — извика Мендоса.
— По дяволите! — изръмжа Брекенридж. — Вие, четиримата, отведете дамите в диспансера. — Наведе се, за да помогне на принцесата да се изправи, докато Роби вдигаше жена си. — Желаете ли да дадете момиченцето на редника, мадам? Ще ви заведат в болницата, където ще се изсушите.
Райън видя, че жена му все още се опитва да помогне на един от ранените морски пехотинци, а след това погледна патрулния катер пред себе си.
— Роби?
— Кажи, Джек?
— Този катер има ли радар?
Боцман Знамировски отвърна:
— Всички имат, сър.
Един морски пехотинец свали задния капак на пикапа и помогна на Роби да качи жена си.
— За какво мислиш, Джек?
— С каква скорост се движат?
— Около тринадесет… мисля, че не са достатъчно бързи.