Пазителят на монетния двор
Шрифт:
— Вярно е.
Нютон реши, че трябва да влезе в пивницата и да изпие чаша бренди, за да се успокои.
— Още веднъж съм ви задължен лично на вас и на отличната ви стрелба — каза той, поднесе чашата към устните си и благодарно я пресуши. Все още беше блед. — Откровено казано, не предполагах, че ще се опитат да ме убият посред бял ден.
— Не знаем дали няма да опитат отново.
— Едва ли ще бъдат онези двамата.
— Може да опитат други. Отсега-нататък трябва да се движим из града само с карета.
— Да — съгласи се той, почти останал без дъх от уплаха. — Вероятно имате право. С карета ще бъде
Пристигна енорийският полицай и Нютон му каза, че са ни нападнали двама обикновени разбойници, които се опитали да откраднат портфейла му.
— Защо му казахте това? — попитах го аз, след като полицаят си тръгна.
— Защото щях да предположа, че случаят е такъв, ако не знаех за заговора на „Зелените ленти“ — обясни той. — Не виждам причина всички да разберат, че е имало покушение върху живота ми. Не трябва да правим, нито да казваме нищо, което да предупреди заговорниците, преди лорд Халифакс да е готов да предприеме действия срещу тях.
— Не трябва да оставате сам, докато всичко това не свърши.
— Да, имате право. Елате на Джърмин Стрийт. Поне докато тази история приключи.
И известно време живях в дома на Нютон.
Госпожица Бартън избягваше да остава насаме с мен, но в един особено мразовит ден, докато почиваше в стаята си, се озовахме сами. Нямах представа как да подхвана темата за очевидното й отчуждение от мен, но чувствах, че трябва да кажа нещо или щях да се пръсна.
— Искате ли да играем на дама, госпожице Бартън?
— Не, благодаря. Чета.
— Хайде да поиграем. Станал съм много добър след последната ни среща. Уча се от стила на игра на доктора.
Тя прелисти страницата. Мълчанието й беше красноречиво.
— Госпожице Бартън, онова, което се случи между нас, ми дава основание да ви попитам дали е възможно отново да ме приемете за приятел.
Тя не отговори и продължи да чете книгата си.
— И дали има вероятност да намерите в сърцето си прошка за мен.
Госпожица Бартън ме погледна.
— Не аз трябва да ви простя, господин Елис, както мисля, че ясно ви дадох да разберете, а всемогъщият Бог.
— Това не е справедливо. Трябва ли да намесваме Господ?
— Нека да ви попитам нещо, господин Елис. Все още ли сте атеистично настроен?
— Откровено казано, не мога да кажа, че не съм.
— Вие сте под покрива на чичо ми като гост, господин Елис. Аз също. Трябва да се опитаме да се спогаждаме, доколкото е възможно. Но ще ви кажа нещо. Аз съм добра християнка и вашите възгледи ме възмущават. А вие ме отвращавате, щом вярвате в тях.
— Тогава дългът ви на християнка е да ми помогнете да се върна при Христос.
— Не е моя работа да ви показвам грешката във вашия начин на мислене. Вярата не може да се научи като азбуката, господин Елис. Трябва сам да го направите. Аз не желая и не мога.
През нощта бях неспокоен и не можах да заспя заради разговора ми с госпожица Бартън и опасенията, че може отново да се опитат да убият Нютон, затова реших да изляза и да подишам чист въздух в Хайд Парк.
Заслизах по стълбите, когато ми се стори, че чух мъжки глас в кухнята. Нютон си беше легнал, а господин Уостън живееше другаде. Върнах се стаята си, взех пистолета и отидох да разузная. На половината път отново чух мъжкия глас. Не говореше, а стенеше.
Спрях пред вратата на приемната, за
Гледката, която видях, беше по-ужасяваща от убийство. На светлината на свещите, озаряваща голото й тяло, госпожица Бартън беше коленичила пред лорд Халифакс, който я обслужваше отзад като обикновена проститутка. Тя сподави писъка си, като ме видя да стоя на прага. Лорд Халифакс забеляза пистолета в ръката ми, дръпна се от нея, вдигна ръце пред главата си и жаловито изхленчи. Госпожица Бартън се опита да прикрие голотата си с покривката на масата. Стоях там и мълчах, но дишах учестено като разярен бик. Болката и разочарованието ми бяха толкова големи, че едва не допрях дулото до слепоочието си и не се застрелях. След една-две минути помолих за извинение, че съм ги обезпокоил. Обясних, че ми се е сторило, че съм чул неканен гост, и излязох. Те не пророниха дума, но изведнъж всичко ми стана ясно. Нютон имаше право. Племенницата му наистина беше влюбена, но не в мен. Тя обичаше лорд Халифакс.
Не можех да остана повече в къщата. И не за пръв път вървях пеша от Джърмин Стрийт до Тауър. Чувствах се крайно нещастен и не ме беше грижа, че някой може да ме убие. Дори бих приветствал смъртта. Несправедливостта беше болезнена. Как беше възможно госпожица Бартън, която ми изнасяше лекции за морала на добрите християни, да се отдаде на двама мъже в разстояние само на един месец? Разбира се, разликата беше очевидна. Той беше лорд Халифакс, а аз обикновеният Кристофър Елис. По-добре е да си любовница на благородник, отколкото съпруга на бедняк.
След онази ужасна нощ госпожица Бартън рядко беше на Джърмин Стрийт, когато отивах там, и все по-често в дома на Халифакс в Буши Парк, и двамата никога повече не останахме насаме.
Дори сега, тридесет години по-късно, изпитвам силна болка, като пиша за това. Но този епизод е незначителна подробност в моята история, която трябва да бъде довършена. Остана да разкажа, че нашите шпиони и агентите на правителството следяха внимателно Оутс и останалите заговорници. В началото на ноември, когато беше съобщено, че кралят ще се завърне на четиринадесети ноември, правителството деликатно предприе мерки. Ограниченият брой екземпляри на памфлета на господин Дефо с предполагаемото пророчество на Нострадамус, които все пак бяха разпространени, предизвикаха смут сред лондончани. Всички заговориха за конспирация срещу краля и стана ясно, че всеки ход срещу протестантите, колкото и краен или злонамерен да е, ще бъде провокация за тълпата. Правителството беше принудено тайно да доведе от Северна Англия полк войници, на които имаше доверие. Скоро преди завръщането на краля от Фландрия, ние най-после пристъпихме към действие срещу заговорниците.
Една вечер в началото на ноември Нютон и аз играехме на дама в дома му на Джърмин Стрийт, когато той получи спешно писмо от лорд Халифакс. Веднага щом го прочете, Нютон скочи.
— Хайде, Елис, сложете си шапката и пелерината. Дойде време да арестуваме предателите. Предприето е издирване на якобити — обясни той. — Вече се извършват арести. Според писмото на милорд Халифакс в Тауър е въведен полицейски час. Много хора са задържани в крепостта и извън стените й. Възложена ни е задачата да арестуваме онзи зъл гений Оутс.