Пазителят на монетния двор
Шрифт:
— Но какво би се случило, ако лондончани бъдат провокирани, макар и по вероломен начин? Вие сте твърде млад, за да помните как за Големия пожар в Лондон обвиниха и обесиха един католик на име Пейдло, въпреки че както всеки ученик знае, пожарът започна случайно, предизвикан от хлебопекар на Пудинг Лейн. Както и пожарът в Саутуърк през 1676 година, макар че за него беше обвинен друг римокатолик, този път йезуит на име Гроув. Смята се, че пожарът в Саутуърк е бил планиран от католици като прелюдия към избиването на лондонски протестанти. А по време на Революцията лондончани не очакваха ли да бъдат изклани от ирландските войници на крал Джеймс, с помощта на които той се надяваше да запази кралството си? Не, Елис. Лондончани са като жителите на всеки
— Съгласен съм, сър, че ако бъде провокирана, тълпата е неуправляема. Но не виждам как англичаните могат да бъдат подведени от френски хугеноти. По какъв начин може да бъде предизвикана тълпата?
— Няма да е трудно. Но трябва да разберем повече, при това бързо, защото загубихме много време за разгадаването на шифъра.
— Все още ми е трудно да възприема написаното.
— Тогава прочетете посланието, което намерихме у трупа на капитан Морне.
„До сержант Роан
Ако ме убият в този дуел, който не съм искал, бих желал убиецът ми Кристофър Елис да бъде заклан заедно с останалите. Един повече няма да бъде забелязан сред множеството и несъмнено ще изглежда така, сякаш той е бил таен католик. Аз изпълних дълга си като протестант. Не забравяйте сър Едмънд Бери Годфри.
Помнете Свети Вартоломей.
— Това разсейва ли съмненията ви?
— Да — чух се да казвам аз. — Само като си помисля, че изпитвах състрадание към него.
Нютон кимна мълчаливо.
— Посланията не бяха ли четири, сър? Разгадахте ли онова, което взехме от клетия господин Туисълтън?
Без да пророни дума, Нютон ми връчи разкодирания текст и ме остави да го прочета. Написаното беше изключително обезпокоително.
„Не забравяйте сър Едмънд Бери Годфри.
Господин Туисълтън,
В това голямо религиозно начинание, благословено от Бога, вие ще помагате на сержант Роан в съставянето на план за убийството на доктор Исак Нютон, Пазителя на Кралския монетен двор. Вината трябва да бъде приписана на стария Ротие, гравьорът, подозиран като католик, и на златаря Джонатан Амброуз, таен римокатолик, който известно е, че мрази Нютон. След завръщането на крал Уилям от войната във Фландрия това ще спомогне за подклаждането на силни настроения срещу католиците, както стана със смъртта на сър Едмънд Бери Годфри. Ето защо, запознайте се с навиците на Нютон и ме уведомете писмено как смятате да извършите деянието. Моментът трябва да бъде подходящо избран. Ще го решим допълнително.
Помнете Свети Вартоломей.
— Трябва да призная, че това писмо малко ме затрудни — обясни Нютон. — „Златарят Джонатан Амброуз, който известно е, че мрази Нютон“? Неправилна граматика. Подобно нещо може да утежни живота на човека, разгадаващ шифъра.
— Омаловажавате въпроса, сър, защото според писмото животът ви е в смъртна опасност.
— Мисля, че и двамата сме в такава опасност.
— Но в моя случай аз трябва да бъда убит заедно с останалите, а вие — пръв, преди всички. И това може да се случи всеки момент.
— Не и преди кралят да се върне от войната. Пише го в посланието, Елис.
— Сега разбирам защо сержант Роан прояви такова любопитство към вас — тъжно отбелязах аз.
— Разговаряли сте с него?
— Веднъж, когато го проследих до Уестминстър — признах аз. — Изпуснах го за малко и после се сблъсках с него. Държа се любезно. Пийнахме заедно. Реших, че ще мога да науча повече за него.
— А сега откривате, че той е научил повече за мен, така ли?
Кимнах нещастно, засрамен да призная, че му бях казал дори адреса на Нютон.
— Няма значение — каза той. — Не е трудно да се получи информация за мен. Ако не му бяхте казали нищо, сержант Роан щеше да я научи по друг начин. Затова, успокойте се. Ние сме готови за тях и знаем, че са безмилостни. Мейси несъмнено е бил изтезаван и убит, защото се е опитал да разгадае посланията им. Дори капитан Морне, който е бил един тях, не е бил в безопасност, когато скандалът за дуел е заплашил да осуети плановете им. Трябва да действаме изключително предпазливо.
— Защо са оставили жив господин Туисълтън?
— Кой би се вслушал в думите на един луд? Самият вие го казахте. Оставили са го жив и дори са му дали закодирано писмо, защото са уверени в стратегията и шифъра си. Това обяснява и защо господин Туисълтън е искал да ме нападне. Но ми се щеше да бях проявил съобразителност и да бях записал думите му. Подозирам, че ни е казал ключовата дума за шифъра, когато го посетихме в „Света Мария Витлеемска“. Спомняте ли си какво отговори, когато го попитах за смисъла на буквите?
— „Кръв. Кръвта е в основата на всичко.“
— Каза го и буквално, и преносно. „Кръв“ е ключовата дума в шифъра. — Нютон тъжно поклати глава. — Понякога ми се струва, че съм много глупав.
— Остава да разберем само едно нещо. Защо всичко това става в Тауър?
— Мислих по този въпрос — призна той. — И стигнах до извода, че ако тълпата трябва да бъде въоръжена, няма по-подходящо място от Кралския арсенал.
— Да, разбира се. Там има оръжия за цяла армия. Какво ще правим?
— Трябва да се намесим в тайната кореспонденция. Само тогава ще намерим доказателства, които да представим на милорд Халифакс. И за да го сторим, необходимо е да научим повече за заговорниците, най-вече кога точно възнамеряват да извършат предателството. Бих искал да разбера повече и за доктор Дейвис. Единият от нашите шпиони не проследи ли сержант Роан до съда в Уестминстър Хол? Вероятно доктор Дейвис е бил човекът, с когото сержантът се е срещнал там. Узнаем ли това, ще настроим единия срещу другия.
Шпионинът ни Хъмфри Хол беше много усърден, както вече споменах, и на другия ден отидох в Уестминстър Хол с него да видя дали ще разпознае човека, когото бе видял да се среща със сержант Роан. Мъжът обаче не беше там. Нямаше го и на следващия ден. Господин Хол го забеляза едва в петък, на трети септември.
Огледах го добре, когато го проследихме от „Лебедът с двете шии“ на Тътъл Стрийт. Човекът беше петдесетгодишен, висок, но с криви крака и дебел врат. Главата му едва се подаваше от тялото. Ненормално голямата му брадичка беше колкото останалата част на странното му лице и изглеждаше постоянно наведена към гърдите. Очите му бяха малки и непрекъснато се стрелкаха насам-натам, челото — ниско, скрито под огромна шапка, а кожата му бе зачервена очевидно в резултат на прекаленото му пристрастяване към виното. Над едната си вежда имаше грамадна брадавица. Дрехите му бяха не просто на духовник, а епископални, защото беше облечен в расо. Изключение правеше единствено дългият розов шарф. Говореше като продавач или носач от Саутуърк, защото го чухме да приказва със собственика на пивницата с пронизителен, напевен глас, сякаш постоянно се оплакваше. Можеше да го помислим за образован човек или дори за адвокат, чието присъствие в съда е по инструкции на клиента му, тъй като там имаше мнозина, които никой не беше чувал да се изказват.
Проследихме странния доктор Дейвис до жилището му в северната част на Акс Ярд и научихме някои факти за него от господин Бийл, бъбривият собственик на пивница „Брадвата“, когото срещнахме на улицата и чието семейство живееше там отпреди Големия пожар. Той ни каза, че доктор Дейвис е учил в Кембридж и е син на анабаптистки свещеник от армията на Оливър Кромуел. Бил свещеник във флотата, написал книга, наскоро се оженил за богата вдовица, която била на гости на роднини, имал държавна пенсия и бил баптистки пастор в Уопинг.