Пазителят на монетния двор

Керр Филипп

„THELO RDISM YLIGH T

ELLIS FMMJS GNNJS G

YTQUH XQVCF FZWQA A“

— За да разгадаеш шифъра, изваждаш числената стойност на ключовата дума от числената стойност на шифъра, като всеки път добавяш двадесет и шест. Например „Y“, равно на двадесет и пет, минус „E“, равно на пет, прави двадесет, плюс двадесет и шест прави четиридесет и шест или буквата „T“. По подобен начин последната буква в нашия шифър „A“, равна на едно, минус „G“, равна на седем, прави минус шест, плюс двадесет и шест, прави двадесет или буквата „T“. Това е гениална математическа вариация, защото шифърът става почти неразгадаем.

— Но как го разтълкувахте, сър?

— Благодарение на невежата вариация на господин Скруп.

Той е въвел кратка математическа прогресия в образеца, който е избрал от първото послание, дадено му от Джордж Мейси. Просто е добавил едно към първата буква, извадил е едно от втората, добавил е две към третата, извадил е две от четвъртата и така нататък. Едва след време разбрах, че посланието, написано с тебешир на стената до трупа на Мърсър, е първият ред на писмото, което намерихме у Мейси. Проумях това и разбрах, че шифърът е бил използван неграмотно, без разбиране, и целта му е била да ме обърка още повече, и чак когато проумях цялото послание, другите букви започнаха да показват математическа последователност. Що се отнася до разгадаването на останалото, трябва да призная, че късметът беше на моя страна. Нищо не съдейства за разкриването на тайната на шифъра така, както човешките грешки. Човекът е естествен враг на математиката, защото е предразположен към грешки и мисловни схеми. Заговорниците постоянно са използвали две фрази като призив за крайна разпаленост и фанатизъм. След малко ще се уверите, че те са нечувани фанатици и изключително опасни за стабилността на нашето кралство.

Нютон ми показа множеството варианти, които бе измислил през месеците на усилен труд, но имаше толкова много квадратни уравнения, че не можах да разбера как точно е разгадал шифъра. По-късно нещата ми се изясниха, защото преписах писмото, което той все пак изпрати на Уолис, където подробно обясняваше схемата на шифъра. Не проумях обаче математическите операции. Нютон каза, че те трябва да покажат как работи умът му на Уолис, който няма мозък да разгадае подобен шифър.

Главата ме заболя от всичката тази алгебра, сякаш отново бях в училище или болен на легло, както в деня, когато Нютон реши да ускори оздравяването ми, като ми обясни системата на флуксиите си. Посланията обаче бяха пределно ясни и разкриваха нещо ужасяващо, което се кроеше в Тауър.

— Двете фрази, които са използвали постоянно и в крайна сметка в своя вреда, са „Помнете Свети Вартоломей“ и „Не забравяйте сър Едмънд Бери Годфри“.

— Но това беше написано на кинжала на Морне! — възкликнах аз.

— Точно така. Думите са и част от фразата, която Скруп е избрал да използва. Първото послание е било оставено от господин Скруп върху трупа на господин Кенеди. Скруп го е получил от господин Мейси. Нито единият от двамата обаче не е знаел какво означава написаното. Предполагам, че никога няма да разберем как писмото е попаднало у господин Мейси. Подозирам, че хората, използващи шифъра, са убедени в неговата неразгадаемост и не са взели достатъчно предпазни мерки къде оставят кореспонденцията си. И Мейси случайно е попаднал на него. — Нютон прочете на глас превода:

„Не забравяйте сър Едмънд Бери Годфри.

Драги доктор Дейвис,

Мисля, че не трябва да се срещаме, както предложихте. Ако ви познаят, посещавайки дома ми, или ни видят заедно, новината ще се появи във всеки проклет вестник в страната. Но бих искал да узная от вас по какъв начин могат да бъдат разпознати римокатолиците. Може да ми изпратите писмо, както обикновено, по капитан Морне.

Помнете Свети Вартоломей.

Ваш, лорд А.“

— Мисля, че „лорд А.“ е самият лорд Ашли, членът на Парламента, представител на Пул. Той е посетил капитан Морне, както докладваха нашите шпиони. Лорд Ашли е внук на граф Шафтсбъри, Антъни Ашли Купър, който е оглавявал опозицията на крайните виги срещу краля. Бил е прословут привърженик на „Зелените ленти“ и републиканец и е избягал в Холандия след провала на Ръжения заговор за убийството на крал Чарлс.

— Чувал съм за „Зелените ленти“, сър. Баща ми използваше израза като обиден термин, но така и не разбрах какво означава.

— По време на управлението на Чарлс II „Зелените ленти“ представляваха за нашата страна по-голяма опасност, отколкото французите — обясни Нютон. — Те са група крайно настроени виги протестанти, мразят римокатолиците почти колкото монарсите и искат премахването и на двете в Англия. Стремяха се да възстановят републиката и да направят Ричард Кромуел върховен лорд-протектор. „Зелените ленти“ организираха няколко заговора да убият крал Чарлс или римокатолиците. Паписткия заговор през 1678 година, предвождан от Тайтъс Оутс, който инсценира фалшив католически заговор срещу краля, е най-зловещият, защото много католически свещеници бяха несправедливо обвинени и екзекутирани. Но след смъртта на Шафтсбъри през 1683 година не се чу нищо повече за „Зелените ленти“ и Славната революция, която свали от престола католика крал Джеймс. При толкова много католически заговори за детронирането на крал Уилям — първо Ейлсбъри и после сър Джон Фенуик, не е необходимо да се пускат слухове за фалшиви.

— Вероятно лорд Ашли и приятелят му по писма се опитват да разберат дали католиците все още кроят заговори срещу крал Уилям — предположих аз. — Мисля, че всеки родолюбив англичанин би искал да открие потенциални предатели сред нас.

— Въздръжте се от преценка още малко — посъветва ме Нютон. — Замислете се за писмото на доктор Уолис, което Мейси му е дал. Смятам, че там е отговорът на първото послание.

„Помнете Свети Вартоломей, Милорд А.

Трябва да разпознаем римокатолиците като френските хугеноти. По данъчните списъци. Разполагам и със списъци от последния път, съставени от полицаите за мировите съдии, както и наръчник от господин Лий, карта от господин Морган и чертеж от господин Кинг, която показва всички гнезда, където католическите гадини може да бъдат намерени. Никой няма да избяга от нас.

Ваш слуга, доктор Дейвис“

— Е, какво е мнението ви сега?

— Признавам, че звучи като пореден Папистки заговор — отвърнах аз.

— Въпросът е много по-сериозен. „Никой няма да избяга от нас“? Все още ли не ви е ясно?

— Да, само че се боя да го кажа, докторе.

— Тогава аз ще го кажа вместо вас, мой млади приятелю. Това е план за избиване на римокатолиците в Лондон. В нощта на Свети Вартоломей през 1572 година хугенотите в Париж са били разпознавани по данъчните списъци. Говори се, че около десет хиляди протестанти, мъже, жени и деца, са били убити за една нощ и още много други в провинцията.

— Но това е било преди повече от столетие — възразих аз. — Пък и англичаните не са като французите. Ние не убиваме хората в леглата им. Освен това в Лондон няма толкова много католици, колкото са хугенотите в Париж.

— Мислите ли? — подигравателно се засмя Нютон. — В Лондон има много тайни римокатолици — църковните паписти само на думи са привърженици на англиканската църква и извършват тайно своите богослужения.

— Законът за проверката не изисква ли да положат клетва за вярност към англиканската църква? Човек може да бъде глобен за неподчинение.

— Малцина са глобени. Законът е лош и рядко се прилага.

— Продължавам да твърдя, че хората в Англия не са убийци, каквато и религия да изповядват.

— Якобитът Макдоналдс от Гленко не беше ли хладнокръвно убит от войниците на крал Уилям в Шотландия? Доколкото си спомням, това се случи само преди пет години.

— Те бяха шотландци — рекох аз, сякаш това обясняваше как е възможно да стане подобно ужасяващо нещо. — Шотландски жертви и шотландски войници. Какво друго може да се очаква от тях? Лондончани не проявяват такава крайна нетърпимост, нито са такива варвари.