Пазителят на монетния двор
Шрифт:
— Ще обвинят римокатолиците за пожара, нали? — попита Нютон.
— Да — отвърна Оутс, — защото това биха направили, ако имаха възможност.
— Кой би подозирал, че ще стане подобно нещо след заговора на Ейлсбъри? — добави Нютон. — Или бунтът на сър Джон Фенуик? Водачите им бяха обезглавени.
— Въпреки това тази година бяха арестувани много якобити и се опасявам, че са потънали вдън земя и ще намерим малко римокатолици. През февруари не им ли беше забранено да не се доближават на по-малко от шестнадесет километра от Лондон? — попитах аз.
— Да, милорд, но предпазната мярка беше смекчена след месец. Малцината, които бяха задължени
— Тогава, моля ви, кажете ми, доктор Оутс, колко точни са списъците ви кой да бъде убит? Никой римокатолик не трябва да се измъкне.
— Смея да твърдя, че никой няма да избяга, милорд — фанатично се ухили Оутс и аз видях какво огромно удоволствие изпитва при мисълта за кръвопролитното съзаклятие. — Ще започнем с къщата на испанския посланик на Уайлд Стрийт в Ковънт Гардън, която придава католически вид на целия район. Там очаквам да намеря документи, съставени за апостолическия католически свещеник във Фландрия за броя на римокатолиците в Англия и Уелс и техните имена. Мисля, че не трябва да убиваме по-малко католици, отколкото хугеноти са били заклани в Париж, милорд.
— Подобаващо е броят да бъде същият — измърмори Нютон. — А кога ще бъде извършено?
— Глупако — рекох аз, преструвайки се пред Оутс, че вече знам това. Не изглеждаше добре, че не знаем нищо. — Нали ти казах! Проклетникът никога не слуша. Кажете му, докторе.
— След като кралят се завърне от Фландрия, разбира се — отвърна Сутс. — Каква е ползата от заговор на католици да го убият, ако кралят не е в Англия. Всичко ще излезе наяве, след като убият Исак Нютон. Католиците ще бъдат обвинени за смъртта му и останалата част от кървавия им заговор ще бъде разкрита.
— Как ще бъде убит? — попитах аз. — Чух, че е изключително интелигентен човек. Може да ви надхитри.
— Не знам точните подробности. Но навиците му са ни известни. Ще бъде убит на улицата и вината ще бъде приписана на един прословут католик, който работи в Тауър.
— След като бъде подписан мирният договор — хладнокръвно отбеляза Нютон, сякаш обсъждахме убийството на непознат.
— Разбира се, че това чакаме — рекох аз. — Да пукна, но сте голям тъпак, Джон. Естествено, че ще бъде след сключването на мирния договор, защото кога по друго време би се върнал кралят? — Погледнах Тайтъс Оутс и уморено поклатих глава. — Понякога се питам защо все още го държа да ми служи, докторе. Непрекъснато ме обижда.
Заприказвахме се отново и постепенно и ловко научихме повече за плановете им и когато каретата спря в Акс Ярд, на половината разстояние между Кинг Стрийт и парка „Сейнт Джеймс“, знаехме много неща, с изключение на съдържанието на памфлета, който с нетърпение чаках да прочета.
— Веднага ще го донеса — каза Оутс, отвори вратата на каретата, слезе на улицата и влезе в къщата.
— Отвратителен подлец — отбеляза Нютон.
— Да — съгласих се аз. — Несъмнено une etourdie bete 60 .
60
Безчувствен звяр (фр.). — Б.ред.
— Точно така — усмихна се Нютон. — А вие сте сбъркали призванието си. От вас би могло да излезе превъзходен актьор, драги мой. Изпълненият ви с френски изрази английски е изключително уместен и звучи аристократично. L’affaire a bien tourne 61 ,
— Благодаря, сър. А сега ще разберем какво е написал вашият приятел господин Дефо.
— Друг подлец. Ненавиждам всички, които пишат анонимно нещата, които или не искат, или не смеят да признаят за собствени творения. Това е малодушие!
61
Работата взе добър обрат (фр.) — Б.ред.
Оутс се върна с проклетия памфлет. Дадох му една гвинея, за която презреният и противен тип беше много благодарен. Той я обърна в странно почернелите си пръсти и това ме накара да си помисля, че постъпихме добре, като му дадохме истинска, а не някоя от фалшивите, които бяхме намерили.
— Няма да кажа на лорд Лукас за нашата среща — обещах аз, — защото ще помисли, че слухтя зад гърба му. Придава си вид, че му досаждам, затова не искам да си правя труда да му обяснявам. Кълна се, че лорд Лукас се прави на най-онеправданият човек, когото познавам.
— Рядко съм разговарял с него — рече Оутс, — но доколкото знам от сержант Роан, наистина му се носи лоша слава. Ваше превъзходителство трябва да бъде сигурен, че няма да кажа на никого за нашия разговор. Очаквам с нетърпение отново да се видим, може би когато направим Англия по-добро място за живеене.
— Имате предвид без католици.
— Амин — отвърна Оутс и се поклони в знак на съгласие.
Нютон затвори вратата на каретата и ние потеглихме, ужасени от чутото и уплашени от фактите, които бяхме узнали.
Нютон често говореше за историята за нечестивия пир на цар Валтасар и тайното писание, разтълкувано от Даниил. Книгата на Даниил беше една от любимите му в Библията, защото съдържаше многобройни пророчества. Той се питаше защо мъдреците на Валтасар не са могли да прочетат думите „Мене“, „Мене“, „Текел“ и „упарсин“, преброен, премерен и разделен 62 . Вероятно се бяха страхували да съобщят лошата новина на царя, който се е боял само от Бога. Нютон веднъж ми каза, че на арамейски думите означават и три монети — златна мина, сребърен текел или шекел и меден перес, със стойност половин мина, и това било първият документиран анекдот, тъй като представлява игра на думи.
62
Книга на пророк Даниила, 5:25–28. — Б.ред.
Накратко, Даниил казал на Валтасар, че царството му не струва и три пенса. И защо? Защото Валтасар проявил глупостта да вдигне наздравица за боговете на златото, среброто и медта със златните и сребърни чаши, които дядо му Новуходоносор задигнал от храма в Ерусалим.
Анекдотът говореше много за Нютон. В него се виждаше интересът му към нумизматиката, подтикнал го да постъпи на работа в Монетния двор. От по-голямо значение обаче бяха самите думи — „преброен, премерен и разделен“, които обобщаваха философията на Нютон и приноса му към света. Като се замисля сега, животът му можеше да се сравни с безплътната ръка, чиито писания изумили тъй много ласкателите и астролозите на цар Валтасар, защото проявяваше малко интерес към тялото си, сякаш изобщо не съществуваше.