Пророчеството Венеция

Крайстър Сам

Два.

Остават само два часа.

81

ЛАДЗАРЕТО ВЕКИО, ВЕНЕЦИЯ

Дори с изкълчен глезен, Том Шаман не е човек, който ще седи и ще чака безучастно.

Той слиза до старата лодка, която видя от дървото, и навлиза в лагуната.

Островът е обрасъл с гъсти храсталаци и горички и болницата не се вижда през по-голямата част от плаването му.

Най-сетне се показват помощните сгради.

Порутен хангар за лодки.

Тъмнозелената

боя, опечена и напукана от слънцето, се бели от старата разсъхнала се врата.

Обхваща го паника.

Той познава това място. Познава го, сякаш го е посещавал в кошмарите си. Тук се помещава злото, което Том усети по-рано в „Санта Мария дела Салуте“.

От сегашната му позиция паянтовата сграда прилича на десетки други, които е виждал из Венеция. Но това място е различно.

То е най-нечестивото място в света.

Лявата ръка го боли, особено около китката. Отначало си мислеше, че е прежулена от пластмасовите белезници. Сега обаче вижда причината.

Вените му са прободени на няколко места.

Несъмнено това са дупките, през които са му инжектирали пропофол или друго подобно вещество. Изглежда също, сякаш някой е смукал кръвта му през тях. Страх го е да си помисли за какво би могла да им послужи.

Том безшумно се приближава към грамадната двойна врата. Затворена е плътно.

Той спира лодката до тревясалия бряг и се спуска в студената вода, като взема импровизираното си оръжие. Изглежда смешно в ръцете му.

Тръгва бавно напред, като държи носа си над повърхността. Стига до вратата и опипва долния край.

Поема си дълбоко въздух и се гмурва в тъмната вода.

Показва се от другата страна много бавно.

Толкова бавно, че повърхността почти не се набраздява.

Отначало не вижда нищо.

Мръсната вода от лагуната щипе очите му и остава като мътна завеса пред тях.

Постепенно зрението му се избистря.

Целият хангар е осветен от свещи. Черни свещи. Изглежда така, сякаш съзерцава нощното небе.

Дълга черна гондола се поклаща на повърхността от дясната страна на Том. Прилича на тази в хангара на Фабианели, чиито снимки му показа Валентина, но е малко по-различна. По-стара е и има малка кабина. Зад лодката се вижда двуетажна платформа.

Долното ниво е от сковани груби дъски. По неизвестна причина напомня на Том за касапска маса.

Отзад стои върховният жрец. Той и двамата помощници до него носят сребърни маски.

Том бавно се гмурва и се премества към кърмата на гондолата.

Когато отново изплува, чува и вижда повече неща.

– In nomine magni dei nostri Satanаs. Introibo ad altare Domini Inferi.

Зад жреца има обърнат кръст. Сега Том разбира – двамата сатанисти до жреца не са обикновени помощници, а дякон и дяконеса.

– Ad deum qui laetificat meum.

Жрецът започва да кади тамян над олтара и над голата, дрогирана жена,

просната отгоре.

Тина!

Том знае, че каденето с тамян се прави три пъти.

После нещата ще станат кървави.

Смъртоносно кървави.

– Domine Satanas, tu conversus vivificabis nos.

Том се премества зад гондолата и се опитва бавно да излезе от водата. Дрехите му са подгизнали и го теглят надолу. Краят на платформата е по-високо, отколкото му се иска, и той съзнава, че трудно ще се издърпа върху нея, без да вдигне шум. Поставя първо железния прът. Напряга се. За секунда си мисли, че ще падне обратно във водата и плисъкът ще го издаде.

Мускулите му намират някаква скрита сила и го изтласкват нагоре.

Остава приведен зад платформата. Неподвижен като статуя. Изчаква водата да се оттече от дрехите му, образувайки локвичка около босите му крака.

– Oostende nobis, Domine Satanas, potentiam tuam.

Жрецът оставя кадилницата и взема от дякона сребърен поднос.

На подноса има две лъскави сребърни плочки.

Умът на Том заработва трескаво. Това са „Портите на Съдбата“. Реликвата, която Алфи му описа. След всички приказки за легенди реалното им присъствие е като шок за него.

Жрецът поставя двете плочки върху тялото на Тина: едната върху гърдите , другата – над вагината. Но къде е третата? Том има достатъчно познания за тези ритуали и се досеща, че използват Тина като жив олтар. След броени минути върховният жрец ще я насили като част от жертвоприношението.

Том поглежда зад жреца. Дяконът държи стара сребърна чаша, пълна със – както изглежда – кръв. Лявата китка на Том го засърбява, сякаш разпознава собствеността си.

Дяконесата се показва.

Държи третата плочка пред лицето си. Целува я. Вдига я.

Сатанистите поглеждат към Том. Сигурно е издал шум.

Дяконесата внезапно се нахвърля върху него. Пръстите са извити като нокти на хищник. Готови да раздерат очите и плътта му.

Том я фрасва с металния прът, както би поразил ниско прелитаща птица.

Чува издрънчаването на плочката върху платформата и силен плисък зад гърба си от падането на сатанистката във водата.

Дяконът грабва церемониалния нож от олтара. Острието е със странна форма, като инструмент на скулптор или дърворезбар.

Том стиска железния прът с две ръце, премества тежестта си от единия на другия крак, заклаща се, за да обърка сатаниста.

Приготвя се за неизбежното замахване.

Фрасва с пръта дякона в китката, после замахва ниско с достатъчна сила, за да счупи коляното му. Дяконът се свива на кълбо на земята и заскимтява от болка. Том го прескача.

Чува гърмеж.

Чува го, но не може да разбере откъде идва. Цялото помещение заехтява. Том се разтреперва целият.

Жрецът държи пистолет.