Пророчеството Венеция
Шрифт:
Вито прокарва пръст върху кода и превода, даден от анализаторите, и отбелязва:
– Обаче това не са букви. Това са римски цифри.
– Знам. Бейл е измислил собствен вариант. Дал е на всяка буква числова стойност според поредността в азбуката. После е приложил класическото Цезарово кодиране с изместване две позиции напред. Затова А не се представя с числото 1, а с 3. Изписал е числата с римски цифри и така 3 става III.
Сега Вито оценява простотата на шифъра:
– Значи Е, не се представя като 5,
– Точно така. И понеже е американец, разбира се, е написал Венеция на английски.
На вратата се почуква и те поглеждат натам. Влиза Нунчо ди Алберто с изражение, почти толкова доволно, колкото на Валентина.
– Марио Фабианели може би казва истината – обявява той. – Възможно е да не знае за фирмата си на Каймановите острови и за покупката на сребърната плочка.
– Как така?
– Подписът му на фирмените документи е много добре фалшифициран, но не идеално. Дадохме го на графолозите да го сравнят с други документи, които иззехме от дома му. Различни са.
– Подписът му е фалшифициран? Сигурни ли са?
– Сто процента. Има и още нещо. Ако Фабианели не е знаел за фирмата и покупката, личната му асистентка със сигурност е знаела. – Нунчо подава на шефа си лист хартия. – Това е копие на полицата за застраховка на стойност два милиона долара, която Мера Тийл е сключила за реликвата. Тийл прави всички застраховки за произведенията на изкуството, които Марио колекционира, затова не се е налагало да фалшифицира нищо. В този случай дори би изглеждало странно, ако не беше подписала тя.
– Bene. Това е голям напредък, но все още нямаме представа къде се намират нито тя, нито адвокат Анчелоти или Том – измърморва Вито, като поглежда с надежда Нунчо.
– По този въпрос няма нищо ново – отговаря полицаят. – Роко и Франческа ми казаха, че са проверили отново в полицията, но и там не знаят нищо.
– Том не може да изчезне просто така от лицето на земята – намесва се Валентина.
– Може – мрачно предрича Вито. – Ако е вече мъртъв.
73
Том е наблъскан с толкова приспивателни, че можеха да заредят цяла аптека.
Но не го направиха както трябва. Организмът му отхвърли огромната доза и той повърна голяма част от медикаментите. В резултат ефектът на приспивателното премина много по-бързо отпреди.
Все още е отпаднал, но осъзнава много по-добре какво се случва около него.
Гърлото му стърже. Коремът му ръмжи като уплашено куче. Мускулите са схванати и го болят. Под превръзката има чувството, че върху очите и клепачите му има нажежен пясък.
Иначе всичко е наред.
При тази мисъл Том едва не се разсмива. Наред. Всичко е наред.
Проснат по гръб, има предостатъчно време за размишления. Явно Ларс Бейл има последователи по целия свят, които са готови да отбележат екзекуцията му с масово насилие, което би накарало самия Сатана да танцува от радост.
Ще има кървава баня.
Толкова зрелищна и ужасна, че след смъртта си Бейл несъмнено ще стане още по-известен, отколкото беше приживе.
Черен светец.
Том чува изщракване на ключове.
Трябва да вземе решение.
Дали е достатъчно силен?
Може ли да си позволи да чака още?
Има ли избор?
Вратата се отваря широко.
После се затваря. Посетителят явно не иска да рискува.
Кратка пауза.
Ключът влиза в ключалката от вътрешната страна.
Щрак-щрак – заключено. По всичко правила за безопасност.
Мъжът се покашля два пъти. Прави няколко крачки.
Троп-троп, троп-троп.
Само един чифт крака. Сам е.
Сърцето на Том затуптява силно. Трябва да реши.
Троп-троп, троп-троп.
Още четири крачки.
Мъжът е само на две крачки от него. Ако Том си спомня правилно, сега трябва да е на една стъпка напред и наляво.
Троп-троп.
Том изчаква една секунда. Чува тракане на метал и стъкло до себе си.
Спринцовка с нова доза приспивателни в металната купичка отстрани.
След още една секунда мъжът ще му забие иглата.
Ползата от двестате коремни преси всеки божи ден в продължение на петнайсет години най-сетне проличава.
Том се вдига рязко.
Овързаната му глава се удря в нещо твърдо.
Пред него се чува сподавен стон от болка. Улучил е мъжа в лицето, сигурен е в това.
Следва шум. Изтъркулва се от леглото. Пада наляво. Едното му коляно се удря в пода, другото – в корема на мъжа, проснат на земята.
Отново замахва с глава.
Напразно.
Челото му се удря в гърдите на мъжа.
Противникът го фрасва с юмрук в слепоочието. Тялото на Том се изпълва с адреналин.
Точно това му трябва. Адреналинът неутрализира приспивателните. Пръстите му възвръщат чувствителността си, сетивата му се изострят.
Нов удар с юмрук го улучва отстрани и ухото му запищява.
Том не смее да се изправи. Мъжът ще се измъкне и ще избяга.
Американецът замахва със стегнатите си с белезници ръце в ъпъркът към мястото, където би трябвало да се намират тестисите на другия мъж.
Бинго! Някъде под него се чува рязко издишане.
Том нанася още няколко удара с две ръце между краката на похитителя си – безмилостна груба сила, която оставя другия мъж без дъх и го кара да се свие на кълбо. Обездвижен е. Но ще се съвземе.