Пророчеството Венеция
Шрифт:
Нунчо ди Алберто показва легитимацията си и заповедта за претърсване.
– Това е полицейска акция! Връщайте се в стаите веднага!
Няма нужда да им повтаря.
Из цялото имение се чува шуртене на вода в тоалетните. Наркотици за хиляди евро потичат в канализацията.
Марио Фабианели се появява бос, по скъсани на коленете дънки и разкопчана бяла риза, под която се показва мускулестият му, загорял от слънцето корем.
– Buongiorno, майоре. – На лицето му се появява спокойна
На Вито не му е до любезности:
– Не е приятелско посещение, синьор Фабианели. Ще ви бъда благодарен, ако повикате адвоката си и двамата ме придружите до участъка, за да отговорите на някои въпроси.
Марио се намръщва:
– Преди закуска? Не искам.
Вито се усмихва:
– Настоявам.
– Предполагам, че имате съдебна заповед, която оправдава това нахлуване – казва Марио, като прокарва пръсти през несресаната си коса.
Вито му дава документа.
– Va bene. Препоръчвам ви да ме изчакате в южния салон. Гледката към градината е най-хубава оттам. Трябва да се облека.
– Ще изчакам тук. – Вито махва към един униформен полицай. – Младият ми колега ще ви придружи до спалнята.
– Както искате. – Лицето на Марио губи увереност. – Но преди да продължим, какво е основанието на съдебната ви заповед, майоре?
– Убийство, синьоре – отвръща Вито, като наблюдава лицето му внимателно. – И това е само за начало.
Capitolo LIX
1778 Г.
ЛАДЗАРЕТО ВЕКИО, ВЕНЕЦИЯ
Поляната, на която са се събрали сатанистите, е забулена в дим от факлите.
Гатусо гледа втренчено ужасените очи на Томазо – толкова пронизващ поглед, че сякаш вижда в душата му.
– Попитах те нещо, братко. Дадох ти шанс да си поиграеш на Господ и да спасиш живота на сестра си, като отнемеш друг живот със собствените си ръце. Какво решаваш?
Томазо продължава да гледа безизразно.
Върховният жрец поклаща глава:
– В такъв случай нека да започваме.
Завърта се. Черната му алба се развява и течението, създадено от нея, кара синьо-оранжевите пламъци на факлите да затанцуват.
Гатусо вдига ръце и започва да нарежда:
– In nomine magni dei nostri Satanаs Introibo ad altare Domini Inferi.
Сектантите отговарят:
– Ad deum qui laetificat juventutem meam.
В мрака над лагуната проехтява звънче, което някой размахва с ръка.
Един сектант поклаща ритуално кандило, изпускащо дим от отровни треви.
– Domine Satanas. Tua est terra...
Томазо престава да слуша думите на Гатусо. Затваря очи и облекчава напрегнатите си нерви, като изпада в медитативното състояние,
Времето сякаш се втечнява. Изтича като разлята сметана. Той си представя лицето на майка си; ръцете , протегнати към него и сестра му.
Танина изпищява. Не във въображаемото му детство. В сегашния реален момент.
Виковете са толкова пронизителни, че дори Гатусо се сепва.
Лидия е забила церемониалния нож в корема на Ефран и започва да го разпаря.
Кръв и вътрешности се изсипват върху дървения жертвен олтар.
Другите сектанти поднасят сребърни чаши под аления фонтан.
От зеещата дупка Лидия изважда шепа кървава плът.
Черният дроб на Ефран.
Сектантите запяват:
– Аве Сатанас! Аве Сатанас! Аве Сатанас!
Звънчето позвънява още три пъти.
Лидия вдига черния дроб с две ръце и го подава на Гатусо.
Той го поема в сребърно ковчеже и го поставя по средата на големия правоъгълник, заграждащ трите олтара.
Точно както преди малко не успя да продума, сега Томазо не може да мълчи. Думите сами излизат от устата му:
– Deus, in nomine tuo salvum me fac, et virt'ute tua age causam meam.
Гатусо застива като вцепенен.
– Deus, audi orati'onem meam: 'auribus p'ercipe verba oris mei.
Това е молитва за прогонване на зли сили.
– Nam sup'erbi insurr'exunt contra me, et viol'enti quasi'erunt vitam meam; non proposu'erunt Deum ante 'oclus suos.
– Накарайте го да млъкне! – изкрещява Гатусо.
Лидия се хвърля към Томазо.
Инстинктивно той се извръща. Вдига коляно, за да се предпази.
Тя се блъска в него.
Отскача назад и пада. Изправя се на крака. Очите святкат от гняв.
Вдига високо ножа.
Размахва ръце... и надава писък.
Отначало всички мислят, че ще го прободе. Ще убие монаха твърде рано.
Но после виждат.
Тя гори.
Блъснала се е във факла и сега дрехите са в пламъци.
Томазо използва шанса си.
Все още със завързани ръце, той скача напред и грабва една факла. Изтичва при сектантите около Танина и запалва дрехите на няколко от тях.
Настъпва суматоха.
През пламъците той вижда Гатусо, парализиран по средата на церемонията – ритуалът забранява да напуска магическия правоъгълник, очертан около олтарите.
Няколко сектанти се нахвърлят върху Томазо.
Той поглежда сестра си и изкрещява:
– Бягай, Танина, бягай!
Тя се колебае.
– Бягай!
Танина съзнава, че няма избор. Няма шанс да спаси Ермано. Нито дори Томазо.
Тя хуква с всички сили.
Право през правоъгълника. Право през столетия на вяра и черна магия.