Пророчеството Венеция
Шрифт:
С разтуптяно сърце Вито взема копията от банковия трансфер и регистрацията на офшорната фирма. Потупва листовете с ръка.
– Сигурен ли си за последователността? Сигурен ли си, че тези плащания имат доказана връзка със собствеността на плочката?
– Да – малко нервно отговаря Нунчо. – Сигурен съм.
– Va bene. Нека приключа с човека от Ватикана. После ще издадем заповед за арест на Марио Фабианели и безгрижните хипита от комуната му.
65
Когато
Вързали са очите му.
Освен това са му сложили белезници. Но са оставили краката му развързани.
Главата адски го боли. Умът му обаче е бистър. По-бистър, отколкото е бил от седмици.
Отново са го преместили.
Нещата са различни.
Въздухът е по-свеж. Подушва миризми. Трева. Див чесън. Коча трева.
Освен това чува различни неща. Птички. Шумолене на листа.
Усеща, че все още е легнал.
По гръб. На нещо твърдо. Някъде на открито.
Но къде?
И защо?
Защо са го преместили от онази стая?
В главата му като фигурки от тетрис се подреждат различни възможности и страхове.
Мера Тийл – Ларс Бейл – „Портите на Съдбата“ – Моника Видич – шести юни – Венецуела – Малката Венеция.
Изведнъж го вдигат.
Поставили са го на носилка. Няколко души го носят. Ако съди по стъпките им – по-скоро четирима, а не двама.
Пренасят го на известно разстояние, после пак го оставят на земята.
Шепнат си на италиански.
Не!
Не е италиански. Латински. Мърморят си нещо на латински.
Литургия?
Отново вдигат носилката. Тя се разклаща. Някой я подпира с рамо.
– Сатанус...
Том чува ясно. Това са сатанисти – преговарят някаква церемония.
Подготвят се – подготвят и него – за ритуал, който ще се състои скоро.
Ритуал за жертвоприношение.
И Том е почти сигурен кой ще бъде принесен в жертва.
Въпросът е кога.
Носилката пак тръгва. Въздухът се променя. Отново влизат на закрито.
Значи няма да е сега.
Все още е рано.
Слава Богу!
Оставят го на място, което не е виждал, но отлично познава.
Връщат го в неговата стая.
Шепнат си, докато се отдалечават.
Туп-туп, туп-туп, туп-туп, туп-туп, туп-туп.
Десет крачки.
Шшш-щтрак.
Една ключалка. Стара и бавно задействаща се. Не е подсилена. Няма допълнително резе.
Стъпките на похитителите му се отдалечават по коридора. Вдясно от него, откъм краката му.
Том получава някаква представа за разположението на нещата. Съставя си въображаема карта за посоката, от която дойдоха и в която се отдалечиха.
Започват да стават непредпазливи.
Само три секунди ще му бъдат достатъчни, за да достигне коридора. Ключалката е паянтова – с еднократно заключване и лесна за разбиване.
Том се опитва
Не може.
Твърде слаб е дори да убие муха, камо ли да бяга.
Capitolo LVIII
1778 Г.
ЛАДЗАРЕТО ВЕКИО, ВЕНЕЦИЯ
– Изправете ги!
При тази команда на Гатусо забулените му помощници се показват от сенките.
Един як мъж се навежда и вдига трупа на Ефран. Увисналата глава на младежа се отърква в скута на Танина, но тя е твърде уплашена, за да изпищи. Някаква жена я вдига и я повлича нанякъде.
– Ермано! – извиква момичето; погледът среща този на Лидия. – Моля те, не го наранявайте!
– Колко трогателно! Каква загриженост за любимия – възкликва саркастично Гатусо. – Кой би помислил, че един евреин ще възбуди такива емоции. – Опира подметката си в гърдите на безжизнения младеж и го изритва. – Изнесете го навън. Можем да го използваме за нещо.
Докато гледа всичко това, Томазо още се опитва да преодолее тройния шок, който преживя този ден.
– Ставай, братко – ухилва се Гатусо. – Ти ще бъдеш главният герой в днешното представление. Трябва да те подготвим подобаващо.
– Ще гориш във вечен огън, Гатусо – заканва се монахът, докато се изправя. – Деянията ти надхвърлят всяко зло. Ще страдаш вечно за греховете си.
– Леле, леле! Какъв гняв! – Гатусо подигравателно потупва раменете му, сякаш оправя дрехите му, после махва на двама от помощниците си. – Накарайте го да гледа всичко. Отворете насила очите му, ако трябва. Искам да стане очевидец за любимия си и всемогъщ Бог. – Пак поглежда Томазо и се ухилва. – Искаш ли да се помолиш, братко? Можеш да коленичиш, ако искаш. Хайде. Нямаме нищо против. Спокойно призови великия си Исус да те спаси.
Томазо не казва нищо. Вече няма сили – нито физически, нито религиозни.
– Добро решение – отбелязва Гатусо. – Няма смисъл да си хабиш дъха. Не ти остава много.
Лидия и другите сектанти отвеждат младия монах.
Навън той вижда мястото, старателно подготвено за церемонията.
На земята е разчертан идеален правоъгълник, разделен на три, и във всяка от третините има издигнат жертвен олтар от сурово дърво.
Три места, на които ще се пролее прясна кръв.
Ермано вече е вързан на единия олтар.
Танина стои права до другия.
Третият е празен. Той очевидно е предназначен за Томазо.
До всеки олтар застават двама сектанти.
Запалват факли около правоъгълника.
В центъра има сребърна поставка. На нея са трите Плочи от Атманта. Портите на ада чакат да бъдат отключени.
Лидия застава близо до Гатусо. Томазо забелязва, че черните им наметала с червена подплата са с различна кройка от тези на другите сектанти. Явно двамата са водачи на сборището.
Той поглежда Танина.