Пророчеството Венеция
Шрифт:
– Има различни тълкувания: според някои ватикански експерти релефите изобразяват свещеници, които се отказват от църквата заради съмнения. Сатанистите виждат в тях предвещание за края на католицизма... Последната плочка, най-дясната от трите, изобразява Тевкър и Тетия мъртви на земята с новороденото дете до тях. Тази картина също има различни интерпретации. Смъртта на майката при раждане, разбира се, е била често срещано събитие, затова скептиците смятат, че тази сцена просто изобразява тъжния край на едно младо семейство в древността.
Ново движение в коридора кара Алфи да замълчи. Той закрива слушалката, за да не се чуе шум от нея, и изчаква стъпките
– В тайния архив обаче има документи, описващи как Сатаната обладал тялото на един мъж, който изнасилил Тетия, жената на гадателя. Ако повярваме на това, детето от последната плочка е синът на Дявола.
От другата страна на линията никой не казва нищо и Алфи се досеща, че събеседниците му се опитват да осмислят пълното значение на думите му.
– Има теория, че Сатаната е разпространил злото в ДНК на човечеството, че е инфектирал трайно генетичната ни информация. Католическата църква от векове изследва изнасилванията и някои учени са убедени, че изнасилвачите разпространяват сатанинското семе.
Валентина не се сдържа и го прекъсва:
– За да могат жените жертви на изнасилване да бъдат заклеймени като майки на сатанинските деца, така ли? – Едва успява да сдържи гнева си. – Отче, нямате представа как се чувства една жена, която е била изнасилена, и колко по-лошо става, ако трябва да слуша такива глупости. Това е абсурдно...
– Валентина! – скастря я Вито. – Отче, продължете, ако обичате.
– Синьорина, съгласен съм с вас – казва Алфи. – Казвам ви само какво смятат някои хора в Църквата. Спомнете си, че е имало периоди, в които са изтезавали хората до смърт, ако почитат друга вяра освен католическата. Ние сме велика институция – добавя той иронично – с богат опит в преследването на жени, в забраните да членуват в религиозни ордени и дори в заклеймяването им като вещици и давенето им, за да докажат невинността си.
Алфи замълчава, за да им даде време да осмислят признанията му.
– И така остава първата плочка – онази, на която е изобразен рогатият демон, за когото се смята, че е Сатаната пред портата от змии. Счита се, че тази е най-важната от трите плочи. Когато се постави на оригиналното си място, най-отляво на композицията, тя обявява Сатаната – а не Бог – за създател на света. Следователно, когато преминем през портите на този живот в отвъдния, срещаме Сатаната. Освен това Плочите подсказват, че Сатаната, а не Бог, е създал мъжа и жената и е дал право на всички да развратничат както си искат. Средната плочка се тълкува като предупреждение, че някои хора са започнали да вярват в лъжливи богове – затова нецвисът е набучен на кола на съмнението. А последната плочка изобразява гнева на Сатаната. Той толкова се е ядосал, че е изпратил своя дух на земята, за да приеме човешки облик и да накаже гадателя, като изнасили жена му и я накара да забременее.
Вито Карвальо въздъхва тежко. Това са сериозни неща. Със сигурност от онзи тип религиозни глупости, които привличат фанатиците и злодеите.
– Отче, знаете ли къде се намират тези плочки или поне част от тях?
– Не – отговаря Алфи. – През вековете църквата е придобивала една или две от тях, но никога и трите наведнъж. Според документите, които открих – а не изключвам в архива да има още – сатанистите са успели да съберат трите, но само за кратък период.
– Какво става, когато трите се съберат? – пита Валентина. – Организират някакъв сатанински фестивал?
Сега Алфи е този, който въздъхва.
– Нали знаете как хората постоянно питат църквата защо,
– Възможност за дявола? – смаяно повтаря Валентина.
– Точно така.
Вито едва се престрашава да зададе следващия въпрос:
– Отче, намерихме един символ, начертан с кръв върху олтарите на две църкви във Венеция.
– Правоъгълник, разделен на части?
– Да.
– Правоъгълникът е символ на Плочите, знакът на поклонниците на Сатаната. Тяхното движение произлиза от Северна Италия, от времето на Тевкър и Тетия, много преди основаването на първите селища в мочурливия район, където сега се намира Венеция.
Вито, Валентина и Роко се споглеждат многозначително.
– Под последния символ имаше число – продължава Вито. – Това дали има някакво значение?
– Шестица ли? Предполагам, че е шестица.
– Да.
Вратата на малкия кабинет, от който се обажда Алфи, се отваря с трясък. Нахълтват двама униформени ватикански стражи.
– Шест дни – извиква той, преди да изтръгнат телефона от ръцете му. – Имате шест дни, преди да направят последното си и най-значимо жертвоприношение. След това портите на ада ще се отворят и ще бъдем безсилни срещу злото, което ще се освободи.
ПЕТА ЧАСТ
Capitolo LV
1778 Г.
ЛАДЗАРЕТО ВЕКИО, ВЕНЕЦИЯ
Ужасяващата история на малкия остров е надвиснала в нощта като невидим облак от отровни изпарения.
Ладзарето Векио е най-голямото гробище на Венеция, дом на покосените от чумата.
Близо век и половина по-рано болестта е опустошила града. Над една трета от населението – около пет хиляди души – са умрели. При такава смъртност се наложило да освободят затворниците, за да пренасят мъртвите и умиращите в лазарета, първия карантинен остров в Италия. По онова време бил известен с не толкова зловещото име Санта Мария ди Назарет, но името на светицата постепенно било забравено под купчините от трупове. Лекарите в болницата правели всичко възможно, за да лекуват нелечимото, но тя много скоро се превърнала просто в разпределителен пункт на мъртвите и умиращите.
Оттогава островът е необитаем. Или поне така си мислят хората.
Когато Томазо стъпва на брега, нервите му са опънати до крайност. Много добре си спомня историите за острова, които е чувал в манастира – за масови гробове, изкопани набързо, за да поберат трупащите се в града разложени тела. Знае, че сега върви по някогашния маршрут на каруците, натоварени с похабен живот – с трупове на мъже, жени и деца, превозвани към общите ями, в които да бъдат изгорени.
Гребците, с фенери в ръка, застават отпред и отзад на групичката и всички тръгват към вътрешността на острова, където се вижда гъста гора.