Разбудени фурии

Морган Ричард

— Втора справка. Квелкрист Фолкънър, псевдоним на бунтовническата водачка и политическа мислителка от епохата ни Заселването Надя Макита, родена в Милспорт на 18 април 47 г. (по Колониалното летоброене), починала на 33 октомври 105 г. Единствено дете на милспортския журналист Стефан Макита и неговата съпруга Фусако Кимура, по професия морски инженер. Макита изучава демографска динамика в Милспортския университет и публикува спорната дисертация „Съвременна митология и взаимодействие на половите роли“, както и три стихосбирки на малояпонски, които бързо придобиват култов статус сред културните среди в Милспорт. В зряла възраст…

— Може ли оттук нататък малко по-подробно?

— През зимата на 67 година Макита напуска академията, след като по непотвърдени свидетелства е отхвърлила щедро предложение за изследователски пост във факултета по

обществени науки, както и литературното покровителство на видна фигура от Първите семейства. Между октомври 67 и май 71 тя пътешества из Харлановия свят, издържана отчасти от родителите си, като допълва тази издръжка с доходи от неквалифициран труд, включително събиране на белотрев и бране на вишефрукти. Смята се, че животът сред сезонните работници е дооформил политическите убеждения на Макита. Заплащането и жизнените условия по онова време са мизерни, ратаите в белотревните ферми страдат от тежки заболявания, а при брането на вишефрукти не са рядкост смъртните злополуки. Така или иначе, към началото на 69 година Макита публикува статии в радикалните издания „Нова звезда“ и „Море на промените“, където ясно личи отдръпването й от либерално-реформистките възгледи, които е изповядвала като студентка (и към които се придържат нейните родители). Вместо това тя предлага нова революционна етика, заета до голяма степен от вече съществуващи екстремистки движения, но забележителна с жлъчната и яростна критика както към политиката на управляващата класа, така и към същите тия движения. Този подход не й печели популярност сред радикалната интелигенция от онова време и тя — макар и призната за блестящ мислител — се оказва все по-изолирана от масовите революционни тенденции. Поради липса на термин за своята нова политическа теория, тя я нарича „квелизъм“. Терминът е използван за пръв път в статията „Случайната революция“, където Макита твърди, че съвременните революционери, когато потисниците ги лишават от средства за съществуване, трябва да се разлетят из страната като праха на квелкристията, невидими и вездесъщи, но носещи в себе си силата на революционното възраждане навсякъде, където могат да намерят благодатна почва. Общоприето е, че скоро след това тя сама си избира името Квелкрист, вдъхновено от същата статия. Произходът на фамилията Фолкънър обаче остава спорен. С избухването на Кошутските белотревни бунтове през май 71 година и последвалия погром Макита за пръв път се появява като партизански водач в…

— Задръж. — Консервираното кафе не беше свястно и монотонното изреждане на познати факти почваше да ме приспива. Прозях се и отидох да изхвърля кутията. — Добре де, не чак толкова подробно. Може ли да прескочим напред?

— Революция — послушно изрече Обект 301, — която издигналите се на власт квелисти нямат никакъв шанс да спечелят, докато пречат на вътрешната опозиция да…

— По-нататък. Дай да минем към втория фронт.

— Цели двайсет и пет години по-късно тази привидно риторична хвалба най-сетне съзрява до нивото на действаща аксиома. Според собственото сравнение на Макита прахът от квелкристия, който така нареченото сурово правосъдие на Конрад Харлан е развяло надлъж и нашир след квелисткото поражение, поражда нова съпротива на десетки различни места. Вторият фронт на Макита възниква точно според нейните предсказания, но този път динамиката на бунта се е променила неузнаваемо. В контекста на…

Ровейки из раниците за още кафе, аз слушах с половин ухо. Това също го знаех. По времето на втория фронт квелизмът вече не бил нова риба в залива. Цяло поколение тихо тлеене под игото на Харлановата тирания го превърнало в единствената оцеляла радикална сила на планетата. Другите течения се вдигали на оръжие или продавали душите си и загивали — унищожени физически, или превърнати в огорчени и разочаровани бивши величия, използвани като марионетки в ръцете на правителствените сили, подпомагани от Протектората. Квелистите обаче просто изчезнали, изплъзнали се, изоставили борбата и продължили да живеят живота си, за което Надя Макита открай време ги съветвала да бъдат готови. Технологията ни даде достъп до живот с продължителност, за каквато нашите прадеди са могли единствено да мечтаят — трябва да бъдем готови да използваме тези нови мащаби, да живеем в тези мащаби, ако искаме да осъществим мечтите си. И двайсет и пет години по-късно те се върнали, вече с изградени кариери, със семейства, с отгледани деца, върнали се да подновят борбата, не толкова

състарени, колкото закалени, по-мъдри, по-издръжливи, по-силни и въодушевени от мълвата, проникваща право в сърцето на всеки бунтовник — мълвата, че самата Квелкрист Фолкънър се е завърнала.

На службите за сигурност било трудно да повярват в мита за нейното тайнствено двайсет и пет годишно съществуване в нелегалност, но завръщането на Надя Макита се оказало още по-невероятно. Тя била на петдесет и три години, но презаредена в нова плът, тъй че дори и най-близките й приятели не можели да я разпознаят. Витаела из руините на предишната революция като отмъстителен призрак и първите й жертви били отцепниците и предателите от стария съюз. Този път нямало да има дрязги между фракциите, които да отклоняват борбата от ясната цел, да оспорват квелисткото ръководство и да я продадат на харланитите. Неомаоистите, комунитарианците, Новата слънчева пътека, парламентарните градуалисти и социалните либертарианци. Тя ги издирила всичките, докато дъвчели край държавната ясла, мърморейки недоволно за ограничения си достъп до властта — и ги избила.

Когато се обърнала срещу Първите семейства и покорната им асамблея, това вече не било революция.

Било Разселването.

Война.

Три години — и накрая последният щурм на Милспорт.

Затоплих второто кафе и го изпих, докато Обект 301 наближаваше завършека на историята. Като хлапе я бях слушал безброй пъти и всеки път се надявах в последния момент нещо да стане, някак да се отмени неизбежната трагедия.

— След като Милспорт вече е изцяло в ръцете на правителствените сили, квелисткият щурм е разбит и в асамблеята се водят преговори за разумен компромис, Макита навярно смята, че нейните врагове ще имат по-неотложни задачи, преди да започнат преследването й. Тя винаги е вярвала в прагматизма на харланитите, но погрешните разузнавателни данни я карат да подцени изключителното значение на нейното залавяне или елиминиране за успеха на мирните преговори. Когато осъзнава грешката си, бягството е почти невъзможно.

Никакво „почти“, помислих си аз. Харлан пратил за обсада на кратера Алабардос повече бойни кораби, отколкото били участвали в което и да било сражение през войната. Безумно дръзки пилоти на хеликоптери издигали машините си почти до четиристотинметровата граница и се отправяли на самоубийствени мисии. Натъпканите вътре снайперисти от специалните служби носели най-тежките оръжия, допустими от орбиталните платформи. Имали заповед да свалят бягащите летателни апарати по всички възможни начини, при необходимост дори и чрез таран.

— В един последен отчаян опит да спасят Макита нейните поддръжници рискуват да предприемат полет на голяма височина с реактивен хеликоптер без въоръжение, вярвайки, че орбиталните няма да му обърнат внимание. Ала…

— Да, благодаря ти, Обект. Стига толкова.

Допих кафето на един дъх. Ала се издънили. Ала планът, се оказал грешка (или предумишлено предателство). Ала острие от ангелски огън прорязало небето над Алабардос и за миг превърнало хеликоптера в негатив сред лумналото сияние. Ала Надя Макита се посипала над океана като дъжд от разпръснати органични молекули сред облак метален прах. Не исках да го чувам отново.

— Ами легендите за бягство?

— Както става с всички героични фигури в човешката история, след гибелта на Квелкрист Фолкънър избуяват многобройни легенди за нейното тайно бягство. — В гласа на Обект 301 сякаш звучеше едва доловим упрек, но може би просто си го въобразявах. — Някои вярват, че изобщо не се е качвала на хеликоптера и по-късно се е измъкнала преоблечена, докато войските окупирали Алабардос. Други, по-правдоподобни теории се основават на идеята, че по някое време преди смъртта на Фолкънър е било направено резервно копие от съзнанието й, и че тя е била възкресена след уталожването на военната истерия.

Кимнах.

— Добре, къде биха могли да я съхранят?

— По този въпрос има различни мнения. — Женският образ вдигна ръка и елегантно започна да отброява на тънките си пръсти. — Едни твърдят, че е била излъчена другаде — или до космическо информационно хранилище в далечния космос…

— Да бе, много вероятно.

— … или до някой от Населените светове, където е имала приятели. Най-често биват посочвани Адорасион и Земята на Нкрума. Друга теория предполага, че е била съхранена след тежка рана при сраженията в Ню Хокайдо, от която нямало надежда да се възстанови. Че след изненадващото й оздравяване нейните съратници изоставили или забравили копието.