Речният бог (Книга първа)
Шрифт:
Колкото и да ме дразнеше обаче смехът им, не можех да не отдам заслуженото на Кратас. Беше подбрал най-дребните и слабички войници и сега се уверявах, че те са способни да заблудят всекиго. Нужно им беше само да се понаучат наистина да се държат като жени.
На другия ден необикновеният ни керван потегли от оазиса, мина през малкото рибарско селище и се насочи към брега и товарната лодка, която ни чакаше. Кратас и осмината други офицери представляваха въоръжената ни охрана. Да оставим подобна ценна стока неохранявана, щеше да се стори подозрително. Ала осемнадесет въоръжени мъже успешно щяха да ги
Начело на кервана, облечен в скъпи дрехи, вървеше Танус, който беше сложил на главата си типичния за азиатските търговци наниз мъниста. Понеже брадата му беше станала твърде дълга, на мен ми оставаше само да я понакъдря според асирийската мода. Освен това всеки знае, че жителите на онези далечни планински земи имат също като приятеля ми руси коси и светла кожа, така че той спокойно можеше да мине за чистокръвен асириец.
Аз вървях зад него. Превъзмогнах неприязънта си към женските дрехи и също като останалите си навлякох дълга роба, а лицето си покрих с воал. Освен това се накичих със скъпи бижута, за да си личи, че не съм робиня, а съпруга на търговеца. Най-добре никой в Сафага да не ме разпознаеше.
При пътуването ни повечето от робините, а и някои от офицерите ги тръшна морската болест. Досега всички те бяха плавали само по спокойните води на Нил и не знаеха що е истинска вълна. Дори по едно време толкова много от пътуващите се надвесиха над борда, за да дарят морските богове, с каквото имаха в стомаха си, че лодката едва не се преобърна.
За голямо облекчение на всички най-сетне стъпихме на пристанището в Сафага, където предизвикахме истинско оживление. Носеха се какви ли не легенди за уменията на асирийките в леглото. Дори се говореше, че някои от тях притежавали такава изумителна дарба, че били способни да върнат към живот хилядолетна мумия. Никой от зяпачите на пристанището не се и съмняваше, че зад всеки воал се крие самото олицетворение на женската красота. Един азиатски търговец едва ли би поел разходите по подобно далечно пътешествие, ако не е сигурен, че стоката му ще си намери купувачи по египетските пазари за роби.
Някакъв търговец предложи на Танус да купи всички момичета, спестявайки му опасното и уморително пътуване през пустинята. Но той само му махна презрително с ръка.
— Не си ли чувал за опасностите, които те очакват по пътя? — настояваше търговецът. — Преди да достигнеш бреговете на Нил, ще бъдеш принуден да заплатиш такъв откуп, че печалбата ти ще остане нищожна.
— И кой ще е този, който ще ми вземе откуп? — искаше да знае моят приятел. — Аз плащам само онова, което дължа.
— Но не мислиш за онези, които дебнат покрай пътя — предупреди го мъжът. — Дори ако им дадеш толкова, колкото ти поискат, не можеш да си сигурен, че няма да те нападнат. Особено като видят каква съблазнителна стока водиш със себе си. Толкова са се охранили лешоядите с труповете на твърдоглави търговци, че вече им е трудно да се вдигнат във въздуха. Така че най-добре ще е за теб да ми продадеш стоката си тук, на добра цена…
— Аз си имам своите пазачи — посочи Танус към Кратас и малкия отряд, — които ще се разправят с всеки разбойник, изпречил се на пътя ни.
Хората, които наблюдаваха отстрани пазарлъка, се засмяха на наивните твърдения на „чужденеца“.
— Много добре, храбрецо. Следващия път, като имам път из пустинята, все ще видя някъде скелета ти. Ще го позная по червеникавата ти брада.
Както ми беше обещал, Тиамат ни беше приготвил четиридесет магарета. Двадесет от тях натоварихме с мехове с вода, а другите щяха да носят останалия товар, който свалихме от лодката.
Гледах да не се задържаме много на пристанището, където имаше твърде любопитни хора. Само някоя от робините да издадеше с нещо истинския си пол и планът ни пропадаше. Разблъсквайки зяпачите, Кратас и останалите от пазачите си запробиваха път из улиците, като в същото време внимаваха да не би някое от „момичетата“ да си вдигне булото или пък да изръмжи с дебелия си глас на нахалните минувачи. И така, докато напуснем града.
Първата нощ щяхме да прекараме близо до Сафага. Надявах се Свраките да не ни нападнат преди първия проход, но можех да съм сигурен, че съгледвачите им са наоколо и ни дебнат. Затова постоянно повтарях на войниците нито за миг да не забравят ролите си. Не биваше по никакъв повод да откриват лицата си или да се разсъбличат и което беше може би най-важното, щом облекчаваха естествените си нужди, задължително трябваше да приклякат като жените.
Едва когато се стъмни, Танус заповяда да бъдат разтоварени магаретата и всяка от „робините“ да получи оръжието си. Всеки щеше да спи с лъка и меча си.
Приятелят ми постави около лагера двойно повече постове от обикновено. След като ги обиколихме и се уверихме, че всички са нащрек, двамата с него се измъкнахме и се върнахме в Сафага. Преведох приятеля си из пустите улички и отново потропах на вратата на Тиамат. Търговецът знаеше за посещението ни и ни посрещна с топла гозба. Личеше, че е очаквал с вълнение срещата си с Танус.
— Славата ти се носи навсякъде, господарю Хараб — поздрави го той. — Навремето познавах баща ти. Беше голям човек. Чух разни слухове, че преди няколко дни са те намерили умрял в пустинята. Но въпреки че в този момент тялото ти трябва да е при балсаматорите, можеш да се чувстваш добре дошъл в скромния ми дом.
Докато се наслаждавахме на вкусната вечеря, която ни бяха приготвили, Танус надълго и нашироко разпитваше домакина ни за Свраките, а той отговаряше прямо и откровено на въпросите му.
Най-накрая младият мъж погледна към мен и аз му кимнах. Тогава той се обърна към Тиамат и му обясни:
— Ти се показа като истински приятел, а ние не бяхме съвсем честни с теб. Няма как, налагаше се, защото никой не трябва да разбере каква е същинската цел на нашето начинание. Но сега ще ти кажа само на теб, че сме дошли да смажем Свраките и да предадем главатарите им на царския гняв и справедливост.
Домакинът ни се усмихна и приглади брадата си.
— Това не ме изненадва, защото чух за повелята, която си получил от фараона по време на празненствата на Озирис. Това и интересът ти към тези кръвожадни разбойници беше достатъчно, за да предположа какви са истинските ти намерения. Единственото, което мога да ти кажа, е, че ще извърша жертвоприношение за успеха начинанието ти.
— Но за да успеем, се нуждаем от твоята помощ — каза му Танус.
— Само кажи от какво имаш нужда.