Речният бог (Книга първа)
Шрифт:
— Мислиш ли, че Свраките са разбрали за идването ни?
— И още как. Цяла Сафага говори само за вас. Този сезон това е най-скъпата стока, разтоварена в пристанището ни. Осемдесет красиви робини, всяка от които ще струва в Карнак поне хиляда златни пръстена — засмя се той на шегата си. — Можете да сте сигурни, че Свраките вече са научили за вас. Видях поне трима от съгледвачите им сред тълпата на пристанището. Още преди първия проход ще ви пресрещнат, за да ви поискат откуп.
Когато станахме да си вървим, той ни изпрати до вратата.
— Нека боговете ви закрилят. Не
Когато на другата сутрин потеглихме, още не се беше развиделило и повяваше хлад. Начело на кервана вървеше Танус с Ланата през рамо, а аз, с цялата си женска красота и грация, го следвах само на няколко крачки.
Магаретата зад нас вървяха едно след друго и по средата на пътеката. От двете страни на животните се движеха „робините“. Оръжията им бяха скрити в торбите върху самарите и на всеки от войниците му беше нужно едно-единствено движение, за да се пресегне и хване дръжката на меча си.
Кратас беше разделил въоръжените пазачи на три групички по шестима души, начело на които стояха Астес, Ремрем и той самият. Астес и Ремрем имаха славата на опитни бойци и на няколко пъти им беше предлагано да ги повишат и всеки от тях да поеме командването на отделен отряд. Но и двамата бяха отказвали, за да останат при Танус. Смятам, че това е най-красноречивото доказателство за безграничната преданост на войниците към него. Не можех да не помисля отново какъв фараон би излязло от моя приятел.
Погледнати отстрани, пазачите сякаш бяха забравили всякаква предпазливост. Бавно вървяха покрай кервана и единствената им грижа като че ли бе някоя от робините да не избяга. Всъщност това беше за пред съгледвачите на Свраките. Офицерите зорко следяха някоя от робините да не закрачи с маршова стъпка или пък предвидливо им подвикваха, преди друга да запее на глас войнишка песен.
— Ей там, Кернит! — викаше Ремрем на един от войниците си. — Какви са тия грамадни крачки, дето ги правиш? Що не вземеш малко да си врътнеш задничето, че да им потекат лигите на ония там, зад скалите!
— Само ми дай някоя целувчица, капитане — отвърна му Кернит, — и всичко ще направя за теб.
Ставаше все по-горещо и пред очите ни скалите около нас започваха да танцуват. По някое време Танус ми подвикна:
— Скоро ще направим първата си почивка. По канче вода за всеки и…
— Мили мъжо — прекъснах го аз, — ето ти ги и приятелчетата. Погледни напред!
Танус се обърна и инстинктивно посегна към лъка.
— И какви са ми красавци, а?
Колоната ни тъкмо започваше да изкачва първите възвишения, предхождащи голямото плато. От двете ни страни се издигаха стръмни скали, когато насреща се показаха трима души. Водачът им беше едър мъж, с когото никой не би искал да се срещне по тъмно. Като всички пътници из пустинята и той беше облечен в дълга вълнена роба, но на главата си не носеше нищо. Беше мургав и по лицето му имаше белези от едра шарка. Останал бе с едно око, а носът му беше крив като клюн на лешояд.
— Познавам едноокия — подшушнах на Танус,
Приятелят ми не ми отговори, а вдигна високо дясната си ръка, за да покаже, че не държи оръжие, и бодро се провикна към разбойниците:
— Нека дните ти ухаят на жасмин, любезни пътнико, а любящата ти съпруга да те чака на прага, когато най-после се завърнеш у дома.
— Нека меховете ти останат пълни с вода, а хладният бриз да гали лицето ти, докато прекосяваш Пясъците на жаждата — отвърна на поздрава му Шуфти и на лицето му се появи усмивка, от която би се уплашил дори леопард.
— Много си мил, благородни господарю — благодари му за учтивостта Танус. — Бих желал да ти докажа своята щедрост и гостоприемство, но моля да ми простиш, че ми е невъзможно. Чака ни дълъг път и не трябва да се спираме.
— И все пак ще ми отделиш малко от времето си, любезни асириецо — рече разбойникът и заслиза по пътеката към нас. — Имам да ти дам нещо, без което пътуването ти до Нил може да се окаже твърде опасно — и извади от пазвата си малък предмет.
— А, някакъв амулет! — възкликна младият мъж. — Нима ти си магьосник? Какво е това, което искаш да ми дадеш?
— Перо — усмихваше се Шуфти. — Перо от сврака.
Танус също се усмихна, сякаш онзи отсреща си правеше шегички.
— Ами добре тогава, дай ми това перо и повече няма да те бавя.
— Дар за дар. И ти трябва да ми дадеш нещо в замяна. Дай ми двадесет от робините си. А когато се върнеш от Египет, ще се срещнем отново и ще ми дадеш половината от спечеленото от останалите шестдесет.
— И всичко това за някакво си перце? — изсмя му се Танус. — Май не ми предлагаш много разумна сделка.
— Но това не е обикновено перо, а перо от сврака. Или идваш толкова отдалеч, че не знаеш нищо за тази птица?
— Нека видя това магическо перо — протегна ръка моят приятел и се приближи към него. Кратас, Ремрем и Астес също се присъединиха към тях, сякаш и на тях им беше интересно да разгледат перото.
Но вместо да вземе подаръка си, Танус стисна Шуфти за китката и изви ръката му зад гърба. Изненадан от неочакваното нападение, той извика и се свлече в краката му. В същото време Кратас и останалите се втурнаха напред и само след миг бяха обезвредили другите двама разбойници, които така и не разбраха какво става. Оръжията им бяха избити от ръцете и двамата бяха довлечени насила пред Танус.
— И така, птиченцата ми, мислите си, че ще уплашите мен, Каарик-асириеца, с дрънканиците си, така ли? Ами да, продавачо на птичи пера, разбира се, че съм чувал за Свраките. Чувал съм, че представляват цяло ято малки, но много гласовити бъзливки, от които не се плашат дори врабчетата.
Той изви още повече ръката му и разбойникът се развика от болка и се просна по лице в праха.
— Аз съм чувал за Свраките, ала дали те са чували за Каарик-ужасния?
Танус направи знак на Кратас и с помощта на останалите съблякоха тримата чисто голи, след което ги разпънаха върху земята.