Речният бог (Книга първа)

Смит Уилбур

Когато слязох на брега, вече се беше стъмнило и като че ли никой не забеляза пристигането ми. По поръчение на господаря Интеф бях посещавал често града, така че го познавах добре и не ми беше трудно да се оправя из тесните му улички. По това време те бяха пусти и само от кръчмите долиташе весела глъч. С бърза крачка се отправих към дома на търговеца Тиамат. Той беше богат човек, домът му беше най-големият в целия град и пред вратата му пазеше въоръжен роб.

— Кажи на господаря си, че е дошъл лекарят от Карнак, който навремето спаси крака му — наредих му аз и след миг на вратата се показа самият домакин да ме посрещне. Явно жреческото ми облекло доста го изненада, но за щастие той с нищо не се издаде, нито пък спомена името ми пред роба. Заведе ме в оградения си двор и едва тогава си позволи да възкликне:

— Ама наистина ли си ти, Таита? Чух, че Свраките са те убили край Елефантина.

Тиамат беше представителен мъж на средна възраст с открито, интелигентно лице и остър ум. Преди няколко години го бяха докарали на носилка. Свраките били нападнали и разграбили кервана му. Понеже го сметнали за мъртъв, го оставили да лежи край пътя, където го открили пътуващи търговци. С моя помощ се възстанови, дори успях да спася крака му, започнал да гангренясва. Но оттогава накуцваше.

— Радвам се, че малко преждевременно са те писали мъртъв — засмя се и плесна с ръце.

От къщата излязоха роби, които ми поднесоха чаша студен шербет и табла с фурми и смокини.

Поговорихме си и Тиамат тихо ме попита:

— Може би имаш нужда от нещо? Какво мога да направя за теб? Знаеш, че ти дължа живота си. Моят дом е и твой дом. Всичко, което имам, е твое.

— По царска работа съм — казах му и извадих печата на ястреба изпод туниката си.

— Да, това наистина е печатът на фараона, но нямаше нужда да ми го показваш. Само кажи какво искаш. Нищо не мога да ти откажа.

Изслуша ме, без да ме прекъсва, и когато най-после свърших, повика управителя и пред мен му даде нарежданията си. Преди да го отпрати, отново ме попита:

— Нещо да съм забравил? Има ли друго, което да ти трябва?

— Щедростта ти е безкрайна — уверих го аз. — И все пак, има още нещо, за което ми се ще да те помоля. Би ли ми дал материали за писане.

— Погрижи се в някоя от торбите да бъдат сложени свитъци, мастилница и четчици — обърна се той към управителя и го пусна да си върви.

Останахме да си говорим до среднощ. Тиамат живееше на кръстопътя на най-оживените търговски пътища в Горен Египет и знаеше всички слухове и клюки не само в царството, но и далеч отвъд пределите му. За няколкото часа, прекарани в градината му, научих повече, отколкото за цели месеци в Елефантина.

— Още ли плащаш откуп на Свраките?

Той безпомощно сви рамене.

— След онази история с крака ми имам ли друг избор? Наглостта и лакомията им не знаят граници. Още при напускането на кервана от Сафага трябва да им заплатя четвърт от стойността на стоката, а на връщане от Тива — половината от печалбата. Скоро ще доведат всички до просешка тояга, а пътищата съвсем ще опустеят. Свършено е с търговията по тези земи.

— Как стават плащанията? — попитах. — Кой определя размера им, кой ги събира?

— Имат си шпиони на пристанището. Наблюдават какво разтоварва всяка лодка и при тръгването на кервана от Сафага вече знаят точно какво носи със себе си. Преди още да е стигнал планинските проходи, ще го пресрещне някой от разбойническите главатари, който ще си поиска дължимото.

Отдавна беше минало полунощ, когато Тиамат извика един от робите си да ме отведе в стаята ми.

— Предполагам, че няма да се видим на сутринта — прегърна ме Тиамат. — Сбогом, приятелю. Мисля, че още не съм ти се издължил. Когато и да имаш нужда от мен, не чакай, ами ми прати вест.

Робът ме събуди, преди още да се съмне. В тъмното двамата слязохме на брега. Пред самия риф навътре в морето ме чакаше една от лодките на Тиамат. Щом се качих, незабавно отплавахме.

Към обед преминахме през теснината между кораловите рифове и навлязохме в лагуната пред рибарското селце. Танус ни чакаше на брега.

Докато ме е нямало, Танус бе успял да събере отнякъде шест мършави магарета, върху които качихме товара от кораба. Наредихме на капитана на търговския кораб на всяка цена да ни изчака да се върнем и поехме с магаретата към оазиса.

Явно, че Кратас и хората му се бяха измъчили от жегата, мухите и най-вече от скуката, защото ни посрещнаха с такава радост, сякаш се бяхме разделили преди месеци. По заповед на Танус той строи всички войници и пред погледа им започнах да свалям и разтварям торбите от гърбовете на магаретата. След като от първата излезе дреха на млада робиня, всички се засмяха, но когато от останалите торби се показаха още седемдесет и девет подобни облекла, войниците престанаха да се забавляват, ами шепнешком се запитаха какво съм намислил.

Разпределихме дрехите и Танус заповяда:

— Преобличайте се в женските дрехи!

Някои избухнаха в смях, други запротестираха, но след като с Кратас и офицерите обиколихме отново редиците им, за да им дадем да разберат, че началникът им говори съвсем сериозно, всички навлякоха новите облекла.

За разлика от нашите жени, които ходят съвсем леко облечени, често с разголени крака и гърди, асирийките се покриват целите и дългите им поли стигат до земята. Когато излизат от дома си, те крият дори лицата си зад воал — както твърдят, от скромност, но всъщност заради пословичната ревност на съпрузите си. Разбира се, разликите в облеклото не могат да се обяснят единствено с моралните норми. Докато в Египет винаги е слънчево, на север вали постоянно, дори по високите планински върхове водата замръзва и се превръща в солидна бяла маса, а ледените ветрове носят постоянно болести и смърт.

Като попривикнаха с новите си облекла, мъжете бързо влязоха в ролите си. Само за минути те изоставиха присъщата си походка и като истински девойчета заситниха, щипейки се закачливо по задниците и раздавайки мили погледи наоколо.

На офицерите им беше трудно да сдържат усмивките си. Може би заради по-особеното ми положение, но аз лично винаги съм изпитвал известно отвращение към мъжете, които се обличат като жени; затова и до днес не мога да разбера как така само някой глупак да си сложи пола и всички се заливат от смях, като му гледат маймунджилъците.