Речният бог (Книга първа)
Шрифт:
В ъгъла две голи и мръсни тела се бяха проснали едно до друго върху още по-мръсното легло. Прекосих стаята, за да се уверя, че са живи, и в този момент жената силно изсумтя и се обърна на другата страна. Беше млада, с приятна фигура и пищни форми, а буйните къдрици под корема й представляваха предизвикателство за всеки мъж. Но дори и сега, докато си почиваше, лицето й бе намусено и не можех да я нарека красива. Без съмнение Танус я беше прибрал от пристанището.
Винаги е бил човек с изтънчен вкус, а и не се сещам някога да е пиел. Това създание до него и изпразнените делви вино край стените говореха, че приятелят
Жената се събуди. Очите й се спряха върху мен и само за миг скочи с котешка пъргавина от леглото, за да грабне камата, висяща над главата ми. Успях да я изпреваря и насочих оръжието срещу нея.
— Махай се! — тихо й изсъсках. — Махай се, преди да съм те набучил на ножа.
Тя събра набързо дрехите си и ги навлече, като през цялото време не преставаше да ми хвърля убийствени погледи.
— Не ми е платил.
— Сигурен съм, че вече си си взела предостатъчно — срязах я аз и й посочих с ножа вратата.
— Беше ми обещал пет златни пръстена — започна да хленчи жената. — Повече от двадесет дни съм тук и всичко вършех: готвех, пазех къщата, обслужвах го като господар, а след като се натряскаше му бършех повръщаното. Трябва да си получа дължимото. Ако не ми платиш, няма да си тръгна…
Сграбчих я за черната коса и я изблъсках през вратата. Без да я изпускам, с другата ръка притеглих към себе си по-разнебитената от двете лодки и натиках жената в нея. Щом проститутката се почувства в безопасност, от устата й забълваха такива гнусотии, че чак птиците се изплашиха и тревожно закръжиха над тръстиките.
Прибрах се в колибата. Танус не беше помръднал. Проверих всички делви с вино — повечето бяха празни. Чудех се откъде ли е намерил толкова вино, но после ми мина през ум, че сигурно жената е ходила до Карнак, за да намери някой лодкар, който да го докара наведнъж. Като гледах празните съдове, имах чувството, че с толкова вино цялата дружина на Сините крокодили не би изтрезняла в продължение на месеци. Нищо чудно, че Танус беше в такова окаяно състояние.
Седнах за малко край леглото му, опитвайки се да му вляза в положението. Явно, че целта му беше да се самоунищожи. Това можех да го разбера и не ми даваше сърце да го съдя за слабостта му. Любовта му към господарката ми беше толкова силна, че ако бях на негово място и на мен не би ми се живяло повече.
Но и не можех да си затворя очите пред начина, по който той сам се подиграваше със себе си в желанието си да се откъсне завинаги от земните грижи. Все пак дори и сега вътрешно го оправдавах. Не беше единственият, който постъпваше така. Господарката ми също искаше да се самоубие. А нея я бях разбрал и й бях простил. Защо да не простя и на Танус? Въздъхнах дълбоко. Тези двама нещастни младежи бяха всичко, на което истински съм държал през живота си. После станах и се залових за работа.
Известно време стоях надвесен над Танус, чудейки се дали да се държа грубо с него или не. Най-накрая го хванах за краката и започнах да го влача по пода на колибата. Той се поразбуди и ме наруга с пресипнал глас, но аз не му обърнах внимание. Стигнах до вратата и го блъснах
Тогава и аз скочих във водата, сграбчих го за косата и го натиснах. В началото Танус почти не се съпротивляваше и ми беше лесно да го задържа така. После обаче инстинктът му за самосъхранение заговори и като насъбра някогашната си сила, той така здраво ме разтърси, че изхвръкнах от водата и като прекършена клонка полетях назад.
Танус изскочи над повърхността и шумно си пое въздух, като в същото време раздаваше удари наляво и надясно, опитвайки се да докопа невидимия си нападател. С тези си удари можеше да убие дори хипопотам и затова предпочетох да се отдалеча на безопасно разстояние.
Приятелят ми зашляпа из водата и заслепен от косата си, се отпусна на дървената стълба. Беше нагълтал толкова вода, че сега се давеше в болезнена кашлица. За миг дори се уплаших, да не би да съм прекалил с лечението си. Тъкмо се канех да му се притека на помощ, когато той отвори широко уста и започна да повръща вода и вино.
Остана известно време върху стълбата, опитвайки се да успокои дишането си, след това отново повърна. Аз се бях вкопчил за един от коловете на къщурката и използвах момента най-сетне да му заговоря:
— Как ще се гордее с теб господарката Лострис, ако те види!
Той се огледа и най-накрая успя да ме разпознае изпод мокрите кичури коса.
— Проклет да си, Таита! Ти ли се опита да ме удавиш? Идиот такъв, щях да те убия.
— Като ти гледам исполинската сила, най-много да строшиш някоя кана вино. Погледни се само на какво си заприличал! — отвърнах му аз и влязох вътре, оставяйки го да си говори сам в блатото. Все някой трябваше да изчисти всичката мръсотия в колибата.
По някое време Танус се изкатери по стълбата и седна засрамено пред вратата. Аз обаче продължих работата си, без да му обръщам внимание. Най-накрая на него му дотегна да мълчи и шумно се провикна:
— Как си, стари приятелю? Липсваше ми.
— И ти ни липсваше, ама кой ни пита? Как постъпи с Кратас например? Оставил си го сам да командва сраженията по реката. Ами господарката Лострис? По цял ден говори за теб и се мъчи да ти бъде вярна. Чудя се какво ли би казала, ако видеше тази хубостница, която изхвърлих от леглото ти.
Той изръмжа и ме изгледа едва ли не с омраза.
— Таита, да не съм чул името на господарката ти. Неприятно ми е да си спомням за нея…
— Затова побързай да отвориш още някоя делва вино!
— Вече съм я загубил завинаги. Какво очакваш да направя?
— Да запазиш вяра и сила на духа, така както ги е запазила тя.
Той ме изгледа внимателно.
— Кажи ми нещо за нея, Таита. Как е тя? Сеща ли се за мен?
— И още как — изсумтях аз недоволно. — Почти не мисли за друго. Готви се за деня, когато ще се събере отново с теб.
— Само дето това няма да стане никога. Вече съм я загубил завинаги и повече не ми се живее.
— Ами добре тогава! — ядосах се аз и като го прескочих, излязох от колибата и седнах в лодката. — Нямам аз време за губене. Ще кажа на господарката си, че дори не си пожелал да чуеш посланието й.