Сестра
Шрифт:
— После прерязва вените си с кухненския нож. Впоследствие става ясно, че бащата на незаконното й дете не е нейният преподавател, както си е мислела, а някой друг, който може да е носител на гена на кистозната фиброза.
Не се опитах да споря с него, но може би просто изпълнявах ролята на триъгълника на магистрала П-4. Знам, това е един от твоите изрази, но споменът за него ме успокои малко, докато той ми крещеше. И докато ми говореше властно, без да ме слуша, забелязах колко раздърпани са дрехите ми, осъзнах, че косата ми имаше нужда от подстригване и вече не бях
Когато детектив Финбъро ме изпрати до изхода на полицейския участък, аз се обърнах към него:
— Той не чу и една дума от онова, което му казах.
Детектив Финбъро явно беше засрамен.
— Заради обвиненията, които отправихте срещу Емилио Коди. И Саймън Грийнли.
— Значи е поради факта, че прекалено често съм викала „Вълк“?
Той се усмихна.
— И то твърде убедително. Не помага и това, че Емилио Коди подаде официално оплакване срещу вас, а Саймън Грийнли е син на министър от кабинета.
— Но все пак не може да не разбира, че има нещо нередно?
— Веднъж, щом е стигнал до определено заключение, подкрепено с факти и логика, е много трудно да го разубеди човек. Освен ако нямах по-сериозни разобличаващи факти.
Мислех, че детектив Финбъро е твърде порядъчен човек и добър професионалист, за да си позволи публично да критикува шефа си.
— А вие?
Той замълча за момент, сякаш не беше сигурен дали да ми се довери.
— Получих резултатите от анализа на ножа „Сабатие“. Бил е съвсем нов. И не е бил използван никога преди.
— Тя не би могла да си позволи такъв нож.
— Съгласен съм, не пасва на общата картина, особено след като е нямала дори чайник или тостер.
Значи последния път, когато бе дошъл в апартамента ти, за да говорим за резултатите от аутопсията, беше забелязал тези подробности. Не е било просто визита от състрадание, както си бях помислила тогава. Благодарна му бях, задето на първо място бе полицай. Събрах кураж да му задам въпроса си:
— Сега вече вярвате ли, че е била убита?
Последва момент, в който въпросът ми увисна статично в тишината помежду ни.
— Мисля, че е повдигната една въпросителна.
— И ще отговорите ли на тази ваша „въпросителна“?
— Ще се опитам. Това е най-доброто, което мога да предложа.
Господин Райт внимателно слуша онова, което му разказвам, тялото му е приведено към мен, очите му реагират; не пасивен, а активен участник в разказа, и аз разбирам колко рядко всъщност някой изслушва напълно другия.
— Щом излязох от участъка, отидох право в апартамента на Кася. Исках тя и Мич да се изследват за гена на кистозната фиброза. Ако резултатите на някой от двамата се окажеха негативни, тогава на полицията щеше да й се наложи да действа.
Опърпаната дневна на Кася беше още по-влажна, отколкото при последното ми посещение. Електрическата печка с един реотан нямаше никакъв шанс срещу излъчващите студ циментови стени. Тънкото индийското одеяло
— Не разбира, Биатрис.
Отново ми се прииска да не използват интимността на малкото ми име — този път, защото, каквато си бях страхливка, не исках да се сближавам с нея, тъй като я притеснявах. Възприех дистанцирания си корпоративен тон, когато изстрелях:
— И двамата родители трябва да са носители на гена на кистозната фиброза, за да се роди бебе с кистозна фиброза.
— Да. Казали ми в клиниката.
— Бащата на Хавиер не е носител на гена. Следователно Хавиер не може да е бил болен от кистозна фиброза.
— Хавиер не болен?
— Да.
Мич се появи откъм банята. Сигурно беше подслушвал.
— По дяволите, тя просто е излъгала с кого е правила секс.
Без слоя гипсов прах лицето му беше хубаво, но контрастът между изваяните му черти и мускулестото татуирано тяло беше странно заплашителен.
— Тя не се притесняваше от правенето на секс — отвърнах. — Ако беше спала и с някой друг, щеше да ми каже. Нямаше причина да ме лъже. Наистина мисля, че трябва да се изследваш, Мич.
Беше грешка, че използвах малкото му име. Вместо приятелски, гласът ми прозвуча като на някоя начална учителка. Кася продължаваше да е объркана.
— Аз има ген на кистозна фиброза. Аз тествам плюс за това.
— Да. Но може резултатът на Мич да е негативен, може той да не е носител и…
— Да, бе — прекъсна ме той с хапещ сарказъм. — Лекарите грешат, а ти знаеш най-добре? — Изгледа ме така, сякаш ме мразеше, а може би наистина ме мразеше. — Сестра ти те е излъгала за бащата на бебето й — каза той. — И кой би я обвинил? Като се има предвид, че си я гледала отвисоко. Надменна кучка!
Надявах се, че вербалната му агресия е заради Кася; че се опитва да докаже, че бебето ти е имало кистозна фиброза като тяхното; че лечението не е фалшиво. И единственият начин да се поддържа тази версия е ти да бъдеш изкарана лъжкиня, а аз — нервна деспотична кучка. Но той изпитваше прекалено голямо удоволствие от атаката си, така че едва ли беше воден от благородни мотиви.
— Истината сигурно е, че се е чукала с прекалено много мъже и е нямала представа кой от всичките е бил бащата.
Гласът на Кася беше тих, но ясен:
— Не. Тес не такава.
Спомних си как беше заявила, че си й приятелка, простотата на лоялността й. Погледът, който Мич й хвърли, искреше от гняв, но тя продължи:
— Биатрис права.
Докато говореше, тя се изправи и щом долових това движение, разбрах, че Мич я беше удрял в миналото и сега тя инстинктивно беше станала, за да избегне една вероятна подобна реакция.
Тишината в стаята се сблъска с влажния студ на стените и докато тя продължаваше, ме завладя желанието за разгорещена караница, за словесна битка. Но се страхувах, че кавгата ще се разрази по-късно и в нея ще се намеси физическа бруталност. Кася ми направи знак да изляза и аз я последвах.