Шанхайска афера
Шрифт:
— Не съм глупав, естествено, че си записвам — отговори брат му.
— Провери и останалите плащания. Ев може да ти помогне. Не проумявам как е възможно да е пропуснала това, но все пак и по-странни неща са се случвали. Обзалагам се, че проблемът е от тази страна, нали ги знаеш какви са китайските банки.
Томи беше по ученически влюбен в симпатичната им счетоводителка и на Нокс не му харесваше особено как се развиваха взаимоотношенията им. Не можеше да реши дали просто ревнува заради това, че Ев бе привлякла вниманието на Томи, или по-скоро
— Как вървят нещата иначе? — поинтересува се Нокс.
— „Тигрите“ са много зле.
— Е, това вече е новина — засмя се брат му.
— А ти как си? — попита Томи.
— Оглеждам се за внос на стари мотоциклети — отвърна Нокс, който бе живял с лъжата достатъчно дълго, така че да я възприеме почти за истина.
— Сериозно ли?
— Тук имат някои истински съкровища. От години копират беемве и руските дизайни и са ги направили по-хубави от оригиналните. Можем да ги вземем много евтино, да ги приведем към стандартите и след това да ги продадем по за пет-десет хиляди всеки.
— Мислех, че не ми е позволено да се качвам на мотоциклет — отговори Томи, а гласът му прозвуча по детски разочаровано.
— Някои от тях са мотоциклети с кош. Може и да направим изключение — обеща Нокс.
— Изключение ли? — намръщи се Томи, ясен сигнал, че се уморява.
Телефонните разговори го изморяваха повече, отколкото личното общуване. Лекарите му не можеха да обяснят и половината от това, което ставаше в съзнанието му… Или това, което не ставаше.
— Ще затворя — каза Нокс.
— Обажданията са скъпи — съгласи се брат му.
— Пиши ми имейл за това, което разбереш от Ев.
— Ще ти пиша — обеща Томи.
— Ти си добро момче, Томи.
— Липсваш ми, Джони.
Брат му затвори. Нокс задържа телефона до ухото си малко по-дълго от необходимото, а сърцето му биеше до пръсване. Излезе от стаята, спомняйки си предупреждението на Фей за новия нощен пазач, и се показа навън, затваряйки внимателно задната врата след себе си.
— Забавлява ли се? — посрещна го гласът на Грейс някъде зад гърба му.
— Нали това е идеята — отвърна той, без да се изненада от присъствието й.
Обърна се и пристъпи извън сянката на сградата. Не се шокира толкова от присъствието й тук, отколкото от факта, че не я беше забелязал по-рано.
— Хубава е по някакъв доста перверзен начин — рече Грейс.
— Не знаех, че ти пука — отбеляза Нокс.
— Да не би да излизаш по маршрута? — попита тя, виждайки, че беше взел каската за мотора.
— Да.
— Без мен ли?
— Такъв беше планът — призна си Нокс.
Грейс скръсти ръце в защитна поза и не пожела да го погледне.
— Не се бяхме разбрали така — ядоса се тя. — Защо го направи?
— Такъв съм си.
— Недей да се отнасяш пренебрежително с мен, Джон Нокс.
— Наистина смятах просто да обходя маршрутите, за да се уверя, че са безопасни. Да видя какви са възможните точки за изход. Не ми се искаше да те натреса в евентуална засада… Приятелят ми… Такава беше неговата работа. Това правеше и той за мен. Смятам да сторя същото.
— За мен ли? — саркастично отбеляза тя.
— Точно така…
Нокс й разказа за хард диска на Данър. Призна й, че се нуждае тя да погледне съдържанието му. Каза й още, че търпението му вече се е изчерпало.
— Съгласна съм — кимна тя.
— Щях да дойда на уреченото място точно в шест — увери я той. — Независимо дали вярваш, или не, щях да бъда там. А колкото до тази жена… — добави Нокс след кратко колебание.
— Не! — прекъсна го Грейс. — Ще го направим тази нощ. Сега, когато тези престъпници са все още по домовете си…
— Първо ще обходим целия маршрут. Няма да се доближаваме до никого от тях преди зазоряване. Някои от тези хора, всъщност всичките, познават тези квартали отлично и могат да се движат в тъмнината доста по-добре от нас. Трябва ни търпение и добра стратегия или изобщо не бива да се залавяме с това — настоя Нокс и пое към скутера.
Грейс не помръдна. Стоеше там, напълно неподвижна и невидима в мрака.
— Моля те — каза Нокс.
В този момент два мотоциклета навлязоха в задната уличка и се отправиха към тях с бесен рев на форсирани двигатели. За секунди Нокс зърна съжалението в очите й — неволно беше позволила да я проследят.
И двата мотоциклета се насочиха към Нокс, а ездачите им ловко скочиха от тях и ги оставиха да се носят с пълна сила към него, подобно на огромни топки за боулинг, устремени към кеглите. Нокс прецени отскока си добре, въпреки че при падането се закачи леко в едното от страничните огледала. Строполи се на асфалта и миг преди да се съвземе, зърна тока на ботуш, засилил се право към лицето му.
Грейс го отблъсна настрана и ботушът го пропусна.
Вторият моторист се беше приземил на коляно, след като бе скочил от мотоциклета си. Нокс се превъртя на гръб към него, изправи се и го изрита в слабините. Мъжът инстинктивно се сви. Нокс заби коляно в лицето му и той изгуби съзнание.
Нападателят на Грейс все още страдаше. Първият й ритник го беше изхвърлил върху близката стена и право в ръцете на Нокс. Моментното колебание от негова страна — по-скоро фактът, че не можеше да възприеме петдесеткилограмова жена като смъртоносна сила — го порази. Грейс го нападна с ритници, сякаш тялото му бе голяма боксова круша, и той изгуби съзнание.
— Този го познавам! — извика тя към Нокс, докато продължаваше да рита и да блъска мъжа пред себе си. Щом той се свлече на земята, Грейс побърза да пребърка джобовете му и извади портфейл. — Доста самоуверени глупаци — отбеляза тя.