Шанхайска афера
Шрифт:
— Как така го познаваш? Откъде? — удиви се Нокс.
— Беше на коктейла на Йонг Ченг.
Нокс се приближи, за да го огледа отблизо. Тя беше права: мъжът беше бодигардът, който така и не се отдалечи от домакина на партито.
— По дяволите! — впечатли се Нокс.
Той отиде до скутера си и го насочи към края на улицата. Миг по-късно Грейс грациозно преметна крак през седалката, обви ръце около кръста му и двамата потеглиха.
Сряда, 29 септември
2 дни до размяната
12.
06:20
квартали Жабей и Пудон
Шанхай
Направиха първия обход, само да огледат. Нокс управляваше скутера, а зад гърба му Грейс държеше джипиеса и му даваше напътствия. Гласовите бележки на Данър все още звучаха в главата на Нокс и той ги преразказа на Грейс. След това двамата убиха час време в парк Джинг, където посрещнаха изгрева.
— Искам да задържиш това. — Той й подаде своето копие от хард диска на Данър. — Като застраховка. Освен това ще ни трябва лаптоп, трябва веднага да разгледаме съдържанието на този диск.
Грейс го изгледа, объркана.
— Колкото може по-скоро! — настоя той.
— Не е проблем. В Шанхай лаптопи се продават на всеки ъгъл и освен това са евтини.
Нокс се засмя и тя също се усмихна свенливо, прикривайки устните си с ръка. Прииска му се да й каже да не крие усмивката си, но не се реши.
— Обичаш ли я? — изненадващо го попита тя.
Нокс се замисли, преди да отговори, и внимателно подбра думите си:
— Запозната ли си с физиката на елементарните частици? При сблъсъка на протон или неутрон след ускорението им се отделя енергия, която се разбива на по-малки частици, които след това биват улавяни. Ето така възприемам и аз любовта. Изпитвал съм енергията, която се освобождава при раздялата, и все още чакам улавянето… — обясни той и след малко добави: — Но у дома… не е каквото си мислиш.
— Не знаеш какво си мисля — усмихна се тя.
— Ние нямаме контрол над тези неща — отвърна той. — Разбираш ли? Те вземат надмощие над нас.
— Разбирам те много добре.
— Какво има контрол над теб? — попита той.
Грейс не отговори.
— Предполагам, че е връзката със семейството на Едуард Лу — стреля напосоки Нокс, засягайки темата право в целта.
Грейс го изгледа изпитателно.
— По-големият брат на Едуард се казва Джиан Лу — продължи тя, а Нокс замълча, изчаквайки я да довърши. — Ние… Ами аз съм отговорна за назначението на Едуард Лу в „Бертолд“ — призна тя накрая.
— Чувстваш се отговорна. Разкажи ми за Джиан Лу — помоли я Нокс, но настоятелният му тон я накара да замълчи.
— Не мисля, че искам да го правя — отвърна тя.
— Романтична връзка, така ли? — досети се Нокс. Тя не отрече. — Минала или настояща? — продължи да разпитва той, но отговор не последва. — Или пък и двете… — заключи накрая той. — Значи и това е част от причините да се замесиш в това.
— Има определени семейни задължения… — започна Грейс.
— Всичко е за пред хората — прекъсна я Нокс.
— Какво ли разбираш точно ти от тези работи… — ядоса се тя.
— Брат ми, споменах ти за него. Възприятията и действителността са две много различни неща. Може би знам много повече, отколкото предполагаш.
— Съмнявам се…
— Надяваш се на втори
Грейс го изгледа унищожително, но все пак не отрече думите му. Не след дълго небето изсветля съвсем и двамата отново се метнаха на скутера. Сутрешният уличен трафик беше спокоен, въпреки че първите магазини и закусвални вече отваряха врати. Ароматът на дървени въглища и печено свинско изпълни въздуха.
Маршрутите, по които се движеха, ставаха все по-познати. Нокс намали, щом приближиха до първото отбелязано в джипиеса място. Гласът на Данър му подсказа, че тук беше бездетната двойка четиридесетгодишни китайци. Нокс намали и спря край тротоара.
Грейс скочи пъргаво почти в движение и побърза да му хвърли каската си.
— Ти стой тук! — каза тя на мандарински заради хората, които преминаваха по тротоара в този момент.
На Нокс не му се щеше да разиграва сцени. Знаеше, че всеки wai guo ren, всеки с американски акцент, независимо колко добре говореше езика, щеше да изпъква отдалеч. Но в същото време нямаше никакво намерение да стои безучастен и да остави Грейс сама.
Той също свали каската си, нахлупи бейзболна шапка ниско над очите си и побърза да настигне Грейс.
— Глупав ход! — отбеляза тя, без да се обръща.
— Това, за което си говорихме… — започна той отдалеч. — Това, което ти обясних…
Двамата заедно се качиха по тъмното стълбище до балкона на втория етаж и заобиколиха до втората врата зад ъгъла, откъм страната на улицата, където се падаше всъщност източната страна на жилищната сграда. Нокс опря гръб на стената, така че тялото му да не се вижда от вратата на апартамента.
Грейс почука и миг по-късно вратата се отвори леко.
— Wei? — посрещна я женски глас на мандарински. — Да?
— Нося доставката, която очаквате — каза Грейс.
Вратата се отвори по-широко и жената вътре извика:
— Laogong! 17
Последва шляпане на влачещи се по пода домашни чехли, което оповести пристигането и на съпруга.
Грейс отвори рязко вратата и Нокс светкавично пристъпи вътре, притискайки нищо неподозиращия мъж към стената. Грейс хлопна вратата зад себе си и запуши устата на жената, а Нокс заби един юмрук в лицето на съпруга и го свлече на пода, притискайки го с коляно. Стаята бе оскъдно обзаведена, но много чиста; подът бе застлан с плочи, а в средата на стаята имаше само ниска масичка за кафе и няколко дървени табуретки.
17
Съпруже! (кит.). — Б.пр.
Нокс заговори като вбесен и безпощаден шанхаец.
— Ще ти съдера задника и ще го дам на жена ти да си го запази като сувенир!
Пластмасова идентификационна карта, закачена на връв, падна на земята до Нокс. Грейс я беше откачила от една кука зад вратата и му я беше подхвърлила.
— Инспектор по стоманите — подсказа му тя.
— Човекът, който ви плащаше… — започна Нокс.
— Добре, не. Добре, не! — извика жертвата му, бясно тръскайки глава в опит да се освободи.
— Дошли сме за него.