Шанхайска афера

Пиърсън Ридли

— Има само два начина да проникнем вътре — каза той: — със сила или с хитрост.

— Остави това на мен — отвърна Грейс. — Двамата заедно ще се качим в апартамента на дванадесетия етаж, а оттам сама ще сляза на петия.

Преминаха покрай двамата портиери във фоайето. Грейс вървеше хванала Нокс под ръка, и се стараеше да изглежда ослепително секси. Успя да влезе в ролята си толкова бързо, че дори той се изненада, което бе и първоначалното й намерение. Ръцете й постоянно шареха по тялото му, докато кокетничеше и му говореше нещо на ухо. Издърпа ръката му около

кръста си и я задържа там. Момчетата от охраната, облечени в евтини сиви костюми, не можеха да откъснат очи от нея и не биха си позволили да спрат такава жена, не и ако придружава wai guo ren.

Качиха се с асансьора до дванадесетия етаж, а Грейс не спираше да играе ролята си, тъй като знаеше, че охранителите ще се опитат да ги проследят по системата за видеонаблюдение. Тя правилно предположи, че най-вероятно домашната прислужница ще отвори вратата. Сетне, според казаното от Данър в гласовата му бележка, Грейс спомена на китайката за някакво момче, вметвайки, че може да запази семейството от публичен позор. Вратата се отвори.

Нокс се вмъкна вътре. Грейс го последва и затвори след себе си, докато партньорът й притискаше с длан устата на нищо неподозиращата жена. Откачиха слушалката на телефона и го оставиха отворен, така че линията да е заета, а и никой отвътре да не може да се обади. Коленете на камериерката омекнаха и тя изнемощяло се свлече на пода. Нокс я остави да лежи и забърза по коридора. Грейс приклекна до нея, за да я завърже.

В първата спалня той видя спящ тийнейджър, който дори не помръдна. „Единствено дете, момче“, припомни си Нокс думите на Данър. Зад следващата врата беше празна стая за гости и накрая следваше спалнята на родителите.

Отиде до леглото, но някой изскочи зад него и го нападна в гръб. Глупава грешка! Беше допуснал да се вдигне прекалено много шум с камериерката. Беше мъж, въоръжен с нож, който очевидно знаеше как да използва. Нокс се обърна, но закъсня и ножът проблесна пред очите му. Успя да го парира при втория удар. Нападателят беше дебел китаец в карирана пижама, а потта по лицето му лъщеше под зеленикавата светлина на нощните лампи в стаята.

Нокс успя да избие ножа от ръката му и го изрита надалеч. Мъжът го изрита в бъбреците и Нокс се преви надве, изненадан колко много боли.

Съвзе се дотолкова, че да парира още един ритник, след което се изправи рязко и заби коляно в слабините на нападателя, довършвайки го с юмрук в гърдите. Мъжът се свлече на пода. Жена му се разпищя и изскочи от леглото, прикрила тялото си с чаршафа. Спъна се в единия му край, част от голотата й се разкри, а в опита си да се прикрие отново, се спъна повторно и падна.

Нокс се зае да налага мъжа й, изливайки цялата ярост в юмруците си.

— Вземал си пари за проекта на „Ксуан Тауър“?! — извика Нокс на мандарински. — Ще го отречеш ли? — изсъска той и стисна мъжа за гърлото.

— Ти си боклук! — изхърка мъжът в отговор.

Нокс стисна още по-силно.

Жената все още се опитваше да се прикрие с чаршафа, но не успяваше. Хлипайки, тя се завлачи по задник към стената и се сви там.

— Сега

ще те питам за този, който ви е носил парите… — започна Нокс.

— Майната ти!

Нокс го замъкна към широките френски прозорци.

— Всички хора падат от високо с една и съща скорост — каза той преднамерено бавно и добави: — Както сам ще разбереш.

— Съпруже! — извика жена му.

Нокс чу движението на Грейс, преди да я види. Миг по-късно тя вече се беше надвесила над хлипащата жена.

— Дръж си езика зад зъбите или ще ти го откъсна! — заплаши я тя, след което прекоси стаята и отвори прозореца вместо Нокс.

Жертвата в ръцете на Нокс осъзна численото им превъзходство; видя, че прозорците се отварят и извика:

— Wei! Да! Вярно е. Всичко е вярно.

Нокс клекна до него и го разпита, докато Грейс се върна при съпругата му, за да я завърже и да й запуши устата. Миг по-късно тя вече излизаше от апартамента.

Мъжът си призна за получаваните подкупи в замяна на „спокойствие на строителната площадка“, но твърдеше, че не знае нищо за изчезването на Лу и за настоящото му местонахождение. Нокс го предупреди, че ако ги издаде на полицията или дори на охраната в сградата, това ще доведе до мигновено изтичане на новината за подкупите в публичното пространство.

Както се бяха разбрали предварително, Нокс не отиде на петия етаж при Грейс, а тя не се качи повече на дванадесетия. Вместо това той слезе през аварийното стълбище и се върна да я чака при скутера. Тя се появи след по-малко от пет минути, а лицето й лъщеше от пот.

— Има ли нещо? — попита Нокс.

— Нищо… — отвърна тя.

— Остана още един.

— Но е късно.

— Или по-скоро рано — отвърна той. — Да, така е, но си струва да опитаме. Ти какво ще кажеш?

— Да, добре — съгласи се тя, изненадана, че я бе попитал за такова нещо.

Последната им спирка бе на място, което се споменаваше в една съвсем лаконична бележка на Данър: „Скорошна добавка към маршрута. Много тясна алея. Приземен етаж, втора или трета врата. Задънена улица“. Не обясняваше нищо за лицето, нямаше и точен адрес или апартамент. Още по-притеснителен беше фактът, че Данър го беше определил като „задънена улица“ — тясна като фуния и с ограничен достъп, което би направило уязвим всеки, влязъл вътре.

— Това не е на добре — каза Нокс, докато бяха спрели на светофар по маршрута, показван им от джипиеса. — Нямаме достатъчно информация. На Данър също му се е сторило подозрително.

— Това е една от последните спирки на Еди — отвърна Грейс, напомняйки му за гласовата бележка. — Ако разполагахме с точна дата, това може много да ни помогне със счетоводните документи на „Бертолд“.

— Ако въобще успея да ти намеря документите — отбеляза Нокс.

— Ще ги намерим.

Ислямският квартал беше малък, но много гъсто населен. Навсякъде се мяркаха шарени дрехи и улиците миришеха на храна.

Нокс отново огледа входа на тясната алея встрани от улица „Пинг Уанг Джи“ и впечатлението на Данър се потвърди и у него — това наистина беше задънена улица.