Шанхайска афера
Шрифт:
Чи бе твърде добре обигран, за да позволи каквато и да било емоция да се изпише на лицето му.
— Първото от двете плащания се е състояло на десето число миналия месец или поне някъде около тази дата — продължи Грейс, припомняйки си датата, отбелязана в гласовите бележки на Данър.
Погледът на Престън Чи се прикова в нея; мъжът явно се чудеше какво да каже.
— Скъпо момиче — започна той, — намираме се пред края на проекта по изграждането на „Ксуан Тауър“. Нормално е да са възникнали някакви непредвидени разходи.
— Трябвало е да
Тя знаеше, че Чи лично се бе занимавал с контрола на подкупите, давани от „Бертолд Груп“, и участваше в цялата афера като буфер, който да защити Маргарт.
— Идеята е, че у тези мъже се е пробудил интерес заради усилията ни да намерим господин Лу — продължи тя. — От съществено значение е да узнаем точната им роля. Ако мога да го кажа направо: трябва да знаем дали те са наши врагове или приятели. Към настоящия момент по поведението им може да се съди, че са по-скоро противници.
Дискретно почукване на вратата на частния салон я прекъсна. Престън Чи придоби още по-раздразнено изражение, когато цяла върволица келнери влезе през вратата и им сервира дим сум 20 . Наляха им чай и изчезнаха също толкова бързо, колкото се бяха появили. Храната остана на помощната количка за сервиране, докарана до Маргарт, който напълни чиниите.
— Каква е била целта на тези плащания? — попита Грейс.
Сякаш изведнъж изгубил апетит, Маргарт остави клечките си за хранене върху малката порцеланова поставка до вилицата си.
20
Вид традиционни китайски хапки, използвани като предястие. — Б.пр.
— Въпросите ви започват да стават нахални — предупреди я Престън Чи.
— Тази информация е важна за изпълнението на задачата ни и за нашата сигурност — отвърна тя. — Разплащания, изнудване… Плащанията имат ли нещо общо с филма, който се снима? С липсващия оператор?
Маргарт я изгледа с пронизващ поглед, а Чи невъзмутимо продължи да похапва от предястието си, за да не изстине.
— За пръв път научих за проблема едва преди няколко дни — каза Маргарт. — Заклевам се, че нямаме нищо общо с това.
— А за най-скорошните плащания? — попита Грейс.
— Както и Престън спомена, това е неизбежно към края на всеки проект и касае обичайните непредвидени разходи — обясни Маргарт. Сетне млъкна за миг, за да си поеме дъх. — Надявам се и обещавам, че ще направим всичко възможно да върнем господин Лу обратно. С вашата помощ, разбира се. Определени финансови въпроси обаче следва да останат конфиденциални. Както можете да си представите, тук става въпрос за милиони долари и ако това имаше нещо общо с господин Лу, каквото и да било, то нямаше да се поколебаем и за миг да споделим информацията с вас. Разбирате ли? Ние не сме глупаци, госпожице. Искаме същото, към което се стремите и вие.
Хрумна
— Последните увеличения по фактурите на нашите подизпълнители бяха одобрени и заплатени, това е всичко — намеси се и Чи. — Причината да наемаме подизпълнители е, че някой трябва да се заеме именно с непредвидените неща, които възникват в последния момент.
Грейс много добре знаеше защо се наемаха подобни подизпълнители — за да може криминалните деяния около подкупите да бъдат прехвърлени на някого другиго. Но прехапа език и замълча.
— Много добре. Благодаря ви — каза тя накрая.
— Слушайте — започна Маргарт, — няма да ви лъжа: ако счетоводните документи на Лу, засягащи подкупите, излязат в публичното пространство, това може да ни довлече много неприятности. Искаме и трябва да си върнем тези записи, но без съмнение на първо и единствено място поставяме задачата да върнем Лу и Данър невредими, точно както ви казах и преди. За всичко необходимо в тази връзка сме на ваше разположение — заключи той.
— Ще се радвам да ми предоставите годишните финансови отчети — напомни Грейс.
— Не виждам с какво ще помогне това — обади се Чи с пълна уста, като не спираше да дъвче, поднесъл чинията с хапки към брадата си.
— Помолих ви за това още в самото начало… — Грейс се извърна към Маргарт.
— Така е. Очаквах, че досега ще сте ги получили. Престън, помолих Гейл да се погрижи за това. Какво става? Нали ще провериш въпроса вместо мен? — Маргарт погледна към подчинения си.
— Разбира се.
Маргарт, изглежда, бе изпаднал в безизходица. Чи продължи най-невъзмутимо да отпива големи глътки от бирата си, докато началникът му едва бе докоснал своето блюдо. Клечките в ръцете му трепереха, докато си вземаше миниатюрно парченце вон-тон, обвито в ивица свинско филе, и го поднасяше към устните си… Това явно бяха първите признаци на разклатеното му душевно равновесие…
Грейс веднага разбра какво ставаше. Престън Чи нямаше никакво намерение да й даде достъп до годишните финансови отчети, което я караше да ги иска с още по-голямо любопитство.
А Маргарт, от друга страна, изглежда се опитваше да бъде неин съюзник.
12:50 часа
квартал Чаннин
Шанхай
Нокс се събуди от звука на звънящия айфон и мигом се разсъни.
— Да? — вдигна той и се огледа за Грейс. Беше спала на дивана, където сега се виждаше само прилежно сгънатото й одеяло. Но нея самата я нямаше. Часът вероятно бе някъде към обяд.
— Аз съм — обади се Дулич.