Шанхайска афера

Пиърсън Ридли

— В такъв случай може би ще обърнеш внимание и на пътните разходи на господин Маргарт, нали? — попита Селена.

Обикновено Грейс се занимаваше с пет или шестцифрени суми и загриженият въпрос на асистентката я заинтригува.

— Ако имаш някакви проблеми с това да отразиш разходите в баланса — каза внимателно тя, — с удоволствие бих ти помогнала.

— Искам само да се знае, че не беше моя идеята да се променят отделни записи от отчета по кредитните му карти. Това престъпление ли е? — попита тя.

— Постоянно се случва, скъпо момиче. Не се тревожи — успокои

я Грейс, но вътрешно ликуваше. За какво му беше на Маргарт да иска от асистентката си да коригира цели редове от сметката по кредитните му карти? Дали беше купувал подарък за жена си от парите на фирмата? Или пък поддържаше любовница? Дали това въобще имаше някакво значение? — Целта на работата ми не е да обвинявам някого — продължи Грейс. — Когато открия проблеми, трябва да предложа начин как те да бъдат отстранени и във фирмата да се установят правилни счетоводни практики.

— Премахнах записите от съображения за сигурност — оправда се момичето. — Господин Чи ми нареди…

— Така ли?

— Каза ми, че конкурентите ни правят всичко възможно да крият подобна информация за собствените си фирми.

— Да, така е. Предполагам, че пътуванията на шефа биха представлявали интерес за мнозина — отговори внимателно Грейс. Не можеше да си позволи да покаже, че изгаря от нетърпение да научи нещо повече, но съобразявайки се с камерите и микрофоните, реши да приключи разговора дотук. — Какви бяха датите на тези пътувания? — попита тя. — Имаше ли някакви по-особени разходи? Това може да ми помогне да ги засека в отчетите.

— Ами хотел и няколко вечери в Чунмин Сити. Човек би си помислил, че е било заради голфа. Господин Маргарт често играе голф за сметка на компанията и плаща през кредитната карта. Но тук не ставаше въпрос за голф, беше пътувал с господин Чи. Значи е било по работа. Няма как да е пътувал за удоволствие и господин Чи да е бил с него.

— Сигурна съм, че е било така, не се безпокой — отговори Грейс. — Може би ако ми дадеш точните дати… мога да ги погледна, просто за всеки случай… — опита отново тя.

— Беше в средата на септември, но не си спомням точния ден. Трябва да е било някъде към уикенда на втората седмица, но със сигурност не беше в работен ден, в това съм сигурна. Стана ми странно, че господин Чи е пътувал с него! Двамата заедно да заминат за уикенда… — изкиска се Селена.

— Става въпрос за работа — съгласи се Грейс просто за да има какво да каже и да продължи разговора, докато умът й трескаво прехвърляше чутото.

В гласовата си бележка Данър беше отбелязал датата на плащането към монголците — 17 септември, а тя бе получила съобщението от Еди в гласовата си поща десет дни след това — на 27-и. Значи пътуването на Маргарт до остров Чунмин трябваше да е свързано с Еди Лу — семейство Лу живееше на острова, както и нейните родители. Дали това пътуване не обясняваше нежеланието на Маргарт да й покаже по-подробни счетоводни сметки, въпреки че откликваше на останалите й молби? И беше ли това по някакъв начин свързано с отвличането на Лу?

Селена се замисли за момент, отпи от чая си и зарея поглед в прекрасната гледка навън, сменяйки темата:

— Господин

Маргарт не харесва господин Чи — предпазливо сподели тя. — Не мога да си представя да са пътували заедно за удоволствие, да са прекарали цял уикенд в един и същи хотел. Трябва да е било по работа — заключи момичето.

— По каква работа? — попита Грейс.

— Господин Чи следи спазването на сроковете за изпълнение на текущите ни проекти — заяви Селена, горда да покаже, че знае толкова много за големите шефове в компанията.

— Тогава това лесно може да се обясни! — усмихна се Грейс. — А проектът на остров Чунмин е…

Погледът на Селена изведнъж се изостри.

— Не искам да любопитствам — побърза да я успокои Грейс. — Опитвам се само да направя най-доброто, за да те държа настрана от евентуални проблеми с американските данъчни власти. Щом това не е зависело от теб…

— Разбира се, че зависи от мен. Самата аз лично се занимавам с делата на господин Маргарт — прекъсна я Селена.

— С всички дела, освен с това пътуване до остров Чунмин…

— Това пътуване е първото подобно, което той предприе… — допълни момичето.

— Но отчетната декларация е била променена — напомни й Грейс. — Значи все пак съществува някакво доказателство за него.

— Разбира се, че съществува! Все още имам оригиналната декларация и копие от нея винаги може да бъде поискано — каза Селена.

Грейс се опита да изрази изненада от чутото.

— Мога да поискам тези данни веднага щом се върна в офиса — продължи момичето. — Ще ти ги изпратя, щом ги получа.

— Ти си много умна — усмихна се Грейс.

14.

13:25 часа

квартал Хуанпу

Рибният пазар беше останал на три пресечки зад гърба му, когато Нокс забеляза отражението на зеления мотоциклет в една витрина пред себе си. Продължаваше да ръми и времето беше мрачно. Нокс се движеше бързо на юг, а монголецът го следваше. Обяснението на Дулич за таксиметровия шофьор и за това как го бе проследил изглеждаше невероятно, дори невъзможно. Много по-реално беше монголецът да го е забелязал, докато двамата с Грейс бяха в тясната уличка в неговия квартал, и да бе проследил регистрацията на скутера. Нокс си напомни по-късно да попита Фей за това.

Запъти се към „Града на електрониката“, огромен триетажен търговски комплекс, намиращ се на пресечката на улица „Ксинян“ и „Фукси“. Отвътре комплексът представляваше лабиринт от дълги и тесни алеи, минаващи между стотиците павилиони и магазини, претъпкани с всевъзможни електронни устройства, странни дрехи и кухненски уреди.

Посрещна го глъчка и разпалено пазарене. Качи се с ескалатора до втория етаж, сви вдясно и плесна една банкнота от сто юана върху издраскания плот на първия изпречил му се павилион. Побутна служителя с табелка „Кени Джи“ на ревера и на развален мандарински му обясни, че го преследва някакъв монголец, който мрази чужденците. „Несъмнено е пладнешки обирджия“, добави той за повече достоверност.