Шанхайска афера

Пиърсън Ридли

— Превърнах я в неволен съучастник — отвърна Грейс.

— Понякога говориш точно като китайка — отбеляза Нокс.

— А ти почти винаги се държиш като глупак — върна му го тя.

— Май не е лошо и двамата да поспим — уморено каза той.

— Трябват ми записите на Еди.

— Мисля, че това го решихме още преди седмица.

Грейс го погледна, а в очите й се четеше умора и отчаяние.

— Счетоводителите на „Бертолд Груп“ са обединили всички плащания към консултантската фирма на Еди в общо перо, което е част от главното счетоводство. Доколкото мога да определя, опитвали са се да представят плащанията като обичайни бизнес

разходи. Проблемът в случая е, че когато това перо набъбне неимоверно, както е сега, за одиторите светва червена лампа — каза тя и му посочи един ред на страниците с числа.

Нокс се престори, че следва мисълта й.

— В този случай допълнителни двеста хиляди долара са били платени на консултантската фирма на Еди. Важно е времето на плащанията, Джон. Първо, добавени са двеста хиляди — продължи тя и проследи с пръст колоната от числа. — После, след по-малко от седмица, Маргарт е направил пътуване до остров Чунмин, за което е поискал редактиране на разходите — отбеляза тя и се върна на предишната страница. — След това има второ плащане на още двеста хиляди щатски долара, и то в същия ден, в който е изчезнал Еди.

— Четиристотин хиляди! — подсвирна от изумление Нокс. — Ето защо не искаха да ти дадат достъп до счетоводните документи. Трябваха ти само няколко часа, за да направиш връзката.

— Има стотици начини за прикриване на подобни неща. Тези или са твърде арогантни, или въобще не им пука — и двете са престъпление от счетоводна гледна точка.

— Значи са направили две фалшиво раздути плащания до някого, вероятно на монголците. Благодарение на Сержанта знаем, че монголците имат връзки в Пекин. Което означава, че плащанията са заминали на север. Това обаче доближава ли ни по някакъв начин до освобождаване на похитените? До намирането им? Искам да кажа, това е добре, прекрасно е… — заяде се той, — но ние така или иначе вече знаехме, че монголецът иска да намери Лу не по-малко от нас. Така че… тези данни само ни отклоняват от основната цел.

— Селена твърдеше, че Маргарт и Престън Чи никога не биха пътували заедно, освен ако не става въпрос за някакъв бъдещ проект — отвърна Грейс и почти шепнешком добави: — Свържи това с Пекин, където правителството разрешава най-големите строителни проекти. Еди не е плащал на монголеца, за да подпомогне строителството на „Ксуан Тауър“ — плащал е за информация по някой нов правителствен проект. Подобни начинания може да струват милиони.

— Това са само спекулации — напомни й той.

— Не. Това са логически заключения, базиращи се на проучената информация. Трябва да действаме! — подкани го тя.

— Е, значи Лу е правил паралелни плащания? За какво му е било на монголеца да му обръща каквото и да било внимание след това?

— За да защити пекинския си шеф — заключи Грейс. — В случай че Еди се разприказва.

Екзекуциите на представители на ръководния елит не бяха рядкост в Китай, но последната се беше състояла преди доста време.

— Интересно — отбеляза Нокс. — Но пак ще повторя: това не ни доближава до спасяването на похитените.

— Слушай — започна тя, — Маргарт ни нае, за да измъкнем Лу. Но самият той може би е толкова притиснат, колкото и човекът в Пекин. Ако „Бертолд Груп“ бъде замесена в някаква афера с подкупване на правителствен представител, той ще е този, който ще отиде в затвора. Австралийците получиха по дванадесет години — добави тя, като имаше предвид скорошен съдебен процес, който бе влязъл

в челните заглавия на световната преса. — Може би се надяват, че могат да договорят с прокуратурата измъкване от наказателно преследване по плащанията за „Ксуан“, но не и ако парите са толкова много и са изпращани директно в Пекин.

Нокс нямаше намерение да повтаря вече казаното.

— Може би данните на Еди потвърждават именно това — предположи Грейс.

— Не искам да бъда груб, но на кого му пука? Честно казано, вече ми е все тая кой на кого е плащал. Искам само адрес. Искам да ги измъкнем.

За известно време Грейс запази мълчание.

— Записите на Еди са единственият възможен източник на информация — каза тя.

Нокс притвори очи и се опита да запази спокойствие. Очевидно потокът на парите бе достатъчно занимателен за счетоводителката, но на него вече беше започнало да му писва. Естествено, че плащането на огромни суми към монголеца и чрез него към Пекин беше важно.

— Може би Йонг Ченг стои зад отвличанията — предположи той на глас. — Все пак неговите хора бяха в уличката. Той знаеше, че си наета от „Бертолд“, така че очевидно има вътрешен човек там. Искаше от теб да изоставиш Маргарт, да направиш нещата още по-трудни за него. Може би с него ще можем да направим размяна срещу заложниците.

— Ако Йонг Ченг държеше Еди, той щеше да разполага и с информацията му. Не той е похитителят.

— Знаеш ли какво? — ядоса се Нокс. — На кого ли му пука? Важното в момента е това, че при липсата на Сержанта няма как да получим парите за откупа. И няма да им предаваме счетоводните сметки, докато не разберем с каква точно информация разполагаме — заяви Нокс.

— Отново не мога да разбера това какво общо има — призна си Грейс.

— Сметките на Лу може да ни разкрият кой трябва да се страхува най-много и кой има да губи най-много. Следователно кой ще плати най-много.

— Джон, на мен ли говориш?

— Счетоводните сметки са наградата… — продължи Нокс. — Те обясняват наблюдението над апартамента на Лу, както и нападението над нас.

— И двамата искаме едно и също, макар и с различни мотиви — обясни Грейс. — Трябват ни записите на Еди.

— Звучиш като брачен консултант — пошегува се той.

— Недей да се надяваш прекалено! — скастри го Грейс.

— Както и да е! — възкликна Нокс. — Веднъж щом се доберем до записите на Лу, можем да ги предложим за продажба — на Йонг Ченг, на монголците, може би дори и на Маргарт.

— Искаш да продадем информацията за пари? Да съберем нужната сума за плащане на откупа? — проследи мисълта му тя.

— Ти май каза, че не разбираш какво говоря — усмихна се той. — Ейми познава един човек… И аз съм го срещал няколко пъти, той продава видеоигри и е голям компютърен спец. Може би той ще ни помогне.

— Ами обади му се — с нежелание отговори Грейс. — Селена обеща да ми даде копие от редактираната декларация по кредитната карта на Маргарт. Ще й напомня, че я чакам. Това също може да ни е в помощ.

— Няма нужда да се ентусиазираш толкова при мисълта, че Ейми ще ни помага — пошегува се Нокс.

— Това няма нищо общо с теб. Става въпрос за нещо китайско, което не можеш да разбереш — отвърна тя.

— За достойнство ли? Разбирам какво е достойнство.

— Западняците придават на достойнството интелектуално значение. Китайците обаче го преживяват истински. Нещата са много по-различни, отколкото мислиш — заяви Грейс.