Шанхайска афера
Шрифт:
Изненада Ли Шу и Ми Хо, две от най-добрите й моделиерки, които тъкмо заплитаха нов модел колиета по дизайн на клиента. Момичетата не бяха свикнали шефката им да се появява откъм задното стълбище и едва не изпопадаха от изненада. Ейми ги поздрави и се отправи директно към сейфа.
— Питал ли е някой за мен? — заинтересува се тя, докато все още беше с гръб към тях.
— Само някои от редовните ни клиенти — отвърна Ми Хо.
— А непознати?
— Не.
— Ако идват такива, да знаете, че не сте ме виждали. Разбрахте
Сейфът пред нея се отвори. Ейми свали колието си и използва един от двата ключа, прикрепени към него, за да отвори по-малката вътрешна врата.
— Да — отвърнаха в един глас момичетата.
— Нали ще ми съобщите веднага, ако някой подозрителен пита за мен?
— Да, разбира се… — отвърна Ми Хо от името и на двете. И попита: — Наред ли е всичко?
— Така като ме гледаш, дали всичко е наред? Да не мислиш, че се шегувам — ядосано отвърна Ейми.
— Съжалявам — сведе поглед Ми.
И двете момичета не бяха виждали шефката си толкова напрегната. Ли Шу забеляза пачките юани, които Ейми прехвърляше в чантата си — бяха поне 40 000, ако не и повече. Цяло състояние!
— Искам магазинът да работи нормално! — даде нарежданията си Ейми, докато заключваше сейфа и затваряше външната му врата. — Ако някой пита за мен, кажете, че съм излязла на среща с клиенти и не знаете къде съм. Ще ми се обаждате само в краен случай, а след това ще им казвате, че не сте могли да се свържете с мен. Отивам извън града за националния празник.
— Много добре — каза едното от момичетата.
— Ще говорите само това, което ви казах — предупреди ги още веднъж тя.
— Разбира се.
— И без излишно бърборене! — обърна се тя директно към Ли Шу. — Това не е игра, племенничке. Дръж си устата затворена. Чистият ум означава и чисто сърце. Клюкарстването ти може да ми навлече много беди.
— Добре, лельо, обещавам… — изчерви се момичето и сведе поглед.
— Заключете вратата след мен. Защо досега не бяхте го направили? — попита Ейми. — Що за глупост да оставите отключено! Заключете и не отваряйте повече!
Близо до изхода бе поставена голяма табела с надпис на мандарински, че аварийните изходи никога не трябва да се заключват. Ала нито една от двете млади жени не възрази.
Ейми се измъкна от задната врата на магазина и се насочи към аварийното стълбище. Щом чу ключалката да се превърта зад гърба й, всичките й сетива се настроиха за тревога. Усети силен аромат на мъжки одеколон, който със сигурност не беше доловила преди минута, и тъй като беше предпазлива по природа и бе станала крайно изнервена покрай Нокс, забърза надолу по стълбите.
Няколко пъти прокле наум хората от поддръжката на сградата, които не бяха сменили много от изгорелите крушки по стълбите. „Толкова тъмно ли беше допреди миг?“, замисли се за момент тя.
Иззад гърба й се чуха забързани стъпки. Стигна до следващата междустълбищна площадка и изведнъж
Скована от страх, Ейми трябваше да се овладее, за да не припадне. Чувстваше се така, сякаш се опитваше да достигне до повърхността, плувайки от много надълбоко.
Нозете й се свлякоха надолу по стълбите. Втори мъж я хвана откъм гърба, а първият я повдигна за краката.
Слязоха до последната площадка и стигнаха до една редица врати. Ейми зарита силно, за да се освободи, хвана се за една от отворените врати и я запрати с всичка сила към главата на мъжа, който я държеше за краката. Той я пусна, а Ейми успя да измъкне дясната си ръка от хватката на този отзад. Заби лакът в гърлото му и падна на стълбите, когато и той я изпусна. Една от вратите край тях се затвори с трясък. Ейми успя да се изправи и изтича обратно в сградата, минавайки покрай редица коридори и павилиони.
Избутваше продавачите настрана, опитвайки се да избяга от преследвачите си. Имаше предимство, че познава мястото: както магазините, така и собствениците им.
Двамата мъже след нея се разделиха и поеха по отделни коридори между павилионите. Опитваха се да я приклещят в капан. Тя се затича, падна на ръце и колене и пропълзя в първия магазин за дрехи, изпречил й се отляво.
— Сестро! — извика тя на продавачката. — Обирджии! Крадци! Трябва да ми помогнеш! Вратата! Вратата!
Жената зад щанда не се поколеба нито за миг. Изтича до задната част на магазина, плъзна няколко от закачалките с дрехи настрана и отвори скритата врата на складовото помещение. Повечето магазини имаха такива тайни малки складове.
— Не казвай нищо! — предупреди я Ейми, докато припълзяваше вътре, и вратата бързо се затвори зад нея.
19:40 часа
Двамата мъже достигнаха едновременно до мястото, където коридорите между павилионите се пресичаха, и си размениха безмълвни погледи. Бяха я изпуснали. Водачът махна с ръка на партньора си и двамата отново се заеха да претърсват мястото павилион по павилион.
Надничаха зад щандовете, смъкваха полици и закачалки на пода и ругаеха шумно.
19:41 часа
Ейми чу виковете на продавачката, последвани от трошене на стъкло и пластмаса. Оглушителна плесница накара жената да замлъкне. След това се чу тракането на закачалки.
Вратата на скритата стая се отвори.
Ейми удари първия от нападателите с една телена закачалка и одраска гърдите му дори през дрехата. Мъжът извика и скочи към нея, но тя успя да му се измъкне и да цапардоса и втория нападател. Ноктите й оставиха дълбоки червени следи по шията му и той я пусна.