Шанхайска афера

Пиърсън Ридли

— Ще се отнесем с тях с най-голямо внимание и ще предприемем всички необходими предохранителни мерки — обеща Фен.

— Ти лично ще се заемеш с това.

Ако допуснеше провал, това щеше да означава смъртна присъда за кариерата на Фен Ки. След това трудно щеше да си намери работа дори и като нощен пазач в някой магазин.

— За мен е чест да ми гласувате доверието си — излъга той.

Мобилният телефон на Йонг, оставен на бюрото, иззвъня. Той погледна номера. Беше секретарката му Катрин. Доста късно бе за обаждане от нея, вероятно

момичето беше премислило последните му предложения. Йонг Ченг побърза с досада да отпрати Фен, за да не слуша разговора.

През прозореца в далечината се виждаха светлините на кацащ на летище „Пудон“ самолет — без съмнение поредната летяща машина, пълна с чужденци. Отровата не спираше да се влива в страната.

— Да? — вдигна той.

— Получих обаждане от госпожа Йойа Чу — каза секретарката на шанхайски. — Тя иска да се срещне с вас.

Отначало Йонг Ченг реши, че това е някаква глупава шега, тъй като двамата с Фен току-що бяха говорили точно за нея.

— Сър?

— Лично с нея ли разговаря? — попита Йонг Ченг.

— Да. Тя иска по възможност да се срещнете още тази вечер. Информирах я, че вероятно сте свободен.

— В моя офис. След петнадесет минути — едва успя да сдържи вълнението си той и поглеждайки часовника си, добави: — Ще можеш ли да го организираш?

— Да, разбира се — отвърна асистентката.

— Искам и ти да си зад бюрото си.

Беше въпрос на престиж.

— За мен ще е удоволствие — отвърна момичето.

— Нека да бъдат тридесет минути — великодушно отбеляза Йонг Ченг, давайки на Катрин малко повече време, за да може да стигне до офиса. — Качи я по частния асансьор! — нареди той. Никой друг, освен него самия нямаше право да използва частния асансьор на сградата.

— Тридесет минути — ведро отвърна Катрин.

— Добре се справяш — похвали я още веднъж той. Ако изиграеше правилно картите си, до края на вечерта можеше дори да спечели специалните услуги на момичето.

Обади се на Фен и му нареди да се върне обратно в офиса.

— Ще трябва да инсталираш устройства за видео- и аудиозаписване в този офис през следващите тридесет минути — каза той.

— Но това е… — отвърна объркано Фен и трескаво погледна часовника си, ала миг по-късно се усети и добави: — Да, веднага се заемам!

Петък, 1 октомври

Размяната

17.

01:15 часа

Крайбрежният булевард

— Какво неочаквано удоволствие! — приветства я Йонг Ченг на шанхайски, когато Грейс пристигна.

Тя пъхна ръка в чантата си и извади флашката.

— Това са счетоводните записи на Лу — отвърна тя на мандарински, тъй като намираше шанхайския диалект за твърде груб и недодялан за водене на бизнес преговори.

Очите на Йонг Ченг светнаха от задоволство. Обикновено в погледа му се четеше известно

превъзходство и той изглеждаше така, сякаш се интересува от случващото се, но никога не бе твърде въодушевен от него.

— Да не би да се предполага, че трябва да знам за какво говорите? — попита той.

— Вероятно не — отвърна Грейс, прибирайки флашката обратно в чантата си. — И тъй като не знаете, бих предложила да обсъдим нещата по друг начин. Да речем просто, че съдържанието на флашката е кодирано с доста добър код, а разшифроването му изисква да се обадя на един човек от точно определен телефон в точно определено време. И при всички положения това не може да стане днес преди обяд — уточни тя.

— Да предположим, че мога да се досетя какво имате предвид под „счетоводството на Лу“ — кимна Йонг Ченг и се усмихна.

Грейс затвори чантата си и магнитчето на закопчалката изщрака.

— Ще очаквам вашето предложение при наддаването, но за сума, не по-малка от сто хиляди долара, до девет часа сутринта. Доставката й трябва да стане преди обяд — каза Грейс.

Йонг Ченг се ухили като котарак.

— Така ли? — попита той. — Нали ви предупредих за работата с Маргарт? Трябваше да приемете моето предложение.

— Може би не е твърде късно за това — отвърна Грейс.

— Продаването на фирмени тайни е наказуемо деяние, госпожице Чу — предупреди я той.

— Както и купуването им — напомни му кратко тя и се огледа из офиса. — А заради записващите устройства, с които вероятно е претъпкано това място, ще кажа само, че вие бяхте този, който нарече тези файлове „фирмени тайни“, а не аз. Доколкото знам, данните не са собственост на дадена фирма, а са частна собственост на Едуард Лу. Той ми е осигурил достъп до тях, а самият Лу в момента е в плен и силно се нуждае от средства, за да бъде гарантирано безопасното му освобождаване.

Йонг Ченг усети как по челото му избиха ситни капчици пот. Ако камерите не записваха, можеше да смаже тази змия! Тя му беше докарала само проблеми.

— Това, което искате, е… Невъзможно е огромно количество чуждестранна валута да бъде събрано за толкова кратко време… Вероятно юаните също могат да свършат работа?

— Само щатски долари — заяви категорично Грейс. — Предложилият най-висока оферта печели. В девет сутринта.

— Сто хиляди? За толкова ми трябва поне седмица, дори две. Банките… Нали се сещаш? — продължи той. — А до днес на обяд… Абсурд!

— До обяд — каза тя и се изправи. — Катрин има телефона ми.

— Тя ще ви покаже пътя до изхода.

— Ще очаквам обаждането ви — рече Грейс на излизане.

— Стъпвайте внимателно, госпожице Чу. Поемате голям риск.

— Bu ru hu xue yan de hu zi — отвърна тя, което буквално означаваше: „Как можеш да заловиш тигърчетата, без да влезеш в леговището на тигъра“.

— Колко точно са другите наддаващи? — поинтересува се той.

— Достатъчно.

— При същите условия ли?