Шанхайска афера

Пиърсън Ридли

— Всичко ще бъде наред — увери я той, въпреки че и сам не вярваше на думите си.

Качиха се по стълбите и излязоха на нивото на улицата. Нокс провери дали телефонът му има обхват, след което побърза да се заеме с инструкциите, дадени от Козловски.

Набра номера.

— Фирма „Уайт Стар Риълти“ — чу се гласът на китайка от другия край на линията, но жената говореше много добър английски.

— Обаждам се за Франсис.

— Франсис

не е тук.

— Трябваше да ви позвъня снощи — каза Нокс и затвори.

Минута по-късно телефонът му звънна отново и той вдигна:

— „Уайт Стар Риълти“ — каза същият глас.

— Търся двустаен апартамент в Шанхай с гледка към реката — обясни той. Това означаваше измъкване от Шанхай; предпочитан начин за транспорт — по вода.

— Момент, моля — каза гласът.

Нокс зачака. Айфонът превключи линията и издаде слаб писукащ звук.

— С какво мога да ви помогна? — обади се друг женски глас. — Имате ли някакви ограничения?

— Не искам да е по-високо от двадесет и четвъртия етаж — каза Нокс. Тоест: „не по-късно от полунощ“.

— С колко легла? — попита жената. Тоест „колко човека ще пътуват“.

— Пет.

— Моля, изчакайте, за да проверя — каза жената и Нокс зачака. Линията пак превключи. След малко тя се обади отново: — Имаме хубав апартамент с прекрасна гледка, която може би отговаря на изискванията ви. Намира се на южната страна на булевард „Жонгшан“, номер 1800. Една от представителките ни може да се срещне с вас там, за да видите жилището…

Нямаше адрес бул. „Жонгшан“ 1800. Но 18:00 означаваше шест часът вечерта и на адрес „Жонгшан Юг“ 600, където се намираха фериботният терминал „Донгмен Луду“ и хотел „Индиго“.

— На кой етаж? — поинтересува се Нокс. Тоест: по кое време.

— На двадесет и първия етаж. В осем часа — каза гласът. В 21:00 вечерта. Умишлено бяха споменали и час, за да подведат евентуалните подслушвачи.

— Благодаря — каза Нокс. Не беше сигурен как щяха да осъществят връзката, когато отидеха до терминала, но щеше да мисли за това по-късно.

— Оценяваме вашето запитване и възможността да ви бъдем от полза — заключи жената и линията прекъсна.

Нокс прибра телефона в джоба си.

— Петима души ли? — попита Грейс.

— Няма да оставя Сержанта — каза й Нокс. — Първо ще измъкна вас тримата, а след това ще се върна за него.

— Господин Дулич може и сам да се погрижи за себе си — каза тя. — Господин Праймър няма да позволи да му се случи нищо лошо.

— Точно както нищо лошо не се случи и на нас — саркастично отбеляза той. — Сержантът може да бъде пожертван, ние — също. Сами се забъркахме в това. Вие излизате от играта — ти, Данър и Лу. Те и двамата се нуждаят от медицинска помощ. Двамата със сержанта ще ви последваме. Няма да спорим за това! — настоя Нокс.

Грейс го изгледа, готова да възрази, но вече

се намираха на улицата, сред хаоса на тълпите и обилно леещия се дъжд.

18:15 часа

Нокс махна и спря две моторикши — те бяха по-безопасни от такситата и градския транспорт.

Грейс и Данър се качиха и седнаха на пластмасовите седалки под скъсания от вятъра гюрук, а Нокс помогна на Лу да се качи при него в първата рикша. Водачите управляваха триколесните моторни колички в лентата за велосипеди и мотопеди.

Двадесет минути по-късно стигнаха до фериботния терминал и хотела зад него. Хиляди китайци се редяха по улиците в очакване на фериботите. Мракът се спускаше бързо и тълпите ставаха все по-нетърпеливи, изнервени и ядосани.

Четиримата влязоха в хотел „Индиго“, отново измокрени до кости. Нокс каза на рецепционистката, че го изпращат от „Уайт Стар Риълти“. Заведоха ги до две стаи на втория етаж, разположени в двата края на дългия коридор. Нокс никога не вземаше стаи на по-високо от петия етаж. Декорацията бе в европейски стил с много елементи от неръждаема стомана и матирано стъкло.

Нокс и Грейс огледаха раната на Лу. Грейс се опита да го заговори на мандарински, но Едуард Лу се криеше някъде зад празния и кървясал поглед на това, което бе останало от него.

— Доста е зле — отбеляза тя.

— Да — съгласи се Нокс. — Не ни остава много време.

Грейс се извини, отиде до тоалетната и се върна със сресана коса. Данър беше заспал в мига, в който го бяха оставили на леглото. Нокс и Грейс изправиха Лу и сложиха лед на раната му.

Нокс поръча румсървис и много черен чай. Очертаваше се дълга нощ.

— Трябва да поговорим — каза му Грейс. — Да отидем в другия край на коридора.

— Не можем да оставим тези двамата сами — отбеляза той.

— Само за пет минути — настоя тя.

— Имам разменната монета — каза Нокс, потупвайки отново джоба на якето си. — Тук е записът от видеокамерата. С това трябва да успея да купя билет към къщи за Сержанта, но не ми остава много време за действие. Може ли да поговорим по-късно, когато се върна?

Грейс поклати глава, но не се опита да го спре.

— Обещавам ти, че ще поговорим — успокои я той, излезе от стаята и се запъти към другата в противоположния край на коридора.

Нокс набра номера на айфона на Дулич. Козловски вдигна след четвъртото позвъняване.

— Давай! — подкани го той.

— Аз съм — каза Нокс и побърза да напомни: — Тези телефони са безопасни.

— Доста си зает напоследък. Да знаеш, че си се изкачил до върха на списъка с най-търсените лица от шанхайската градска полиция.