Шанхайска афера
Шрифт:
Благодарност, граничеща с щастие, се прокрадна по лицето на Грейс. За момент сякаш на дока се намираха само те двамата с Нокс.
— Уговорката не е такава! — възпротиви се водачката. — Няма да мога да се върна обратно дотук.
— Върви тогава! Вземи тези двамата и върви! — извика й Нокс. — Осигурете им медицинска помощ възможно най-скоро.
Водачката погледна първо към Нокс, после към Грейс, а след това към морето от насилие и хаос пред тях. В погледа й се четеше паника.
— Елате с мен! — извика тя, хващайки Данър под ръка, а самият Данър сграбчи неадекватния
Погледна назад към Нокс и дори и да му каза нещо, Нокс така и не го чу.
С огромни усилия и използвайки дълги пръчки, екипажът на ферибота успяваше да удържи настрана тълпата от хора, за да направи път на водачката, Данър и Лу да се качат на борда. Най-ужасният момент бе, когато китайците буквално трябваше да бъдат изблъсквани обратно на кея. Грейс погледна назад, а Данър, Лу и жената прекосиха палубата на първата лодка и изчезнаха.
Нокс се доближи до парапета и Грейс го последва. Тръгнаха към полицейския кордон и щом го приближиха, започнаха да викат на мандарински, за да бъдат пропуснати да минат. За негова изненада двама от полицаите се разделиха и му направиха път. Нокс, Грейс и децата минаха през блокадата, убедени, че цветът на кожата на Нокс ги беше спасил.
Оставиха двете деца на грижите на персонала в хотела и се качиха в стаята горе.
Грейс се зае да подсушава косата си с хавлия.
— Много глупаво беше от твоя страна да останеш — каза й той.
— Добре дошъл в клуба — върна му го тя, без да прекъсва заниманието си с кърпата.
— Тази нощ ще останем тук — каза Нокс. — Аз ще поема първата смяна и ще те събудя след три часа.
— За една китайка не е проблем да пътува за Националния празник, но с един wai guo ren? И то издирван от полицията?
— Благодаря! — отвърна той и се обърна с гръб към нея, оставяйки я да смени мокрите си дрехи.
30.
21:30 часа
Крайбрежният булевард
Баржите пореха разпенените до бяло вълни на Хуанпу точно зад фериботния терминал на „Донгмен Лу“ въпреки бурното време. Между тях минаваше само един малък ферибот за четири автомобила с една-единствена кола на борда. Вълните го подмятаха насам-натам като черупка, докато фериботът прекосяваше водите от западния до източния бряг на квартал Пудон.
Инспектор Шен Деши бе останал за много кратко зад щурвала на ферибота, тъй като не искаше да се отделя за дълго от пътната чанта, която в момента лежеше скрита под задната седалка на колата. Самата кола се мяташе толкова силно при всяка вълна, че инспекторът се опасяваше да не се откъсне от веригите, които я държаха на борда на малкия ферибот. Бе платил на капитана цяло състояние за десетминутното прекосяване на реката, но не му се искаше той да вижда лицето на монголеца и въпреки обилния порой, бе извел пленника си отвън на палубата. Тук се чувстваше малко по-сигурен.
През последните дванадесет години инспектор Шен бе служил в Министерството на държавната сигурност, представяйки се
Сега му предстоеше да вземе съдбоносно решение, което щеше да предопредели кариерата му. И то без никакво колебание…
Сто хиляди щатски долара. И още сто и четиридесет хиляди юана, които монголецът внимателно бе разпределил в найлонови пликове, скрити в тайника в стената. Всичко това съставляваше сума, по-голяма от заплатите, които щеше да получи за двадесет години напред. Най-накрая бе попаднал на огромни пари, които не можеше да подмине. Щеше да бъде богат до края на живота си, ако успееше да измисли защитен план, който нямаше да събуди подозрения. И смяташе, че познава точния човек, който му трябваше за това.
В момента обаче се налагаше да се погрижи за някои неща. Беше наясно с усложненията, до които водеше едно такова решение — неколцина щяха да загинат от неговата ръка. Щеше да започне с монголеца и капитана на ферибота. Доказателствата трябваше да бъдат унищожени. Трябваше внимателно да си изработи лъжлива теза. По време на цялата си кариера от него бе изисквано да побеждава заподозрените и сега не беше изправен пред нещо ново. Неминуемо беше и някои от тях да загинат, а това, така или иначе, не беше много по-различно…
Досега чужденецът трябваше вече да се намира в затвора или да е пребит от някой особено прецизен в работата си полицейски капитан. Налагаше се да се погрижи за това. Онзи wai guo ren, както и спътникът му, трябваше да бъдат накарани да замлъкнат…
Ако се появяха и други трудности, щеше да намери начин да се справи и с тях. Птиченцето само веднъж кацаше на рамото и той не възнамеряваше да го изпусне…
— Сега трябва да внимаваш! — обърна се той към монголеца, надвиквайки шума от проливния дъжд и ръмженето на двигателя. Откачи веригата и отвори металната преграда, монтирана на перилата на ферибота. — Тази лодка заминава за Пудон. От теб зависи дали там ще слезем двамата, или само единият от нас.
Мелсчой го изгледа сърдито, търсейки начин да се измъкне. Опита да разхлаби връзките около китките и глезените си, но те бяха пристегнати толкова силно, че нямаше как да се освободи.
Единственото му предимство в тази невъзможна ситуация бе явният факт, че ченгето пред него се чувстваше крайно некомфортно на борда на клатушкащата се лодка. Изглежда, мъчеше го морска болест и всеки момент щеше да повърне.
— Къде е сниман видеозаписът? — извика инспектор Шен.
— На остров Чунмин — извика Мелсчой. Като ченге той също знаеше, че в момента не е време да увърта излишно.