Шанхайска афера
Шрифт:
— Какво можех да ти кажа? — попита той.
— Баща ми…
— Не искам да го чувам отново — прекъсна я той. — Баща ти е човек с чест и аз уважавам желанията му.
„Лъжец! — прииска й се да му изкрещи. — Ти още тогава не уважаваше родителите ми и ако беше направил и най-малкия намек за това, щях да пренебрегна волята им и да избягам с теб.“
— Видя ли се с тях? — попита той. — С родителите ти, имам предвид.
— Не. Дойдох първо тук — прошепна тя и след кратко мълчание добави: — При теб.
Той
— Еди е свободен — каза тя. — В момента вече е извън страната и е в безопасност.
Джиан Лу остави чайника настрана, преви се на две, зарови лице в ръцете си и, изглежда, заплака. Тя се пресегна внимателно и сложи ръка на рамото му, а й се искаше да направи много повече.
— Откъде би могла да знаеш подобно нещо? — недоверчиво попита той миг по-късно, щом се съвзе и избърса сълзите от ъгълчетата на очите си.
Тя се замисли колко от истината можеше да му разкрие.
— Аз бях тази, която му намери работата, нали си спомняш?
— Нищо не съм чул. Така и не са се свързали с родителите ни за това.
— Не. Неофициално е.
— Но си сигурна, нали?
— Да, разбира се.
— Би ли ме извинила за момент? Ще се обадя на родителите ни, за да прекратя и тяхната мъка.
— Не, Джиан, моля те… Има известни усложнения. Нуждая се от твоята помощ — помоли тя.
— Ти ми донесе много радостна вест, Йойа Чу! Много, много радостна — каза той със сълзи на очи.
— Трябва ми… една услуга.
— Каквото и да е! — отвърна той, обзет от еуфория.
— Ти си важен служител… Поне доколкото знам от майка ми… — започна тя.
— Е, тя преувеличава, както винаги. Опасявам се, че не съм толкова важен — отвърна той и за пореден път показа, че амбициите му — или по-скоро липсата на такива според баща й — бяха основна черта от характера му.
— Чух, че си се издигнал доста бързо — започна тя отново. Бе чула много повече, но не беше съвсем сигурна как да изиграе картите си с информацията, която имаше.
— Имам предимството да притежавам невероятна мотивация — каза той, а погледът му се впи в нейния.
Амбициозността му в този момент показа, че баща й бе грешил.
— Еди е бил тук в средата на септември — рече тя.
— Да.
— На гости на семейството ли?
— Беше за рождения ден на майка ми — отвърна той.
— Трябва да я поздравиш от мое име.
— И защо те интересува това посещение? — попита Джиан Лу.
— Еди е видял един човек и го е проследил до едно отдалечено място.
— Така ли?
— Не ти ли е споменавал нещо за това?
Джиан Лу поклати отрицателно глава.
— Този човек, когото е проследил, се е срещнал с някаква важна правителствена клечка. Еди споменавал ли ти е за такъв човек?
— Не, Йойа, съжалявам.
— Ами за някакво
— Споменава се в имената на много фирми — отвърна той. — Не знам нищо за подобно място.
— Този човек от правителството… — продължи Грейс. — Мисля, че е свързан със строителния бизнес. Може би осъществява надзор или по някакъв друг начин… Но става въпрос за проекти за милиарди юани.
— Ами не е невъзможно, откакто провъзгласиха Чунмин Сити за седмия по големина град. Несъмнено подобни влиятелни хора вече често посещават града ни.
Преди петнадесет години партийните власти бяха набелязали седем града, всичките в околностите на Шанхай, които трябваше да се свържат с града. Щяха да се изградят железници и магистрали, и да се увеличи търговията с тях, а по-късно щяха да станат квартали на мегаполиса. Чунмин Сити бе последният район, който според главния план трябваше да бъде развит.
— Важно е да разберем кой е бил човекът, когото Еди е проследил на онази среща.
— Разбира се, ти си попитала самия Еди, нали? — каза Джиан.
— За него той е бил само едно лице. Не го е познавал — отвърна тя и се поколеба. — Знай, че един човешки живот зависи от тази информация. Животът на човека, който ми помогна да извоюваме свободата на Еди. Той е мой пряк началник.
Джиан Лу тежко си пое дъх. Очите му се впиха в нея и тя се почувства отмаляла като цвете, оставено на слънце, но миг по-късно той отклони погледа си, опитвайки се да се съсредоточи и да разсъждава.
— Строителство, така ли? — замислено повтори той. — Доста такива проекти се планират в момента.
— Това трябва да е нещо голямо. Много голямо. Нещо, което да си струва измама и предателство, както и ожесточена конкуренция между най-силните в бранша.
— Хотел, офис сграда? Какво? — замисли се Джиан Лу.
— По-голямо трябва да е. Може би е свързано с ландшафтите. Става въпрос за нещо, което би струвало десетки милиарди юани.
— Десетки милиарди! — удиви се той.
— Възможно ли е да поразпиташ наоколо? Трябва ми нещо, за което да се заловя, и то бързо. Искам да знам какви проекти биха могли да привлекат вниманието на чуждестранни строителни компании…
— Чуждестранни ли?
— Имам сигурни доказателства в тази насока — увери го тя.
— Ти спаси брат ми. Ще направя всичко, което е по силите ми — обеща Джиан Лу.
— Ала не искам да поемаш никакви рискове. Тези хора… Предполагаме, че са замесени в много сериозни престъпления — предупреди го тя.
— Вие ли?
— Аз и колегата ми — уточни Грейс.
— Все още ли си сгодена? — попита изведнъж той, а думите сякаш сами избягаха от устата му. В погледа му си личеше, че ако можеше, би върнал въпроса си обратно.