Шестият
Шрифт:
— Добре, добре, Пит — разсмя се Куонтрел. — Не карай дамата да те чака. Сигурно има да ти казва доста неща.
След тези думи той се обърна и се отдалечи по коридора. Бънтинг остана да гледа след него, сякаш броеше крачките му. Трепна едва когато служителят го докосна по рамото и промърмори:
— Министър Фостър ще ви приеме веднага, мистър Бънтинг.
Въведоха го в широкия ъглов кабинет с поликарбонатни стъкла на прозорците, които пропускаха достатъчно светлина, но не и куршуми. Той седна срещу жената зад бюрото, облечена в любимия си бледосин цвят. Елън Фостър беше на четирийсет и
Фостър управляваше сравнителното новото Министерство на вътрешната сигурност, създадено след събитията от 11 септември. Посрещна го с леко кимване, но лицето й остана непроницаемо. Бънтинг знаеше, че като превъзходен тактик, тя бе оглавила най-голямата институция за сигурност в страната, която смучеше средства от държавния бюджет като гигантска прахосмукачка. Това предизвикваше завистта и нескритата омраза на останалите разузнавателни агенции. Но светът се беше променил и това беше основната причина за присъствието на Фостър в този кабинет. Тя се радваше на подкрепата и доверието на президента. Прекрасно знаеше, че те са по-ценни от злато. Вероятно затова си позволяваше да демонстрира великодушие към своите конкуренти, а може би го правеше просто защото знаеше, че в крайна сметка пак тя щеше да се наложи.
— Радвам се да те видя, Питър — надигна се от стола си Фостър. — Как е семейството?
— Добре, госпожо министър. Благодаря.
Тя посочи канапето и креслата в дъното на просторния кабинет. На масичката имаше каничка с кафе и чаши.
— Нека се поотпуснем малко — подхвърли тя. — Все пак срещата ни е неофициална, нали?
Бънтинг не се остави да бъде заблуден. Професионалните екзекуции се случваха именно по време на неофициалните срещи.
Седнаха.
— В коридора се сблъсках с Мейсън Куонтрел — подхвърли той.
— Предполагам — кимна Фостър.
— Нещо ново около „Мъркюри“?
Тя се усмихна и побутна захарницата към госта си. Очевидно нямаше намерение да отговори на този въпрос.
— Може би той не знае за…
— Да се съсредоточим върху теб, Питър — хладно го прекъсна тя.
— Добре.
Дамата нанесе удара си миг преди устните му да докоснат чашата.
— Прехвалената Е-програма май излезе от релсите.
Глътката кафе се оказа прекалено голяма и очите му се насълзиха от горещата течност. Той остави чашата и избърса устни с носната си кърпа.
— Действително имаме известни проблеми, но нещата са под контрол.
— В какъв смисъл?
— Правим всичко възможно да ликвидираме пропуските. Аз лично…
Тя вдигна пръст да го прекъсне, посегна към телефонната слушалка и произнесе две кратки думи:
— Докладите, моля.
Секунди по-късно в кабинета се появи сътрудник с делови вид, който постави една дебела папка на масичката и се оттегли. Фостър бавно я прелисти, а той стоически чакаше, преглъщайки с усилие
— Качеството видимо се влошава. Полезната информация от Е-програмата се е свила с трийсет и шест процента. Самите доклади са объркани и неясни. Липсват предишната обосновка и логически заключения. Ти ме увери, че операцията няма да бъде засегната, но на практика е обратното.
— Вярно е, че летвата беше вдигната много високо, но…
— Ти прекрасно знаеш, че аз съм най-верният ти поддръжник — отново го прекъсна Фостър.
Това беше абсолютна лъжа, но Бънтинг покорно кимна.
— За което съм ви дълбоко благодарен. В тези тежки моменти за мен вие действително се проявихте като чудесен лидер.
Усмивката й продължи задължителните няколко секунди, след което се стопи.
— Но има хора, които не споделят моя ентусиазъм. С течение на времето Е-програмата започна да усвоява бюджетни средства на други агенции. Това е Светият граал на нашето време. По-голямо парче от баницата за едни означава по-малко за други.
Така е, но МВС прилапва най-голямото парче, помисли си Бънтинг.
— Въпреки всичко няма спор, че Е-програмата е изключително успешна — рече на глас той. — Тя предлага на страната далеч по-голяма сигурност, отколкото конкуренцията между отделните агенции. Този модел вече не работи.
— Не бих казала, че съм съгласна с тази оценка — бавно отвърна Фостър. — Но главният въпрос си остава: какво направи за мен днес? Варварите са на прага ни. Даваш ли си сметка какво ще се случи, ако тези неща станат публично достояние?
— Гарантирам ви, че това няма как да се случи.
— Не съм убедена, Питър — въздъхна тя и затвори папката. — Никак не съм убедена. На същото мнение са и други влиятелни хора. Когато директорът на ЦРУ научи, щеше да получи инфаркт. Според него това е колосална бомба с часовников механизъм, която всеки момент ще избухне. Какво би му отговорил?
Бънтинг отпи още една глътка кафе, за да спечели време.
— Аз съм твърдо убеден, че можем да променим нещата — заяви накрая той.
— Това ли е отговорът ти? — погледна го с недоумение тя. — Наистина ли?
— Точно така — твърдо отвърна той. Беше прекалено уморен, за да измисли нещо по-умно. Което също нямаше да има значение, защото жената насреща му очевидно вече беше взела решение.
— Може би не те разбирам, Питър — каза тя и направи малка пауза, за да придаде повече тежест на онова, което предстоеше да каже. — Някои хора са на мнение, че обстоятелствата налагат изпреварващ удар.
Бънтинг навлажни устните си. Той прекрасно разбираше какво означава това.
— Според мен би било крайно неразумно.
— Наистина ли? — вдигна вежди тя. — Какво ще препоръчаш тогава? Да изчакаме кризата да ни погълне? Това ли е твоята стратегия, Питър? Да се свържа ли с президента и да го уведомя какво предлагаш?
— На тази фаза е излишно да го безпокоим.
— Днес се държиш различно от разумния човек, когото познавам. Ще ти го кажа максимално ясно — това няма да рикошира върху нас по никакъв начин. Разбираш ли? Ако възникне подобна опасност, веднага ще нанесем изпреварващ удар.