Шестият
Шрифт:
— Абсолютно. Ако съдът е назначил служебен защитник, това щеше да бъде отразено в документите по делото. Мистър Бърджин го е правил многократно, най-вече, когато обвиняемите са били неплатежоспособни. Но този случай не е такъв. Освен това не вярвам в невменяемостта на Едгар Рой. Той е имал дом и работа.
— Значи е просто в кома? — подхвърли Мишел. — Не съм сигурна кое от двете е по-лошо.
— Не мога да кажа.
— Може би Бърджин е бил нает от член на семейството? Но родителите на Рой са
— Не съм говорила по този въпрос с мистър Бърджин — сдържано отговори Хилари.
— Нима не бяхте изненадана? — продължаваше да я притиска Мишел. — Поема защитата на човек без финансово споразумение и без паричен аванс?
— Признавам, че се почувствах доста объркана — притеснено отвърна Хилари. — Но никога не съм си позволявала да разпитвам мистър Бърджин по професионални въпроси.
— Но този въпрос е бил и служебен. Адвокатският договор е важен, защото именно той гарантира плащането. Все пак става въпрос за бизнес, а вие сте част от този бизнес.
— Пак повтарям, че никога не съм го разпитвала. Мистър Бърджин знаеше какво прави, а и бизнесът все пак си беше негов. Аз бях обикновена служителка.
Но си искала да бъдеш нещо повече, изгледа я внимателно Мишел. Това мога да го разбера.
— Той никога ли не изпусна нещо по въпроса с новия ангажимент? — подхвърли на глас тя. — Нещо, свързано с финансово споразумение?
— Не.
— А клиентът никога не се е появявал тук, така ли?
— Е, аз не живея в кантората. Но мога да потвърдя, че такъв човек не се е появявал тук в рамките на работното време.
— Имахте ли други клиенти, когато той пое защитата на Едгар Рой?
— Не ви разбирам — объркано я погледна Хилари.
— Искам да кажа, че ако в кантората се е появил непознат за вас човек, вие не сте били в състояние да определите дали е нов клиент, преди той да е разговарял с мистър Бърджин.
— О, сега ви разбрах. Обикновено новите клиенти първо се обаждат по телефона. Аз им записвам личните данни и питам за какво става въпрос. Правя го, за да им спестя време, защото мистър Бърджин не се занимава с всякакви дела.
— Били сте нещо като филтър.
— Точно така. Те разбират за какво става въпрос и осъществяват контакт само ако той може да им свърши работа. А аз изготвям договор за адвокатски услуги едва след като стигнат до споразумение.
— В деня на визитата им?
— Понякога. Но когато става въпрос за нещо необичайно и мистър Бърджин трябва да нанесе съответните промени в стандартния документ, договорът се изпраща няколко дни по-късно на адреса на клиента. Той имаше един железен принцип — никакви действия, преди клиентът да подпише.
— С изключение на договора с Едгар Рой.
— Очевидно —
— А обаждал ли се е някой непознат за вас човек, който да е поискал да го свържете с мистър Бърджин?
— Обаждат се много хора. И познати, и непознати. Но не си спомням за нищо, което да ми е направило впечатление.
— А някой да е идвал при Бърджин в дните около поемането на защитата на Рой? Човек, на когото не сте изпратили адвокатски договор?
— Доколкото си спомням, не.
— Но вие сама казахте, че не спите в кантората. Бърджин би могъл да се среща с някого и в извънработно време. Или да приема посетители, когато ви няма.
— Разбира се. Това е напълно възможно.
— Какво можете да ми кажете за Меган Райли?
— Дойде да работи при нас само преди два месеца. Мистър Бърджин отдавна казваше, че му трябва помощник. Защото няма да практикува вечно, а работата е толкова много, че ще стигне и за втори адвокат. Разбира се, по това време той вече представляваше мистър Рой и това отнемаше доста голяма част от времето му.
— Имаше ли много кандидати за мястото?
— Няколко. Но Меган веднага му допадна.
— Вие харесвате ли я?
— Тя е добро момиче и много работи. Допуска и грешки, разбира се, но това се дължи на недостатъчния й опит. Мистър Бърджин беше добър наставник за нея и много й помагаше… — Жената изведнъж млъкна.
— Какво? — втренчено я погледна Мишел.
— Мистър Бърджин и съпругата му нямаха деца. Според мен той възприемаше Меган като своя дъщеря или дори като внучката, която никога не е имал. Може би това беше една от причините да я вземе на работа. Другите кандидати бяха по-възрастни.
— Това мога да го разбера — кимна Мишел. — Вероятно Бърджин е разговарял с нея и в деня, в който… в който се случи нещастието с него. Да ви е споменала нещо подобно?
— Не. Но ако се е случило в извънработно време, едва ли щеше да ми каже. На другия ден отиде направо в съда. Чухме се едва следобед и аз веднага изпратих онова съобщение на Шон.
— Меган твърди, че е взела със себе си цялата документация по делото Рой. Дали не е забравила нещо?
— Ако желаете, мога да проверя.
— Моля ви.
Двайсет минути по-късно Хилари се появи с тънка папка, съдържаща само два листа.
— Открих това в документацията на друг клиент — обясни тя. — Явно става въпрос за грешка. По тази причина не го е взела.
Мишел отвори папката и се втренчи в най-горния лист. Беше федерално разпореждане, което задължаваше Тед Бърджин да предостави пълна информация за обстоятелствата, при които е поел юридическата защита на Едгар Рой. Подписът най-отдолу я накара да трепне.
Специален агент Брандън Мърдок.