Шестият
Шрифт:
Сто и шейсет минути по-късно влакът намали скоростта си и навлезе в района на Пен Стейшън в Ню Йорк. Преди да напусне Вирджиния, той се беше отбил в апартамента си за малко багаж.
Слезе на перона, издърпа дръжката на куфара и го затъркаля след себе си към стоянката на такситата. Времето беше мокро и студено. Добре че си беше облякъл топло яке и носеше чадър. Въпреки тежкия трафик таксито спря до тротоара на Осемдесет и пета улица само една минута след седем. Шон плати на шофьора и повлече куфара си към входа на ресторанта. Заведението
Откри Кели Пол в дъното, почти скрита зад една от носещите стени, стърчаща по средата на помещението. Седеше с гръб към входа, заковала очи в покритата с огледала стена. Той съблече якето си, издърпа куфара до поставката за багаж в ъгъла и седна. В продължение на няколко секунди и двамата мълчаха.
— Гадно време — обади се най-накрая Пол.
— Съвсем нормално за сезона — сви рамене той.
— Нямах предвид дъжда.
Той се настани по-удобно и направи опит да протегне крака. Оказа се обаче, че под масата няма достатъчно пространство за двама души с дълги крака.
— Ясно. Но и времето е отвратително.
— Как е Мишел?
— Държи се, както обикновено.
— А Меган?
— Объркана е. Но не бих я обвинил.
Пол сведе поглед към менюто пред себе си.
— Мидите са чудесни.
— Добре, нека бъдат миди — кимна Шон и отмести своето меню.
— Имате ли оръжие?
— Не — изненадано отвърна той. — Върнах се във Вашингтон със самолет и не исках проблеми по летищата.
— Ще имате далеч по-сериозни проблеми, ако се окаже, че ви трябва пистолет, но не разполагате с такъв. — Тя потупа чантата си и добави: — Нося ви един глок, двайсет и първи модел.
— Чудовището четирийсет и пети калибър? Най-американското нещо на света заедно с ябълковия пай. Максимално близо до прототипа си, създаден от някакъв австрийски производител на оръжие.
— Винаги съм харесвала пълнителя с тринайсет патрона — кимна Пол. — Тринайсет е щастливото ми число.
— Случвало ли се е да използваш всичките? — заряза официалностите Шон.
— Само когато другата страна е разполагала с дванайсет. Искаш ли го?
Размениха си продължителни погледи.
— Да — кимна най-сетне Шон.
— Добре, след вечерята.
— БИК?
Тя остави менюто.
— Питър Бънтинг е изключително уважаван играч на терена на разузнаването. Основал компанията си едва двайсет и шест годишен. В момента е на четирийсет и седем и е натрупал огромно състояние, като продава на Чичо Сам. Притежава жилища в Кънектикът и тук, в Ню Йорк. Женен, с три деца, най-голямото от които е на шестнайсет. Съпругата му води активен социален живот. Занимава се с благотворителна дейност, а освен това е съсобственик на моден ресторант. Децата им са добре възпитани, без излишни глезотии и привилегии. Доколкото съм осведомена, семейството им е наистина добро.
— И той е собственик на онази Е-програма, за която ти
— Тя е негово откритие. Изключително умна и напредничава.
— Което означава, че брат ти е негова собственост.
— Питър Бънтинг има какво да губи и това го прави уязвим.
— Мислиш ли, че той е устроил капан на брат ти?
— Не. За него Еди е твърде ценен, за да го вкара в килията. Чух, че последният брифинг на Бънтинг във Вашингтон е бил катастрофален. Отчаяно се нуждае от своя Анализатор и прави всичко възможно да си го получи обратно. Но има и нещо друго.
— Какво?
— Няколко много сериозни играчи не харесват Бънтинг и неговата Е-програма.
— Кои са те?
— Може би си чувал за Елън Фостър.
— Министърът на вътрешната сигурност? — пребледня Шон. — Но ти каза, че Е-програмата е брилянтна. Защо тази жена не я харесва?
— Разузнавателните агенции не обичат да споделят, а Е-програмата ги принуждава да го правят. Бънтинг автоматично застава начело на парада, който е бил техен. Някои хора са сериозно засегнати. Фостър повежда битката срещу Бънтинг. На нейна страна са ЦРУ, Агенцията за военно разузнаване, Агенцията за национална сигурност и така нататък.
— Каква е целта им?
— Да върнат часовника и всичко да си върви постарому.
— Значи те са натопили брат ти, така ли? За да дискредитират и унищожат Е-програмата? Но не мислиш ли, че това е малко вероятно? В смисъл, че излагат държавата на огромен риск, тъй като пречат на брат ти да си върши работата.
— Всичко е възможно в името на националната сигурност. Включително и нарушаването на гражданските права и потъпкването на личните свободи. Но тя никога не може да надделее над политическите игри.
— Наистина ли вярваш в това?
Тя отпи глътка вино.
— Преживяла съм го лично, Шон.
Шон се втренчи в нея и дълго мълча.
— Добре, нека те попитам нещо друго — рече най-сетне той. — Имаме ли шанс срещу тези хора?
— При битката в долината Елах Давид все пак побеждава Голиат.
— Но дали прашката ни е достатъчно голяма?
— Скоро ще разберем.
Той въздъхна и почука по масата.
— Много успокояващо. И така, какво ще правим с Бънтинг?
— Вече трябва да е разбрал как си стигнал до него.
— Мислиш ли?
— Той е изключително умен. Не би стигнал дотук, ако не беше. Но бих казала, че в момента е крайно изнервен. От известно време насам го следя. Срещна се с няколко души, един, от които ми се струва доста интересен.
— Защо?
— Когато видиш как един цар на шпионите напуска обичайната си среда в луксозния Манхатън и хлътва в някакъв олющен блок с пицария на първия етаж, няма как да не се усъмниш, че става нещо.
— С кого се е срещнал там?
— С един тип на име Джеймс Харкс. Дори за мен той е изключително опасна личност. И макар че не ме познаваш добре, това означава много.