Школа за магии (Книга първа)

Болдаччи Дэвид

Лиза ги изпрати с поглед:

— Могат да назначат програмирани дроиди на тоя пост и никой няма да забележи. Ще са необходими само 10 минути, за да се програмират дроидите.

— Какво ще кажеш да прекараш част от отпуската си с мене? — попита Холис.

— Ами… трябва да помисля за… родителите си например… Ти си доста по-възрастен от мен, а си и женен.

— Току-що ли го откри?

Тя се усмихна тъжно.

— Остави ме да измисля как точно да стане.

— Добре, помисли.

— Май това е първото ни разминаване, а?

— Твърде

възможно е да е така. — Холис се обърна и тръгна към колегите си, които стояха накуп и разговаряха.

На пътя му се препречи Майк Салерно, репортер за информационната агенция „Пасифик“. Салерно дръпна Холис настрани.

— Странна реч произнесохте, полковник. Тая вечер всички са в особено настроение. Вие тук имате нужда от подобно парти веднъж месечно. Нещо като катарзис. Когато някой от нас си заминава, и ние се събираме и правим горе-долу същото.

— Нищо чудно, че КГБ непрекъснато ви тормози.

— Да… Сигурен съм, че сега ни подслушват, не мислите ли?

— Няма ни най-малко да се учудя.

Холис бе срещал Салерно вече няколко пъти и според него той бе малко нахален, но прям и изобщо не хвърчеше из облаците.

— Нали знаете — продължи Салерно, — че от Вашингтон са изхвърлили руското военно аташе и някакъв тъпак от ТАСС заради Лиза. Навярно тая вечер и „червените“ имат подобно парти във Вашингтон. Сигурно и там разиграват пародии за чичо Сам. — Той се ухили, после допи уискито си и попита: — А всъщност коя точно е причината, заради която си заминавате?

— Почти тази, която е съобщена в официалната версия, Майк. Просто пътувахме по маршрут, за който нямахме пропуски.

— Да. Но когато ти е за пръв път, обикновено ти дават още една възможност. Особено сега, когато дори въздухът наоколо мирише на разведряване.

— В действителност и на двама ни това е за втори път. — За да избегне по-нататъшни разговори, Холис добави: — Както вече сте си направили извода, отидохме да разгледаме прочутото бойно поле при Бородино, където победата на руснаците може да се оспорва. В Москва човек го обзема клаустрофобия.

— Е, на мене ли го казвате? Цял месец ми трябва, за да получа разрешение да посетя някой забравен от Бога тракторен завод в Урал.

— Кажете им, че не искате да гледате тракторни заводи в Урал — и те ще ви натоварят на първия влак за вкъщи.

— Добре го казахте — засмя се Салерно. Той взе две чаши с шампанско от таблата на минаващ покрай тях сервитьор и подаде едната на Холис: — Да пием за вашето благополучно пътуване.

Салерно изпи шампанското на екс, после се замисли за момент и попита:

— Будалкате ли ме, Холис?

— Да.

— Отишли сте в оная посока, за да се погрижите за трупа на Грег Фишър?

— Точно така.

— И при Бородино сте се натъкнали на няколко патрули на КГБ, които са ви забелязали?

— Правилно.

— Дяволски шибана страна, а?

— Когато си сред вълци, прави това, което ти кажат. Извинете ме.

— Сам, почакайте малко. Вижте, знам, че около тая история с Грег Фишър има и още нещо. Една от

версиите е, че е бил убит от крадци и съветското правителство не иска това да се разчуе. Просто иска първата в света работническа държава да изглежда почти като рай. Прав ли съм?

— Видях вещите на момчето. Всичко си беше там — от парите до писалките. Няма измама.

— Няма ли? Да ви кажа ли нещо, което сам открих?

— Ако искате.

— Обадих се на родителите на Грег Фишър в Ню Канаан и научих, че е направена аутопсия на трупа. Казаха ми също и някои други неща. Така че дълго мислих за това момче, което си развява задника нощем по магистралата Минск — Москва, замаяно от алкохол според резултатите от аутопсията, и хич не ми се вярва да е било така. Мислех си за всички инструкции, които момчето е трябвало да подпише в Брест, когато е прекосило границата, като тази за коланите, за шофирането в пияно състояние, което може да те тикне в затвора, за шофирането нощем, което пък ще ти навлече неприятности с КГБ. Освен това господин и госпожа Фишър ми казаха, че Грег е бил много внимателен. Е, родителите по принцип говорят така за децата си. Но сега започвам да се питам.

— Не трябва да говорим по служебни въпроси тук — каза Холис.

— Просто ме изслушайте, Сам. Оня ден излязох с колата си от града, без да имам разрешително. Отидох в Можайск и там… един с камион ме откара до мястото на злополуката, западно от Можайск. Колата естествено вече бе махната, но видях къде е излетяла от пътя и се е забила в едно дърво. Дори намерих парченца от предното стъкло, което се е счупило, когато главата на момчето се е ударила в него. Дотук добре. Но шофьорът на камиона ми каза нещо за колата на тоя хлапак, което предизвикало голямо раздвижване на духовете в Можайск. Как е могло момчето да стигне до Можайск, щом е загинало западно от града?

— Не знам.

— Така… И аз не знам. Но мисля, че тук нещо смърди, Сам, и се питам дали не бихте ми дали някоя информация извън официалната версия.

— Нямам такава информация — отговори Холис. — Но ако това, което казвате, е вярно, твърде възможно е Грег Фишър наистина да е минал през Можайск, после да се е върнал заради нещо, а след това да се е отправил отново към Москва и да е изскочил от пътя, преди да стигне до Можайск.

— А защо му е трябвало да препуска напред-назад по пътя Минск — Москва в оня късен час? Да не би да е изпълнявал някаква секретна операция, възложена му от тайните фантоми тук, в посолството?

— Сред служителите в американското посолство няма тайни агенти — каза Холис, — но ако имаше, в никакъв случай нямаше да действат чрез хора, които кръстосват руските пътища с понтиаци.

— Така е. — После Салерно добави: — Вижте, и аз имам резервация като вас за полета на Пан Ам до Франкфурт утре. Да седнем заедно и ще ви разкажа още неща, до които се докопах около тоя случай.

— Може — каза Холис и се обърна, за да се отдалечи.

В това време до тях застана Лиза. Салерно я поздрави дружелюбно и каза: