Школа за магии (Книга втора)

Болдаччи Дэвид

— Лиза, изтичай напред и кажи на Бренън, че идваме — каза Алеви. Лиза извади пистолета си и хукна напред по пътя.

Холис видя сенките на последните десетина войници, слезли от камиона и насочващи се към тях. Някой извика на руски:

— Идентифицирайте се!

— Задръж ги за няколко минути, Бърт — каза Алеви на Милс.

— Добре — Милс извади пистолета си, претърколи се под понтиака и зачака войниците да се приближат.

Холис и Алеви се затичаха към бараката, понесли

Додсън и Буров на гърбовете си.

Милс се прицели и изстреля всичките осем куршума на пистолета си със заглушител. Някой извика и въздухът незабавно бе разкъсан от глухия пукот на автоматите АК-47, наподобяващ гърма на фойерверки. Черната нощ бе прорязана от зелените откоси на автоматите и прозорците на понтиака се разлетяха. Милс зареди и изстреля още осем куршума.

Холис и Алеви тичаха приведени напред, като търсеха опора в каменистия път, когато краката им започнаха да се огъват под тежестта. Холис все още не успяваше да види вертолета на площадката.

Лиза тичаше пред тях и когато стигна на двайсетина метра пред дървената барака, извика:

— Бил! Бил! Бренън!

— Лиза Роудс? — отговори й някакъв глас. — Тичай! Бързо!

Лиза спринтира последните двадесет метра и се намери в прегръдките на Бренън.

— Добре, хайде. Поеми си дъх. Какво става? — каза той.

Тя посочи надолу към пътеката.

— Сет и Сам… носят Додсън и Буров.

— Кой? А, да. Добре. А Милс?

— Там е. Идват. Преследваха ни.

— Така и предполагах. Добре, качвай се във вертолета, там, на поляната…

— Не. Ще чакам…

— Добре. Тогава влизай в бараката и залегни. Веднага се връщам. — Бренън хукна по пътеката и видя Холис и Алеви да идват към него. Автоматичен откос преряза клоните над главите им и те всички се хвърлиха на земята. Бренън погледна към Буров и Додсън и попита:

— Ранени ли са?

— Не — отговори Алеви. — Почиват си. Лиза…

— Да, в бараката е.

— Добре, вземи Додсън и се връщай в бараката.

Бренън застана на едно коляно и Алеви прехвърли Додсън на гърба му.

— Не можа ли да намериш хора, които да могат да ходят? — попита Бренън.

Стрелбата от автоматите брулеше клоните над главите им и поляната се покриваше с клонки и шишарки. Холис видя една овъглена катеричка да пада до него на земята. Холис не можеше да разбере дали Милс отговаря на огъня, защото пистолетът му беше със заглушител, но му се струваше, че войниците се приближават към тях и вече се различават просветващите дула на оръжието им сред дърветата.

Бренън се приведе и хукна обратно към бараката с Додсън на гръб.

— Хайде, Сам. Аз ще се погрижа за Милс — каза Алеви на Холис. — Бягай оттук.

— Опитай се да живееш достатъчно дълго, за да ми дадеш възможност да ти избия глупостите от главата — Холис метна Буров на гръб и последва Бренън, също приведен на две.

Алеви приклекна до дебело крайпътно борово дърво, извади пистолета си и започна да стреля напосоки от двете страни на пътя. Внезапно избухна експлозия, Алеви видя как някъде по пътеката пламна ярка оранжева огнена топка и разбра, че понтиакът е избухнал. Извика Милс, но не получи отговор. Алеви мушна последния пълнител в пистолета си и започна да си пробива път към бараката, като не преставаше да стреля.

Холис измина последните няколко метра между пътеката и бараката и падна на колене пред вратата. Бренън свали Буров от раменете му и сложи припадналия зад вратата до Додсън. Холис се изправи и забеляза, че в бараката вече е тъмно, но зърна Лиза, приведена под прозореца, близо до три тела в униформа, грижливо подредени край стената.

— Сам… добре ли си? — каза Лиза.

— Да. Залегни. — Холис свали шинела си и го хвърли върху Додсън.

Бренън вдигна снайперистката пушка „Драгунов“ и отиде до прозореца, за да фокусира нощния й визьор спрямо близките дървета.

— Не виждам нито Милс, нито Алеви на пътеката, но през дърветата насам се промъкват някакви хора. — Той се прицели и стреля, като затворът на пушката му със заглушител изщрака с по-силен металически звук от изстрела в целта. Прицели се и стреля отново.

— Хубава пушка, но визьорът й не е така прецизен като нашите.

Холис забеляза три автомата АК-47, изправени до другия прозорец. До тях лежеше метална кутия, пълна с патрондаши с по тридесет патрона. Той коленичи, взе един автомат и счупи стъклото.

— Не бързай да стреляш, полковник — каза Бренън. — Те все още не са насочили вниманието си към това място.

— Добре. — Холис погледна към коленичилата до него Лиза. — Ще се върна да взема Сет и Бърт.

— Не ми ли дължиш нещо? — сграбчи ръката му Лиза.

— Ей, защо един от вас не излезе да види дали О’Шей е все още някъде там? — погледна към тях Бренън. — Кажете му какво става тук.

Холис улови Лиза за ръката и я отведе до вратата.

— Наведи се ниско. — Той я избута от бараката към поляната, където клекнаха във високата до коленете им трева. На около сто метра пред тях Холис видя очертанията на белия вертолет, който се открояваше на фона на тъмните борови дървета. Въпреки стрелбата той чу бръмченето на двигателите. — Виждаш ли го?

— Да.

— Кажи на О’Шей, че всичко е наред и скоро ще дойдем.

— Ти ще дойдеш с мен — погледна го тя.

— По-късно.

— Сега!