Школа за магии (Книга втора)

Болдаччи Дэвид

— Да. Ничего — отговори му един глас.

— Бил, тук е Бърт Милс.

— А… всичко наред ли е?

— Дотук добре. Как е при теб?

— Ами не знам…

— Какво има?

— Ами една от наблюдателните кули насочи за известно време прожекторите си към нашия вертолет. — Вероятно О’Шей се е поизнервил. — Но нищо не стана. Продължавам да слушам радиопредавателите, но разбирам, колкото разбирам китайски.

— Дай ми честотите на предавателите.

— Чакай. — След

няколко секунди Бренън се обади отново и даде на Милс честотите. — Сега мълчат.

Милс провери съответните радиоприемници на бюрото и установи, че честотите са същите.

— Добре, Бил, аз ще разстроя двата предавателя, ти направи същото. След това ще унищожа таблото на телефонната централа, така че това е последното ни чуване. Ще се видим по-късно. Не заспивай!

— Да — засмя се Бренън.

Милс насочи автоматичния си пистолет към таблото на телефонната централа и стреля в кабелите. Разлетяха се искри и стаята се изпълни с миризмата на изгоряла електрическа инсталация. Върна се при двата радиопредавателя, които тихо пращяха, и увеличи звука им.

— Какво казват? — попита той Лиза.

Лиза слушаше как някакъв глас говори на руски от предавателя на къси вълни.

— Някой, който се представи като „Наблюдателна кула“, вика вертолетната площадка — отговори Лиза.

— Точно от това се опасявах.

Милс бръкна в джоба си и извади лентата, която беше използвал, за да промени регистрационния номер на вертолета. Той облепи с нея ключовете за превключване на двата предавателя в положение изключено.

— Сега предавателите не работят ли?

— Само на тези честоти. — Той огледа двата апарата, след това посочи някаква метална пластинка с надпис. — Какво пише тук?

— Автоматична настройка… — прочете Лиза. — Нещо такова.

— Това е. — Той завъртя ключа над надписа и стрелката за определяне на честотите започна да се движи по скалата. — Това се използва за откриване на най-мощните радиопредавания в района, като например някое радио на кола — каза Милс — Но когато микрофонът е поставен постоянно в това положение, радиопредавателят се превръща в широкообхватно устройство за смущаване на радиосигнали. — Милс настрои предавателя на къси вълни по същия начин. — Това ще унищожи цялата им радиосистема.

— Но същевременно може да им сигнализира, че нещо не е наред — каза Лиза.

Милс имаше тревожното чувство, че отрядът за охрана на КГБ вече подозираше нещо.

— Почти свършихме работата си тук.

— Наистина ли?

— Донякъде. — Милс погледна часовника си, а после Лиза. Никой не проговори. Холис и Алеви паркираха зила пред щаба и влязоха във фоайето.

— Влизаме — извика Алеви пред

свързочната. Двамата влязоха в стаята и Лиза се втурна в прегръдките на Холис.

Алеви коленичи до Додсън и го огледа. Анцугът му бе разкъсан и пропит с кръв, тялото му мръсно, а косата сплъстена. Небръснатото му лице беше натъртено и подпухнало, а носът му изглеждаше счупен. Алеви повдигна клепачите на Додсън.

— Наистина е доста зле.

— Очевидно — отговори Холис. — Прекарал е около две седмици на открито, след това са го били дни наред. Но мисля, че е най-вече упоен. Ще се оправи. Идва с нас.

— Добре. Хайде да тръгваме — Алеви се изправи.

— Към вертолета ли отиваме? — попита Лиза.

— Не — отговори Алеви. — Отиваме да хванем Буров.

— Защо, Сет?

— Защото затова дойдох тук.

— Затова ли дойде тук? — Лиза сграбчи ръката му.

— Ами… Дойдох заради теб и заради Сам. Но…

— Сет, тук е пълно с руснаци. — Тя погледна към Холис. — Колко са, Сам? Шестстотин или седемстотин?

— Какво значение има? — троснато отговори Алеви.

— Не смятам да влизам в престрелка с тях. Просто искам да съм си тръгнал оттук, преди да са се събудили. Нямам време за спорове. — Той погледна към Лиза. — Защо ти и Сам не вземете Додсън и не го откарате с колата до вертолетната площадка?

— Оставаме с теб — отговори Холис на Алеви. Той погледна към Лиза. — Добре ли си?

— Обезумявам от страх.

— Е, добре — каза Алеви, демонстрирайки нехарактерно за него спокойствие, — аз също. Така че да свършваме по-бързо и да се прибираме вкъщи.

Милс помогна на Холис да качи Додсън на гърба си и те забързано прекосиха фоайето. Алеви отвори входната врата и погледна навън.

— Чисто е.

Втурнаха се надолу по стълбите на щаба, Милс отвори задната врата на зила и помогна на Холис да намести Додсън в пространството зад задните седалки.

— Вие двамата седнете долу — каза Алеви.

Холис и Лиза седнаха на земята, а Алеви подкара колата по пътя и зави надясно към дачата на Буров.

41.

Зилът се движеше по тъмния път.

— Сет — обади се отзад Лиза, — не ни трябва Буров. Просто вземи още един американец. Къщата на генерал Остин се намира точно до този път. Ти искаше него.

— Но вие искахте Додсън. Има място само за още един и това ще бъде полковник Пьотр Буров. Нали, Сам?

Холис не отговори.

— Сет, имаме проблеми на вертолетната площадка — каза Милс. Той обясни за прожекторите и за опитите на кулата да се свърже с поста чрез радиопредавателя.