Сърцето на Луцифер

Чайлд Линкълн

Пендъргаст продължаваше да гледа Проктър втренчено.

— Трябва да се увериш, че имението е идеално запечатано. Недопустимо е това да се случи отново. Ясно е, нали?

— Напълно, сър.

— Добре. Тогава нека отидем да говорим с нея.

Те излязоха от лабораторията и преминаха през серия от стаи с остъклени шкафове и високи витрини, пълни с на пръв поглед безкрайни и невероятно еклектични колекции: препарирани прелетни птици, насекоми от Амазонка, затворени в бутилки препарати.

Най-накрая спряха в стая, пълна с пеперуди. Светлината

от фенерчето на Пендъргаст облиза рафтовете на витрините. Той проговори тихо в мрака:

— Констанс?

Отговори му само тишината.

— Констанс? — повтори той малко по-силно.

Чу се леко прошумоляване на чаршафи и една жена на около двайсет се появи сякаш от нищото. Беше облечена в дълга, старомодна бяла дреха с надиплени около шията дантели. Нежната й кожа изглеждаше изключително бледа на светлината на фенерчето.

— Алойзиъс — каза тя и го прегърна. — Слава богу!

За миг Пендъргаст остана така, притискайки я силно. След това леко се отдръпна и се отдалечи за малко, завъртайки малкия месингов ключ на стената. Помещението се изпълни с бледа светлина.

— Алойзиъс, какво има? — Очите й — необикновено умни за толкова младо лице — станаха неспокойни.

— Ще ти обясня след малко, Констанс. — Пендъргаст сложи успокояващата си ръка върху рамото й. — Разкажи ми за съобщението.

— Пристигна късно тази вечер.

— Начин на доставяне?

— Беше пъхнато в една пролука под входната врата.

— Взе ли необходимите предпазни мерки?

Констанс кимна. След това бръкна в един от ръкавите си и извади оттам малка бизнес карта с цвят на слонова кост, грижливо сложена в найлонов прозрачен плик.

Пендъргаст я взе и я обърна. Диоген Пендъргаст — бе изгравирано с изящен калиграфски почерк от лицевата страна на картата: под него беше написано с розово мастило — Петицата мечове е Смитбак.

Той гледа картата още известно време, след което я пъхна в джоба на палтото си.

— Какво означава това? — попита Констанс.

— Двоумя се дали да ти кажа повече. Нервите ти вече са достатъчно опънати.

Тя се усмихна леко.

— Трябва да кажа, че когато те видях да влизаш в библиотеката, бях сигурна, че виждам човек, възкръснал от мъртвите.

— Знаеш за плана на брат ми, как планира да ме унищожи.

— Да. — Констанс пребледня още повече и за миг му се стори, че леко залитна. Пендъргаст отново сложи ръка на рамото й.

Тя с усилие се овладя.

— Добре съм, благодаря. Продължавай.

— Този план вече е в действие. През последните няколко дни трима от най-близките ми приятели бяха убити. — Пендъргаст докосна джоба на сакото си. — Тази бележка от Диоген ме предупреждава, че Уилям Смитбак е следващата мишена.

— Уилям Смитбак?

— Репортер от „Ню Йорк Таймс“. — Пендъргаст отново се поколеба.

— И? — погледна го въпросително Констанс. — Има и друго, което те безпокои — виждам го на лицето ти.

— Да. Всичките трима, които умряха, ми бяха много близки. Но не така стои въпросът с Бил Смитбак.

Познавам го от няколко години. Беше замесен в три от моите случаи, много ефикасен журналист. И въпреки импулсивната му и малко кариеристка външност е добър човек. Това, което ме безпокои, обаче, е че той ми е по-скоро познат, отколкото приятел. Диоген е метнал въдицата си по-нашироко, отколкото смятах. Излиза, че не само близките ми приятели са в опасност. Което прави ситуацията доста по-трудна.

— Как бих могла да помогна? — попита Констанс с тих глас.

— Като продължаваш да се пазиш.

— Мислиш, че…?

— …Че си възможна мишена? Да. Но има и друго. Третият, който умря, беше Майкъл Декър, стар партньор от ФБР. Открих тялото му вчера в къщата му във Вашингтон. Беше убит със старинен щик. Този „модус операнди“ (Начин на действие — Б. пр.) е реверанс към далечен мой прадядо, който умрял по същия начин като офицер в армията на Наполеон по време на похода му към Русия през 1812-а година.

Констанс потръпна.

— Това, което ме безпокои е самото оръжие. Констанс, този щик е взет от колекцията тук, на Ривърсайд Драйв.

Тя замръзна, сякаш заключенията от това си бяха дошли точно на мястото.

— Шаспо или лебел (Видове френски байонети от 1866 г. — Б. пр.)? — попита тя слабо, почти механично.

— Шаспо. Върху дръжката му са гравирани инициалите „П.С.П.“ Невъзможно да се сбърка.

Но Констанс не отговори. Тревожните й умни очи гледаха напрегнато и в тях се четеше страх.

— Диоген е открил вход към тази къща Няма съмнение, че това е било посланието, което е искал да ми отправи с точно този щик.

— Разбирам.

— Все още е по-сигурно да си в тази къща, отколкото извън нея и засега не си в полезрението на Диоген. Проктър е намерил и запечатал пролуката, през която Диоген е влязъл, а както знаеш, имението е било подсилено срещу неканени гости по много начини. Проктър ще бди непрестанно, а той е много по-страшен, отколкото изглежда. Но ти трябва да си много внимателна и да се пазиш. Тази къща е твърде стара и голяма. И има невероятно много тайни. Ти ги познаваш по-добре от всеки друг. Следвай инстинктите си. Ако те ти нашепват, че нещо не е наред, оттегли се в онези потайни кътчета на къщата, които само ти знаеш. Бъди готова по всяко време. И докато не се почувстваш в безопасност от тази заплаха, искам да спиш в онова скривалище, в което отначало се криеше от мен и от Рен.

При тези думи очите на Констанс се разшириха от тревога и тя хвана ръката на Пендъргаст.

— Не! Не искам да се връщам там отново… Не искам пак да си го спомням!

Пендъргаст я прегърна:

— Констанс…

— Знаеш, че ми напомня за онова време! Тъмнината, ужасните неща… Не искам повече никога да си ги спомням!

— Констанс, изслушай ме. Там ще бъдеш на сигурно място. А аз няма да мога да сторя това, което трябва, ако не съм уверен, че си в безопасност.

Тя не отговори и Пендъргаст я притисна към себе си още по-силно.