Сърцето на Луцифер
Шрифт:
Кога изобщо съм ти казвал истината? Човек би помислил, че след всички тези години ще си разбрал, че съм умел лъжец. Докато се занимаваше с укриването на онзи фукльо Смитбак — и тук те поздравявам за изобретателността ти, тъй като още не съм го открил — аз бях свободен да планирам смъртта на Марго Грийн. С която впрочем се разигра една твърде духовита борба.
Не беше ли всичко това много умно от моя страна?
Ще ти доверя една тайна, братко — настроен съм за изповеди. Ето защо ще ти кажа името на следващата си жертва: лейтенант Винсънт Д’Агоста.
Забавно,
Казвам ти не адио, а оревоар.
Диоген.
Д’Агоста върна бележката на Пендъргаст. Усети странно свиване в стомаха. Не беше страх — не, изобщо не беше страх, — а свеж прилив на омраза. Целият трепереше от нея.
— Само да ми падне, проклетият кучи син! — изръмжа той.
— Седни ако обичаш, Винсънт. Имаме много малко време.
Това бяха първите думи на Пендъргаст и Д’Агоста се смълча от дълбоката сериозност в гласа му. Отпусна се на една обърната щайга.
— Какво трябва да значи тази карта таро? — попита той.
— Това е Кулата, от варианта El Gran Tarot Esoterico на колодата. Смята се, че тази карта вещае разрушение, време на внезапни промени.
— Няма шега.
— Прекарах целия ден в съставяне на списък с потенциални жертви и осигуряване на тяхната безопасност. Наложи ми се да потърся буквално всички, които ми дължат услуга, което за съжаление ще е нож с две остриета, тъй като ще развали прикритието ми. Онези, с които разговарях, обещаха да не издават нищо, но е само въпрос на време новината, че съм жив да излезе. Погледни това, Винсънт.
Д’Агоста се надвеси да погледне документа на екрана. Той съдържаше много познати имена, наред с такива, които не знаеше.
— Имаш ли да добавиш някого към списъка?
Д’Агоста се зачете в имената.
— Хейуърд. — Мисълта за нея предизвика стягане в стомаха му.
— Хейуърд е единственият човек, за когото съм сигурен, че Диоген няма да превърне в своя мишена. За това съществуват причини, които все още не мога да ти обясня.
— Ами какво ще кажеш за… — Д’Агоста се поколеба. Пендъргаст бе изключително несловоохотлив, що се отнася до личния му живот и той се запита как би реагирал, ако спомене нейното име — Виола Маскелене?
— Много мислих за нея — отвърна агентът тихо и погледна към белите си ръце. — Тя все още е на остров Капрая, който от много гледни точки е идеално убежище. Почти непристъпен е, и пътуването дотам отнема няколко дни. Има само едно малко пристанище и един чужденец — независимо как е преоблечен — ще бъде забелязан незабавно. Диоген е тук, в Ню Йорк. Не би могъл да я достигне бързо, а никога не би си позволил да действа чрез някой друг. И най-сетне… — Гласът му секна. — Диоген няма как да знае за моя… моя интерес към нея. Никой друг на света не знае за това освен теб. Що се отнася до Диоген, за него тя е просто един човек, с когото веднъж съм разговарял във връзка с цигулката. От друга страна, ако взема мерки да я пазя, това би могло да заостри вниманието му към нея.
— Разбирам.
— Ето защо
Той разплете пръсти.
— Предприех стъпки да осигуря безопасността на другите, независимо дали им харесва или не. Което ни довежда до най-трудния въпрос: ами ти, Винсънт?
— Няма да се крия. Казах го и пак ще повторя: само да ми падне! Нека бъда стръвта. По-скоро ще умра, отколкото да избягам като заек от убиеца на Марго.
— Не бих си позволил да споря с теб. Рискът, който поемаш, е огромен — знаеш го.
— Определено. И съм подготвен за това.
— Вярвам, че е така Все още има вероятност от сцената на нападението на Марго да са останали улики, които могат да ни отведат към Диоген. Така че ще имам нужда от помощта ти. Когато до полицията достигнат сведения, че съм все още жив, ще възникне сериозен проблем.
— Как така?
Пендъргаст поклати глава.
— Когато му дойде времето, ще разбереш. Колко дълго ще останеш с мен, разбира се, зависи от теб. На даден етап възнамерявам да взема раздаването на правосъдие в собствените си ръце. Никога не бих поверил Диоген на съдебно-правната система.
Д’Агоста кимна енергично.
— С теб съм докрай.
— Най-лошото предстои. За мен, и най-вече за теб.
— Този нещастник уби Марго. Край на разговора.
Пендъргаст сложи ръка на рамото му.
— Ти си добър човек, Винсънт. Един от най-добрите.
Д’Агоста не отвърна. Разсъждаваше над енигматичните думи на Пендъргаст.
— Уредил съм всички, които могат да се окажат мишени на Диоген, да станат невидими. Това е фаза първа. И то ни води до фаза втора: да спрем Диоген. Първоначалният ми план напълно се провали. Казано е: „Когато губиш, не губи урока“. Урокът в случая е, че не мога да победя брат си сам. Изхождах от убеждението, че го познавам най-добре, че бих могъл да предвидя следващия му ход, че с достатъчно доказателства ще успея да го спра лично. Бъркал съм — жестоко. Имам нужда от помощ.
— Аз съм насреща.
— Знам и съм ти благодарен. Но аз говорех за друг вид помощ. Професионална.
— От сорта на?
— Прекалено близък съм до Диоген. Не съм обективен, нито спокоен, особено сега. Научих по трудния начин, че не разбирам брат си и никога не съм го разбирал. Това, което ми е нужно, е експерт по психологическо профилиране, който да създаде криминален модел на брат ми. Това ще бъде необикновено трудна задача, тъй като той е психологически уникален индивид.
— Познавам няколко отлични специалисти.
— Не всеки ще свърши работа. Трябва ми някой, който да е наистина изключителен. — Той се обърна и започна да пише нещо. — Иди до къщата на Ривърсайд Драйв и дай това на Проктър, който ще го предаде на Констанс. Ако такъв човек съществува, Констанс ще го намери.
Д’Агоста взе бележката и я сгъна в джоба си.
— Времето ни почти изтече. Има два дни до 28-и януари.
— Имаш ли някаква представа какво може да означава датата?
— Никаква, освен че това ще е кулминацията на престъплението на брат ми.